Определение № 64 от 23.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 338/2021 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от ТД „Държавно горско стопанство – Брезник“, представлявано от директора П. А. С., чрез юрисконсулт Р. Т. Р., срещу определение № 2588/20.11.2020 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 3062/2020 г. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна В. Т. К., чрез адв. М. Т., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на частната жалба. Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, като отменил първостепенния съдебен акт, отменил наложеното със заповед на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Брезник“ на В. Т. К. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Осъдил работодателя да заплати съдебноделоводните разноски на ищеца, както и дължимите по делото държавни такси и разноски. Указал, че въззивното решение е окончателно. С определение № 406/19.06.2020 г. отказал по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК да измени решението си в частта за разноските по молба на ТД „ДГС - Брезник“. Пернишкият окръжен съд указал, че актът по чл. 248, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд. ТД „ДГС - Брезник“ подал частна жалба, която е оставена без уважение от състав на Софийски апелативен съд с определение № 2588/20.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3062/2020 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице основание служебно, по силата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, да допусне касационно обжалване на въззивното определение за преценка на евентуалната му недопустимост във връзка с приложението на чл. 248, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските следва да се обжалва по реда, по който подлежи на съдебният акт, във връзка с който се присъждат. Когато актът по чл. 81 ГПК, с който приключва делото в съответната инстанция, е окончателен, то и определението, с което се допълва или изменя той в частта за разноските е също окончателен. Правото да се иска допълване и изменение на съдебния акт по реда на чл. 248 ГПК не дава основание да се прилага друг ред за обжалваемост по отношение на разноските. Искът, по който е образувано настоящото делото е трудов, извън тези по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, нито е за трудово възнаграждение или обезщетение по трудово правоотношение с цена над 5 000 лв., което значи, че въззивното решение е окончателно, изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Следователно и съдебният акт относно съдебноделоводните разноски, постановен от въззивния съд по чл. 248 ГПК, е окончателен. Този извод следва също и от чл. 274, ал. 4 ГПК. При така изложените съображения, следва, че подадената частна жалба срещу определение № 406/19.06.2020 г. на Пернишкия окръжен съд по въззивно гр.д. № 829/20199 г. е недопустима и, като я е разгледал, Софийският апелативен съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено. Мотивиран от горното, съдът