Определение № 1203 от 26.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 730/2012 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационната жалба от Ж. К. М. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение от 23.03.2012г. по в.гр.д.№ 11513/2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 16.06.11г.по гр.д.№ 42182/10г. на РС София,като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК/противоречие на въззивния акт с постановено по реда на чл.288 от ГПК определение № 1273 от 7.10.2011г.по гр.д.№ 445/11г.на ВКС и с постановени от ОС Хасково и С. решения/ по поставен въпрос за компетентността на издалия заповедта за уволнение заместник-директор на Агенция Митници,който е бил определен с нарочна заповед от министъра на финансите/в качеството му на по-горестоящ орган/ да замества директора на Агенция Митници през времето докато е в отпуск. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да постанови акта си,въззивният съд е приел,че сключеният между страните трудов договор по чл.70 ал.1 от КТ е за неопределено време,но с клауза за изпитване.Същият може да бъде прекратен без предизвестие от страната,в чиято полза е уговорен срока за изпитване, до неговото изти-чане.Приел е, че длъжността на която е била назначена ищцата - ”старши специалист/контрольор” е различна от длъжността,която в по-ранен период е заемала - ”старши митнически специалист”,както и че двете дейности са изпълнявани при различни работодателите,поради което нормата на чл.70 ал.5 от КТ е неприложима. Като е направил разграни-чение между хипотезите на упълномощаване и заместване, въззивният съд е счел,че заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган. Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставения от кастора въпрос, налага извод,че последният е годно общо основание за допустимост,тъй като е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.По него обаче не може да се допусне касационно обжалване,защото не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Съображенията за това са следните: К. мотивира твърдението си за противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС с представено определение № 1273 от 7.10.2011г. по гр.д.№ 445/11г.на ВКС, постановено по реда на чл.288 от ГПК, в което е прието,че „оторизирането на заместник-директора на Агенция Митници от страна на министъра на финансите,няма нормативна основа и не поражда последици”,поради което „процесната заповед е издадена от некомпетен-тен орган”. Съгласно ТР №2 от 28.09.2011г.по т.д.№ 2/10г.на ОСГТК на ВКС – определението по чл.288 от ГПК,тъй като е акт,с който съставът се произнася по предпоставките за допускане на касационното обжалване,а не по съществото на подадената касационна жалба и по предмета на делото – не попада сред съдебните актове,които могат да обосноват извод за „противоречиво разрешаван въпрос”.Становището на отделения тричленен състав,изразено в определение по чл.288 от ГПК е с характер на правно мнение,което не е обвързващо.Освен изложеното – в конкретния случай цитираното определение е и несъотносимо,тъй като е постановено за по-специфичната хипотеза на дисциплинарно уволнение,в която приложение намира нормата на чл.192 от КТ. В конкретния случай прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл.71 ал.1 от КТ и е осъществено от заместник -директора на Агенция Митници.Същият – по силата на издадена заповед за заместване от заместник-министъра на финансите/в качеството му на по-горестоящ орган/ № 3МФ-881 от 16.07.2010г. - за периода 19.07.-13.08.2010г.е изпълнявал функциите и правомощията на директор на Агенция Митници. Следователно – в случая не е налице хипотеза на упълномощаване или делегиране на права, а на заместване,при която заместващият изпълнява в пълен обем правата и задълженията на замествания.В тази хипотеза заместник -директорът на Агенция Митници – по силата на заместването е придобил необходимата компетентност,притежавана от работодателя за прекратяване на трудово правоотношение. Не е налице и второто посочено от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като представените въззивни решения на Х. и С. Окръжен съд,на които той се позовава не съдържат отбелязване,че са влезли в сила.Съгласно приетото в т.3 от ТР № 1/2010г.по т.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС – противоречивата практика на съдилищата се формира само от влезлите в сила съдебни актове. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение