Определение № 253 от 02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 530/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Е. М. Б. и М. Б. В., чрез пълномощника си адв.Я. З., са подали касационна жалба вх.№ 37430 от 04.04.2012 год. срещу въззивното решение от 01.03.2012 год. по гр.дело № 13894/2011 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение, с което е оставено в сила решението от 21.07.2011 год. по гр.дело № 6487/2007 год. на Софийския районен съд, 32-ри състав. С последното са уважени предявените срещу касаторите искове, като на основание чл.108 ЗС са осъдени да предадат на И. К. В. владението на реална част от собствения му имот УПИ VІІІ-433 в кв.49 по плана на [населено място], местност Ч. с площ от 80 кв.м. във форма на буквата L, при граници на завзетата част:от запад-масивна двуетажна постройка на ищеца и страничната регулационна линия, от север-задънена улица от изток- [улица]/по буквите Г-В-Е-Д-И-Г на скицата на вещото лице/, а на основание чл.109 ЗС са осъдени да премахнат изградените в имота на И. К. В. огради. Поддържат се оплаквания за недопустимост на решението, нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК отново се сочи, че исковете по чл.108 и по чл.109 ЗС са недопустими. Ответникът по касация И. К. В. е на становище, че съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както и че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения: С искова молба вх.№ 12413 от 26.03.2007 год. са предявени обективно съединени претенции: по чл.108 ЗС-за предаване владението на реална част – 80 кв.м. от УПИ VІІІ-433 в кв.49 по плана на [населено място], м.Ч. и по чл.109 ЗС – за осъждане на ответниците да премахнат изградените от тях огради в имота на ищеца. От удостоверение изх.№ 22-471/09.02.2007 год. на „ПАМДТ”-район К./л.4 от гр.дело № 6487/2007 год. на СРС/ е видно, че данъчната оценка на поземления имот с площ 675 кв.м. е 10188 лева. Предмет на оценяемото в пари спорно право са 80 кв.м. незастроена площ от поземления имот, при което данъчната оценка на процесната реална част от имота възлиза на 1 207,46 лева. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, цената на иска по чл.108 ЗС е ¼ от 1 207,46 лева или се равнява на 301,86 лева. С резолюция на съдията-докладчик от 21.04.2007 год./л.13 от гр.дело № 6487/2007 год./ Софийският районен съд, 32-ри състав е определил държавната такса върху негаторния иск за премахване на огради в размер на 30 лева, т.е. като неоценяем иск. Настоящата касационна жалба е подадена на 04.04.2012 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, която редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му, а в случая тя е под 5 000 лева, което прави касационното обжалване недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба. За разлика от отменената редакция на чл.280, ал.2 ГПК, която обвързваше касационното обжалване с обжалваемия интерес, недопустимостта на касационното обжалване от 21.12.2010 год. при цена на иска, която не надвишава 5 000 лева, следва както от изричната преходна разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, така и по аргумент за противното от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане в сила на изменението на закона/ се разглеждат по досегашния ред. Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати касационното производство като недопустимо. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.