Определение № 89 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. М. в качеството й на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с № * на РКЧСИ с район на действие Окръжен съд- Бургас, против определение №360 от 17.02.2022 г. по ч.гр. д. №109/2022 г. на Окръжен съд - Бургас. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна и разпореждане на вписването на възбраната. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 84, т.1 ГПК. Счита, че в случая не се дължи държавна такса за вписване на възбраната, защото е установено по реда на чл.458 ГПК, че длъжникът в изпълнението има публични задължения, при което държавата чрез ТД на НАП-Бургас е присъединен взискател по право в изпълнителното дело, и по тази причина, независимо от наличието на друг първоначален взискател, не се дължи държавна такса за вписване на възбраната, защото чрез нея се обезпечава събирането и на публичното вземане на държавата. Счита, че е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, за да бъде даден отговор на въпроса за приложимостта на чл. 84, ал. 1 ГПК при вписване на възбрана в изпълнителния процес, когато държавата е присъединен взискател, като твърди, че този въпрос е налице разнопосочна практика на съдиите по вписванията, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Частната жалба е допустима, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице да обжалва същия, спазени са и другите изисквания за допустимост на частната жалба. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: С обжалваното определение съставът на ОС-Бургас е оставил без уважение частната жалба на ЧСИ Т. М. срещу определение № 142 от 16.12.2021 г. на съдия по вписванията при РС-Бургас за отказ да се впише възбрана, наложена от ЧСИ М. по изп.д.№ 20218030403047 поради невнасяне на дължимата държавна такса от 15 лв. За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че когато с молбата за вписване на възбрана не е представен вносен документ за дължимата държавна такса-както е в случая, съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията отказва на впише същата, без да дава указания за отстраняване нередовността. Приел е още, че съгласно чл.84, т.1 ГПК държавата като присъединен взискател в изпълнителния процес, е освободена съгласно изричната разпоредба на закона, от заплащане на дължими държавни такси за публични вземания, който особен случай на освобождаване от държавна такса обаче не се разпростира и върху другите взискатели в изпълнението за събиране на частно вземане, каквото в случая е вземането на началния взискател „ЕОС матрикс“. Доколкото вписването на наложената от ЧСИ възбрана ползва и началният взискател, то са последния съществува задължението за заплащане на държавна такса съгласно чл.431, ал.4 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по повдигнатия от жалбоподателя правен въпрос, който е обусловил обжалваното определение. По този въпрос на настоящия състав практика на ВКС не е известна. Вписването и заличаването на възбраната от съдията по вписванията се осъществяват в охранително производство, като съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. За вписване на възбраната се дължи държавна такса 15 лв., посочена в т.10 ТТРЗЧСИ. Молител в производството по заличаване на възбраната на основание чл. 433, ал. 3 ГПК и заинтересовано лице е съдебният изпълнител (чл. 531, ал. 1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, по силата на чл. 541 ГПК, задължение на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима в охранителното производство. Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания - в случая държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в закона предпоставки. Съгласно ТР № 1/21.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 540 ГПК приложение в охранителното производство намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи. Това приложение е съответно - съобразно спецификите на охранителното производство, като в тази връзка следва да се съобрази и изразеното в Решение № 3/8.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. В случая, както се сочи от ЧСИ М. в частната касационна жалба, изпълнителното производство е образувано по молба на взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД за събиране на парично вземане на взискателя- което се счита частно такова, а държавата е присъединен взискател по право за установеното по реда на чл.458 ГПК публично вземане спрямо същия длъжник в изпълнението. Еднозначна е практиката на ВКС, че за вписване/заличаване на възбраната във връзка със събирането на частно вземане, нито първоначалният взискател, нито съдебният изпълнител, са освободени от закона от задължението за внесат дължимата държавна (в този смисъл например определение № 13 от 16.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4697/2019 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС). Така в конкретния случай, доколкото става дума за наложена от ЧСИ възбрана върху имот-частна собственост, и за събиране на частно вземане на първоначалния взискател, молбата за вписване на възбраната следва да е придружена с дължимата държавна такса за вписване. Присъединяването на държавата като взискател по право в изпълнителния процес по реда на чл.458 ГПК не променя този извод. Както вече бе посочено по-горе, законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Да се приеме, обаче, че взискателят и длъжниците (частни физически и юридически лица) по изпълнителните дела, не дължат държавни такси, когато държавата участва в същото изпълнение като присъединен взискател по право за публично вземане спрямо длъжника, означава да се създаде привилегия за първите, която не се следват от закона. Участието на държавата по право като присъединен взискател на публично вземане спрямо длъжника във вече образувано изпълнително дело, е предвиден в закона друг ред за събиране на публични вземания в изпълнително производство, развиващо се по реда ГПК, който е иницииран от друг взискател с частно вземане, който друг ред съществува за държавата независимо (дори и възможно и успоредно) с реда за събиране на публични вземания по реда на ДОПК, където държавата самостоятелно и само за себе си да провежда принудително изпълнение по реда на ДОПК и в което производство по ДОПК не се допуска присъединяване на взискател с частно вземане. Присъединяването на държавата по право във вече образувано изпълнително производство за събиране на частно вземане, е привилегия за държавата да удовлетвори публичното си вземане спрямо длъжника, при това с право на предпочитание, от събраната в това изпълнение сума. Участието на държавата във вече образувания от частен взискател изпълнителен процес по ГПК може да настъпи и в по-късен момент, и след налагане от съдебния изпълнител на обезпечителните запор и възбрана на имущество на длъжника, което е допълнителен аргумент за недопустимост публично правния характер на вземането на държавата да влияе върху характера на вече образуваното изпълнително производство по ГПК и да разшири приложението на изключението по чл.84, т.1 ГПК и спрямо началният взискател с частно вземане. ГПК предвижда задължение на самия съдебен изпълнител да обезпечи участието на държавата за удовлетворяване на публичните й вземания спрямо длъжника в изпълнението най-късно при извършване на разпределението по чл.460 ГПК, при което ползването на държавата от наложените обезпечителни мерки с цел запазване на имуществото на длъжника за неговото осребряване, е последица от процесуалната активност на първоначалния взискател да образува изпълнително дело, която последица не променя характера на започнатото изпълнение за събиране на частно вземане и не обосновава наличие на хипотеза на освобождаване от държавна такса при особен случай по смисъла на чл.84, т.1 ГПК и спрямо първоначалния взискател. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: