Определение № 2500 от 01.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4429/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Д. К., чрез адв. А. А., срещу въззивно решение № 165 от 05.05.2022 г. по в. гр. д. № 825/2021 г. на Софийски окръжен съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че следва да заплати уравнение на съделителя Д. И. К., с когото притежават 4/6 ид. части от делбените имоти в режим на съпружеска имуществена общност, която не е прекратена. На следващо място поддържа, че съдът не се е произнесъл по претенцията по чл. 346 ГПК за заплащане на направените от нея подобрения в делбените имоти. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. В писмен отговор на касационната жалба ответната страна по касация С. Д. Г. изразява становище, че искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на соченото от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно, а по същество решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът по касация Д. И. К. не е подал писмен отговор и не е изразил становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 129 от 04.08.2021 г., постановено по гр. д. № 241/2019 г. на Районен съд - Елин Пелин, в частта, с която Н. Д. К. е осъдена да заплати на Д. И. К. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението сумата 47 276 лв. за уравнение на дяловете за възложения в дял на Н. Д. К. недвижим имот, находящ се [населено място] хан, [улица], представляващ застроено дворно място УПИ*** в кв. ***по плана на селото, целия с площ 1107 кв.м., заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 87,89 кв.м. и гараж със склад със застроена площ 33 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***. Н. Д. К. и Д. И. К. са съпрузи, бракът между които не е прекратен. С влязлото в сила решение № 114 от 08.07.2019 г. по гр.д. № 241/2019 г. на Районен съд Елин Пелин е допусната съдебна делба на описания по-горе недвижим имот между съделителите Н. Д. К., Д. И. К. и С. Д. К. при права: 1/6 ид. част за Н. К.; 4/6 ид. части за Н. К. и Д. К. в режим на СИО и 1/6 ид. част за С. Г.. С решение № 129 от 04.08.2021 г. по делото допуснатият до делба недвижим имот е възложен на основание чл. 349, ал.2 ГПК на съделителката Н. К. и същата е осъдена да заплати на основание чл. 349, ал.5 ГПК за уравнение на дела на съделителя Д. К. - неин съпруг сумата 47 276 лв., и на съделителката С. К. - сумата 23 638 лв. в 6-месечен срок от влизане в сила на решението по възлагане на имота. Това решение е обжалвано с въззивна жалба от Н. К.. Въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение само в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на своя съпруг - съделителя Д. И. К. за уравнение на дела му сумата 47 276 лв. Този извод не кореспондира с данните по делото. Видно от подадената от Н. Д. К. въззивна жалба, първоинстанционното решение е обжалвано в неговата цялост, т. е. не само в частта, с която е присъдено уравнение на съделителя Д. И. К., но и в частта, с която допуснатия до делба имот е възложен по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК само в неин дял, а не в общ дял на нея и съпруга й. Присъждането на обезщетение за уравняване на дяловете на съделителите по реда на чл. 349, ал.5 ГПК е законна последица от възлагането на делбения имот на основание чл. 349, ал.1 или 2 ГПК. След като първоинстанционното решение е обжалвано и в частта относно възлагане на имота, за въззивният съд не съществува правна възможност да се произнесе относно дължимото парично уравнение на дяловете на съделителите преди да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата. Предвид изложеното, съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, поради което следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Водим от гореизложеното съдът