Определение № 5947 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4678/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба от „Д. гора“ ООД (в ликвидация), чрез адвокат Д. С., срещу разпореждане №2421/15.07.2024 г. на Окръжен съд – Бургас по ч.гр.д. №766/2024 г., с което е върната частна касационна жалба вх. № 11542/26.06.2024 г. на „Д. гора“ ООД (в ликвидация) против постановеното по същото дело определение №1623/20.06.2024 г. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност, недопустимост, очевидна неправилност и необоснованост на разпореждането. Твърди, че подадената частна касационна жалба е допустима, тъй като предметът на производството не е търговски спор и прагът за достъп до касационно обжалване е неправилно определен. Разпореждането е постановено в противоречие с ТР №5/2018г. на ОСГТК на ВКС и при допуснато нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС относно правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Насрещната страна [община] с писмен отговор, чрез адвокат П. К., изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Твърди, че разпореждането на администриращия съд е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. В случая, цената на всеки един от предявените искове е под 5 000лв., поради което определението на въззивната инстанция е изключено от касационен контрол. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Частната жалба е допустима. Подадена е срещу разпореждане за връщане на частна касационна жалба, което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК с частна жалба. С оглед на това, за редовността на жалбата не е необходимо прилагане на изложение на касационните основания. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: „Д. гора“ ООД (в ликвидация) е подало частна касационна жалба вх.№11542/26.06.2024г. против въззивното определение на Бургаски окръжен съд № 1623/20.06.2024г., постановено по ч.гр.д. №766/2024г., с което е потвърдено определението на Районен съд – Царево за прекратяване на производството по предявените от жалбоподателя срещу [община] искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1/ Такса битови отпадъци имот по партида № .... за 2019 г. в размер на 1395, 53 лв., изискуема към 31.12.2019г.; 2/ Такса битови отпадъци имот по партида № ... за 2020 г. в размер на 2535, 53 лв., изискуема към 31.12.2020г.; 3/ Такса битови отпадъци имот по партида № .... за 2021 г. в размер на 2535, 53 лв., изискуема към 31.12.2021 г.; 4/ Такса битови отпадъци имот по партида № ..... за 2022 г. в размер на 2535, 53 лв., изискуема към 31.12.2022 г.; 5/ Такса битови отпадъци имот по партида № ..... за 2023 г. в размер на 1 140, 82 лв., изискуема към 31.08.2023 г. С обжалваното разпореждане №2421/15.07.2024г. съдът е върнал частната касационна жалба на ищеца като подадена срещу акт изключен от касационно обжалване, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК и цените на предявените искове, които са под определения в закона праг за касационен контрол от 5 000лв. В допълнение посочил, че доколкото и двете страни по осъдителните искове са юридически лица, делото следва да бъде определено като търговско. Приел, че в този случай сборната цена на исковете (10 141,83лв.) също е под определения в ГПК праг за касационно обжалване по търговски дела (20 000лв.). Подадената частна жалба е неоснователна. Неоснователно е възражението за недопустимост на обжалваното разпореждане. Съгласно трайно формираната съдебна практика на ВКС, съдебните актове са недопустими, като произнесени по непредявен иск, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с поисканото от ищеца; когато се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран в нарушение на диспозитивното начало; при участие на ненадлежна страна или при разглеждане на вече разрешен с влязло в сила решение спор между страните по същия предмет и основание. В конкретния случай, съдът се е произнесъл в рамките на предмета, с който е бил сезиран, като в качеството си на администриращ съд е направил проверка за допустимост на подадената частна касационна жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела, и до 20 000 лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбите свързани с касационното обжалване са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително. Обжалваното определение е постановено в производство с предмет искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на посочените суми, представляващи недължимо платени в полза на ответника такси битови отпадъци, с цени под определения в ГПК праг за касационно обжалване. Същите са правилно определени по реда на чл.69, ал.1 т.1 от ГПК за всеки един от предявените искове. В този смисъл са и мотивите в т.1 от ТР решение №1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които при обективно съединяване на няколко иска за парични вземания с цена на всеки от тях под определения праг за касационно обжалване, решението по отделните искове не подлежи на касационен контрол, независимо че общия бор от цената на всички искове надхвърля тази сума, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Предмет на исковете са публични вземания, поради което същите са граждански, оценяеми, облигационни, и по силата на чл.280, ал. 3 ГПК, с оглед на цената им, въззивното решение, постановено по тях, е изключено от касационен контрол. С оглед на това и на основание чл.274, ал.4 от ГПК, обжалваното определение на въззивния съд също не подлежи на касационна проверка. Подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и правилно е била върната от администриращия съд. Действително, в обжалваното разпореждане съдът неправилно е приел, че предметът на спора е търговски, тъй като процесните вземания имат публичен характер и не произтичат от търговска сделка, но този допълнителен мотив не се е отразил на крайния му извод за недопустимост на частната касационна жалба. Обжалваното разпореждане не противоречи на ТР №5/2018г. на ОСГТК на ВКС. Определението на въззивния съд не попада в приложното поле на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, предмет на тълкувателното дело. То е сред актовете включени в обхвата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, доколкото със същото е оставена без уважение частна жалба срещу определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Правилно, при преценка на неговата обжалваемост, съдът е приложил правилото на чл.274, ал.4 от ГПК. Разпореждането не е в противоречие с практиката на СЕС, нито ограничава правото на достъп до съд и справедлив съдебен процес на ищцовото дружество. Прагът за достъп до касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища актове е основан на обективния критерий свързан с паричната оценка на предмета на съответното дело и е приложим по отношение на всички искове, извън изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Обжалваният съдебен акт не е и очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК и трайно установената съдебна практика по приложението му. Подадената частна жалба е неоснователна. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, „Д. гора“ ООД (в ликвидация) следва да бъде осъдена да заплати на [община] сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения разпореждането следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът