Определение № 803 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3619/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. С. срещу решение №.3297/4.06.24 по г.д.№.14207/23 на СГС, ІІ Гс., в частта му, с която е потвърдено реш.№.15893/4.10.23 по г.д.№.37770/21 на СРС, 172с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за заплащане на 2630лв. обезщетение за два месеца оставане без работа вследствие на незаконното му уволнение със Заповед №.00815/29.04.21 на основание чл.71 ал.1 КТ. Ответната страна „Софийска вода“АД не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са основателни-поради което, след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която те са отхвърлени, същите са уважени; за неоснователна, обаче, е намерена претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Отразено е, че от една страна въззивната жалба, подадена срещу решението в частта му по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ, е бланкетна-съдържа само общо изявление, че то се обжалва и в тази част и се иска неговата отмяна, но не се посочват конкретни оплаквания защо; доколкото въззивният съд дължи служебна проверка на валидността и допустимостта на решението, а по отношение на правилността е обвързан от оплакванията, изложени във въззивната жалба /и в случая въззивникът не излага конкретни оплаквания/, той не може да извърши служебна проверка на правилността на решението в тази част. Независимо от това са включени за пълнота и алтернативни мотиви по същество-посочено е, че съгласно чл.225 ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца; оставането без работа е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл.344 ал.1 т.3 КТ, поради което и при правилно разпределена от районния съд доказателствена тежест по реда на чл.154 ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е било да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/. Тази доказателствена тежест е останала неизпълнена от Г.С. в хода на първоинстанционното производство; релевантни доказателства в тази насока не са искани и не са представяни и пред въззивната инстанция. При тези обстоятелства е намерено, че искът по чл. 344 ал.1 т.3 КТ е останал недоказан и като краен резултат правилно е бил отхвърлен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, по чл.280 ал.1 т.1 ГПК - във връзка с въпроса „може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“ /реш.№.589/28.06.10 по г.д.№.1359/09, І ГО, реш.№.1985/ 17.10.05 по г.д.№.1075/05, ІV ГО, реш.№.24/28.01.10 по г.д.№.4744/08, І ГО, реш.№.460/27.05.10 по г.д.№.768/09, І ГО/, и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – без да извежда конкретен въпрос. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно цитираната от касатора практика съдът е длъжен да разгледа повдигнатия пред него спор по същество, преценявайки относими към спора доказателства и формирайки самостоятелни изводи въз основа на тях. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Съдът е обсъдил релевантните факти във връзка с претенцията по чл.344 ал.1 т.3 КТ и ангажираните доказателства. Изрично е посочил, че ищецът, чиято е тежестта да установи оставането си без работа през претендирания период-което му е било надлежно и изрично указано /с опр.№.6462/14.10.21 по г.д.№.37770/21 на СРС, инкорпориращо проекто-доклада по делото – докладвано в с.з.№.14.02.22 в присъствието на ищеца и пълномощника му адв. М., който е заявил, че не възразява срещу проекто-доклада/, не е ангажирал никакви доказателства в този смисъл. В ТР №.6/14г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на безработица може да бъде доказан като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца /трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника съгласно чл.1 ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж-ДВ бр.102/93г./, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. В случая такива доказателства не са били ангажирани – нито пред първата, нито пред въззивната инстанция /въпреки изричното оспорване още с отговора на исковата молба на всички обективно съединени искове по основание и размер, липсата на признати за безспорни факти и изричните указания с доклада за тежестта на ищеца да установи оставането си без работа за процесния период/. При това положение не се касае до хипотеза на необсъдени доказателства, а до липса на такива, които да установяват елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.344 ал.1 т.3 КТ - факта на безработица. В този случай съдът е бил длъжен да приложи последиците на правилата за разпределяне на доказателствената тежест съобразно чл.154 ГПК - както е и процедирал, и да приеме, че от събраните доказателства не се установява твърдяното оставане без работа. Предвид изложеното не е налице соченото отклонение от практиката на ВКС и съответно хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Позоваването на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е направено общо, без да е налице какъвто и да е правен въпрос, формулиран от касатора. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не може да се допусне /т.1 ТР 1/09, ОСГТК/. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,