Определение № 486 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2020 г.

ВКСIV гражданско отделение22.06.2020 г.докладчик Любка Андонова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 425/16.1.2020 г, постановено по гр.дело № 7202/19 г на СГС, ГО, Втори-Б въззивен състав.

ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати на Л. Н. И. на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 1080 лв, представяващи възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

.

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, подадена чрез процесуалния му представител адв.И. С. срещу решение № 425/16.1.2020 г, постановено по гр.дело № 7202/19 г на СГС, ГО, Втори-Б въззивен състав, с което е отменено решение № 105729/2-5.2019 г по гр.дело № 80728/18 г по описа на СРС, 78 състав и са уважени предявените от Л. Н. И. срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 9751, 08 лв, представляваща обезщеие за незаконно уволнение за периода 9.11.18 г-9.5.19 г.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответницата по касационната жалба Л. Н. И. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Д. М..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в производството пред ВКС.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е прието, че страните са били обвързани от безсрочно валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността Ръководител отдел „Деловодство“ в Управление „административно обслужване“.Същото е прекратено със заповед № ЧР-606/8.11.2018 г на основание чл.328 ал.2 и пар.1 т.3 от ДР КТ във връзка със сключен договор за възлагане на управлението и контрол на изпълнителен член на УС на дружеството-ответник.Заповедта е връчена на 8.11.2018 г.Прието е за безспорно обстоятелството, че предмета на дейност на ответното дружество е пренос на електроенергия през електропреносната мрежа, управление на електроенергийната система, администриране на сделки с електрическа енергия и пазара на балансираща енергия, измерване на ел.енергия.

Видно от разписание на длъжностите, дружеството се състои от дирекции „Финанси и бюджет“, „Пренос на ел.енергия“, „Измерване и ИКТ“ и управления с предвидени към тях отдели.В управление „Административно обслужване“ са обособени 6 отдела: Деловодство, Снабдяване и техническа поддръжка, Транспорт, Международни връзки и сътрудничество, Център за професионална квалификация и Почивен дом Енерго-2.Всички отдели са оглавени от ръководител.Управлението, в което са включени тези отдели се оглавява от ръководител-управление, който е на пряко подчинение на заместник изпълнителния и изпълнителния директор. Отдел „Деловодство“ се оглавява от ръководител /ищцата по делото/ и се състои от трима деловодители и архивар.Като основна цел на отдел „Деловодство“ е посочено: осигуряване на нормално и безупречно протичане на деловодната дейност на дружеството, чрез бързо и качествено приемане, регистриране и разпределение на входящи, вътрешни и изходящи документи.В трудовите функции на длъжността Ръководител Отдел „Деловодство“ са включени ръководство и контрол по водене на картотека и отчетност на преминалите през отдела документи, ръководство и координиране на работата на служителите в отдела във връзка с ритмично натоварване и качествено изпълнение на задълженията им.Ищцата организира и координира функционирането на системата за деловодна дейност, съхранението на архивните документи и поддържане на архива на дружеството.Отделът е на пряко подчинение на ръководителя на управлението.Прието е, че съгласно пар.1 т.3 от ДР на КТ „ръководството на предприятието“ включва освен ръководителят е неговите заместник също така и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, а характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика.В случая в длъжностната характеристика на ищцата не са възложени функции по ръководство, организация и отговорност за трудовия процес на дружеството.Управлението осигурява нормалното протичане на деловодната дейност, а отделът е функционално звено към него.Отделът е несамостоятелно, организационно, функционално звено в структурата на управлението, в което се осъществява техническа и подпомагаща основната дейност на дружеството.Процесната длъжност следователно няма ръководен характер, тази характеристика е включена в длъжностната характеристика на ръководителя на управлението, който е на пряко подчинение на заместник-изпълнителния и изпълнителния директор.Следователно ищцата не е част от ръководството на предприятието и посоченото в заповедта уволнително основание е неприложимо, поради което заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е приета за незаконосъобразна и отменена, като са уважени обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Формулирани са следните въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди подробно длъжностната характеристика за длъжността Ръководител „Деловодство“ в съпоставка с длъжностната характеристика за длъжността редови „деловодител“.

2.Допустимо ли е въззивният съд без нормативно основание да издига като единствен критерий за понятието „други лица“ по см. на пар.1 т.3 от ДР на КТ прякото или непряко подчинение на ръководния работник или служител на директора, заместник-директора, ръководителя на дирекция или управление.

3.Има ли забрана или нормативно ограничение работодателят да разпределя/възлага функции от трудовия проце/производствен или административен/ на повече от един служител по см. на „други лица“, съгласно пар.1 т.3 от ДР на КТ.

Представени са следните решения: № 178 от 7.11.2016 г по гр.дело № 1838/2016 г на ВКС, ГК, Трето ГО, решение № 535 от 19.12.2012 г по гр.дело № 83/12 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 68 от 7.4.2015 г по гр.дело № 2712/14 г на ВКС, ГК, Трето ГО.

  • С решение № 178 от 7.11.2016 г по гр.дело № 1838/2016 г на ВКС, ГК, Трето ГО е прието, че с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с договора за управление задачи.Приложното поле на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 от КТ е ограничено до служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ като това ограничение следва от целта на основанието - да се даде възможност на управителя да определи своя ръководен екип.Дали един служител е част от ръководството на предприятието или не е, винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо.Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието.То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв.Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените в "бизнес плана" стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят. Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието.
  • С решение № 535 от 19.12.2012 г по гр.дело № 83/12 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че тълкуване на понятието „ръководна длъжност” в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ и какви задължения са включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководни длъжности, е дадено в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК.Така например в решение № 111 по гр.д. № 726/2011 г., ІV г.о., ВКС приема, че в ръководството на предприятието по смисъла на §1 т. 3 ДРКТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, а характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика.
  • С решение № 68 от 7.4.2015 г по гр.дело № 2712/14 г на ВКС, ГК, Трето ГО е прието, че практиката на ВКС е константна относно въпроса, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна.Поначало всяка длъжност в предприятието се явява подчинена на управителя на дружеството, което произтича от характера на трудовото правоотношение и наличието на йерархична, структурна и дисциплинарна подчиненост на служителите спрямо работодателя.

По първия от поставените въпроси.

Същият не е обусловил крайните изводи на съда и не е от значение за изхода на спора, а освен това не е разрешен в противоречие с представената от касатора съдебна практика.В нито един момент от хода на съдебното производство между страните не е бил спорен въпроса, че длъжността „ръководител „Деловодство“ има ръководни спрямо редовия „деловодител" трудови функции.Това обаче не прави длъжността ръководна по смисъла на § 1, т. 3 КТ. За да има такъв характер тя трябва да е ръководна в рамките на цялото търговско дружество, за управлението на което е сключен договорът за управление и от трудовите й функции да зависят политиката и резултатите на предприятието.Такива длъжности заемат заместниците на ръководителя на предприятието, или тези, чиято трудова функция е свързана с ръководство на трудовия процес.Тези лица формират ръководството на предприятието и фактически осъществяват текущото му управление.

2.По втория от поставените въпроси.

Същият е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с представената от касатора съдебна практика, доколкото въззивният съд е изходил не само от критерия за непрякото подчинение на уволнения служител на ръководителя на предприятието, но и от конкретните й трудови функции на заеманата длъжност и мястото й в структурната схема на предприятието.В тази връзка съдът е приел, че въпреки, че ищцата по длъжностна характеристика има ръководни функции по отношение на трима деловодители и архивар, тя ги осъществява от неръководна спрямо общата структура на предприятието, позиция и по отношение на много малък обем от дейността на ответното дружество. От длъжността на ищцата не зависи реализирането на бизнес-плана и резултатите на предприятието.На нея са възложени само организаторски, изпълнителни и контролни функции, а ръководните й такива са свързани с контрол върху воденето на отчетност на кореспонденцията, картотеката и номенклатурата на документите.Обстоятелството, че са й подчинени трима деловодители и архивар не дава основание за друг извод, тъй като предоставените права и вменените задължения- на заемащия тази функция-не включват отговорности, свързани с ръководство на трудов процес в предприятието като цяло. Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод, че служителят е имал ръководни /управленски функции/ и съответно, че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието.В този смисъл мотивите на въззивното решение са изцяло съобразени с представената от касатора и подробно описана по-горе съдебна практика.

По третия въпрос.

Въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Действително няма забрана или нормативно ограничение работодателят да възлага функции от трудовия процес /производствен или административен/ на повече от един служител, но това не прави тези служители „други лица“, съгласно пар.1 т.3 от ДР на КТ.Преценката дали длъжността е ръководна се прави конкретно, при всеки отделен случай, като се изхожда от естеството на възложената работа, а не от механичното съпоставяне между длъжностни характеристики.Въззивният скъд изцяло е съобразил представените от касатора решения относно обстоятелството, че самото наименованието на длъжността ръководител-отдел, не обосновава извод, че служителката е имала ръководни (управленски функции) и съответно, че е имала качеството на служител от ръководството на предприятието.В съответствие с представеното от касатора решение № 178 от 7.11.2016 г по гр.дело № 1838/2016 г на ВКС, ГК, Трето ГО е прието, че дали един служител е част от ръководството на предприятието или не, е винаги фактически въпрос, при разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо, а преценката се прави с оглед всеки конкретен случай, като от съществено значение са възложените на служителя трудови функции. Въззивният съд не е дал противно разрешение, на така формираното принципно тълкуване. Съобразил е също така, в съответствие с цитираните по-горе решения, че приносът на различните звена за резултатите от работата на предприятието не е еднакъв, а уволнената служителка е отговаряла за такова звено /отдел от работата, от които не зави постигането на стопанските резултати на предприятието и изпълнението на бизнес-програмата на ръководителя.

Следователно въззивното решение не трябва да бъде допуснато до касационен контрол.

Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответната страна направените в това производство разноски в размер на 1080 лв на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

10