Определение № 503 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2826/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. Ж. срещу разпореждане №2384/13.05.2024г. по в.ч.гр.д.№2259/2023г. на Варненски окръжен съд за връщане на подадената от нея частна касационна жалба вх.№31638/28.12.2023г. срещу определение от 22.11.2023г. по същото дело. Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на разпореждането. Поддържа, че с нарочна молба в определения й от съда срок е конкретизирала основанията за допускане на касация, като е посочила, че определението на Варненски окръжен съд е вероятно недопустимо и очевидно неправилно. Изтъква също, че съдът не се е произнесъл по искането й за освобождаване от държавна такса. Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ АД изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.275 ал.1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. С определение от 22.11.2023г. по в.ч.гр.д.№2259/2023г. на Варненски окръжен съд е потвърдено разпореждане №2611150/05.09.2023г. по гр.д.№1639/2021г. на Варненски районен съд за връщане на частна жалба с вх.№261252/10.03.2023г. срещу протоколно определение от 24.02.2023г. за прекратяване на производството по делото на основание чл.238 ал.2 от ГПК. Ищцата в производството Г. В. Ж. е подала срещу това определение частна касационна жалба вх.№31638/28.12.2023г. С разпореждане №30/03.01.2024г. въззивният съд е дал указания на частната жалбоподателка в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на жалбата си, като представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева с посочено в платежния документ основание за плащане / актът, който се обжалва и съдът, който го е постановил/, да представи един брой препис от жалбата за връчване на другата страна, а също и да обоснове основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК и/или по чл.280 ал.2 от ГПК. Съобщение за указанията е връчено на жалбоподателката на 18.01.2024г. С молба уточнение вх.№2126/25.01.2024г. жалбоподателката е посочила, че уточнява основанията за допускане на касационно обжалване, като е заявила, че определението на Варненски окръжен съд е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, а също и че съдът се е произнесъл по следния въпрос от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона: „Призоваването на адвокат, на адрес, който не е обявен за кантора и чрез лице, чието качество не е посочено, редовно ли е?“. В същата молба е направено искане жалбоподателката да бъде освободена от заплащане на държавна такса, като съдът извърши проверка в НОИ и НАП относно обстоятелството, че тя отглежда дете и не работи. С разпореждане №1047/29.02.2024г. въззивният съд е разпоредил препис от частната жалба да се връчи на насрещната страна. На 18.03.2024г. е постъпил писмен отговор на частната касационна жалба от „Банка ДСК“ АД. С разпореждане №1047/29.02.2024г. въззивният съд е разпоредил частната касационна жалба да бъде изпратена на ВКС по компетентност. С разпореждане №688/28.03.2024г. на председателя на първо отделение преписката е върната на окръжен съд за продължаване на действията по администриране на жалбата, включително и събиране на дължимата държавна такса. С разпореждане №162/02.04.2024г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на жалбата, като представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева с посочено в платежния документ основание за плащане, а също и с препис за насрещната страна да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК и/или по чл.280 ал.2 от ГПК. Съобщение за указанията е връчено на жалбоподателката на 27.04.2024г. С молба от 07.05.2024г. същата е направила искане, в случай, че съдът е приел, че адвокат Д. М. не е надлежно упълномощен, да й бъде предоставена правна помощ. С разпореждане от 13.05.2024г. по в.ч.гр.д.№2259/2023г. Варненски окръжен съд е върнал подадената от Г. В. Ж. частна касационна жалба вх.№31638/28.12.2023г. срещу определение от 22.11.2023г. по същото дело. Съгласно постоянната практика на Върховния касационен съд, за да приложи законосъобразно чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Когато в съответствие с дадените му указания ищецът е отстранил нередовностите, независимо дали това е сторено с представяне на нова поправена искова молба или чрез уточняваща молба, разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК не може да бъде приложена. Исковата молба не следва да бъде върната и поради неотстраняване на нередовности, за които на ищеца не са били дадени конкретни и ясни указания. В случая въззивният съд не е отчел обстоятелството, че с нарочна молба уточнение вх.№2126/25.01.2024г. жалбоподателката, в определения й от съда срок, е конкретизирала основанията за допускане на касация, като е посочила, че определението на Варненски окръжен съд е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, а също е формулирала и правен въпрос. Действително в молбата освен това съдържание се съдържа и текст, който не е относим към частна касационна жалба вх.№31638/28.12.2023г., а към предходна жалба на страната, но тази техническа грешка не засяга редовността на изявлението относно основанията по чл.280 от ГПК. Прецизността на изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не може да бъде преценявана от въззивния съд, тъй като той следи за редовността на частната касационна жалба само от външна страна - досежно наличието на изискуемите приложения по чл.284 от ГПК. След като липсата на изложение е указана на жалбоподателката, тя е представила уточняваща молба, в която се сочат две от основанията за допускане на касационен контрол по чл.280 ал.2 от ГПК и е формулиран правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК, с което е изпълнено изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Евентуалното наличие на посочените основания за достъп до касация и тяхното обосноваване подлежат на преценка от касационния съд в производството по реда на чл. 274 от ГПК. Съставът на Варненски окръжен съд не е взел предвид и формулираното в молбата от 25.01.2024г. искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, по което не се е произнесъл към датата на постановяване на обжалваното разпореждане. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Предвид констатацията, че частната жалбоподателка е представила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, препис от което вече е връчен на насрещната страна, както и предвид обстоятелството, че с определение №2384/13.05.2024г., постановено по повод администрирането на настоящата частна жалба, Г. В. Ж. е била освободена на основание чл.83 от ГПК от заплащане на такси, дължими в производството в.ч.гр.д.№2259/2023г. на Варненски окръжен съд, делото не следва да бъде връщано на състава на Варненски окръжен съд за администриране на подадената от Г. Ж. частна касационна жалба. Частната касационна жалба вх.№31638/28.12.2023г. следва да се докладва на Председателя на ТК на ВКС за образуване на производство по нея и определянето на докладчик по делото. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК