Определение № 3885 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5009/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ и Комисията) срещу въззивно решение № 74/12.06.2023 г. по в.гр.д. № 93/2023 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260253/11.11.2022 г. по гр. д. № 1887/2020 г. на Бургаския окръжен съд, поправено с решение № № 260002/10.02.2023 г., с което е отхвърлен предявеният от Комисията срещу И. Г. Д., действащ лично и в качеството му на ЕТ с фирма „Ив Мобил - И. Д.“, К. Н. Д. и Р. П. А. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество: на дружествени дялове, парични суми и допълнителни парични вноски по банкови сметки и получени суми по MONEY GRAM, ниви, товарен автомобил, мотоциклет, мототриколка, индивидуализирани във въззивното решение. Ответниците по касационната жалба И. Г. Д., К. Н. Д. и Р. П. А. в писмен отговор оспорват наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима, подадени е в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна. След подаване на касационната жалба КПКОНПИ е подала молба (с вх.№ 7355/15.08.2023 г.) за частично оттегляне на касационната жалба, по която настоящият състав на ВКС е постановил определение № 2420/17.05.2024 г. по делото, с което е прекратил производството по делото (по гр.дело № 5009/2023 г. на ВКС, IV г.о.) по касационната жалба на КПКОНПИ срещу въззивно решение № 74/12.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 93/2023 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 260253/11.11.2022 г. по гр.д. № 1887/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, поправено на основание чл.247 ГПК с решение № 260002/10.02.2023 г., с което са отхвърлени искове за отнемане на незаконно придобито имущество, индивидуализирано в определението. Определението е съобщено на жалбоподателя и на ответниците по жалбата (и по исковете), не е обжалвано и е влязло в сила. С молбата за оттегляне КПКОНПИ е заявила, че поддържа касационната жалба в частта: с която от И. Г. Д. се иска отнемането на 250 дружествени дяла на стойност 2 500 лева, представляващи 50% от капитала на „Брокерска къща „Оптима“ ООД; с която от И. Г. Д. и К. Н. Д. се иска отнемането на осем ниви в землището на с. Д. с. Ц., община К. и на товарен автомобил „М.“; с която от Р. П. А. се иска отнемането на мотоциклет марка „“ и мототриколка марка „Б.“. За мотивите на въззивния съд в частта от въззивното решение, срещу която касационната жалба се поддържа: Въззивното решение е постановено след постановяването на тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал и на разрешенията на което е основал правните си изводи. Въззивният съд е приел, че едноличният търговец не притежава отделна правосубектност, различна от тази на физическото лице, нито е налице разделност на имуществото, притежавано в качествата му на физическо лице и в качеството му на едноличен търговец. Въззивният съд е приел, че от значение за спора са наличните имущества в началото и в края на проверявания период. Въззивният съд е приел, че имуществото, притежавано от ответниците Д.и (включително от ответника И. Д. в качеството му на ЕТ), включва пазарната стойност на имуществата, за които касационната жалба се поддържа: осем броя ниви на стойност 83 960 лева, пазарната стойност на товарен автомобил „М.“ - 7 340 лева; 2 500 лева - стойността на 250 дружествени дяла, всеки от които на стойност 10 лева, представляващи 50% от капитала на „Брокерска къща „Оптима“ ООД (и др.). Стойността на притежаваното от ответниците в края на проверявания период имущество надвишава стойността на притежаваното от тях имущество в началото на периода. Съдът е изложил мотиви как е формирал нетния доход на ответниците за проверявания период и е обосновал, че приходите на ответниците за проверявания период са в размер на 778 700.78 лева. Съдът е обосновал, че разходите на 2 Актът е постановен на 19.08.2024 ответниците за проверявания период са в размер на 797 542.10 лева. Така е установил нетен доход от – 18 841.32 лева, като е посочил, че при изчисляването на нетния доход на ответниците, е приел възможно най-неблагоприятния за тях вариант, в които не е включил твърдени от тях приходи (посочени са). При съпоставката му с придобитото и налично в края на периода имущество от 105 761.53 лева, съдът е приел, че несъответствието възлиза на 124 602.85 лева – т.е. под предвидените в закона 150 000 лева, като праг за наличие на „значително несъответствие“. Т.е, че не е налице „значително несъответствие“, поради което искът е неоснователен и недоказан. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи, че посочените имущества неправилно са изключени от имуществото на ответниците (проверяваните лица), в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК КПКОНПИ обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: Представляват ли „разход“ и следва ли да намерят отражение в анализа: 1. парични суми, отчетени като „допълнителни парични вноски“, с които физическото лице И. Г. Т. финансира дейността на търговското предприятие на собствения си ЕТ в размер на 313 184.16 лева (видно от стр. 15-16 от констативносъобразителната част на допълнително заключение на СИЕ вх. № 263166/30.06.2022 на ОС Бургас); 2. разходите за придобИ.е на МПС, които са придобити и отчуждени в проверявания период в размер на 39 010 лева (видно от стр. 52 от констативносъобразителната част на основното заключение на СИЕ вх. № 262296/03.05.2022 на ОС Бургас); 3. разходите за вноски по банкови сметки на К. Д. в размер на 728.13 лева (видно от колона № 15 на Приложение №2 към основното от заключение на СИЕ вх. № 262296/03.05.2022 на ОС Бургас); 4. разходите за погасяване на кредитни карти в размер общо на 26.554.02 лева; 5. вноските по банкови сметки от трети лица и получени суми по MONEY GRAM в размер общо на 4 611.76 лева, в размер общо на 397 075.05 лева, за които не се установява законово основание за придобИ.ето им, но които не са налични в края на проверявания период? След подаването на молбата за частично оттегляне на касационната жалба жалбоподателят КПОНПИ не е привел изложението си за допускане на касационно обжалване в съответствие с това частично оттегляне. Настоящият съдебен състав намира, че поставените въпроси са фактически (за конкретни факти, които имат значение за спора), а не правни, каквото е изискването на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не могат да обосноват допускането на касационно обжалване. Също така, те не са обусловили изводите на въззивния съд в обжалваната част от въззивното решение, срещу което въззивната жалба не е оттеглена, тъй като въпросите се отнасят до имущества, за които исковете са оттеглени. Също така, както е посочено и в изложението за мотивите на въззивния съд, приетото от въззивния съд е в точно съответствие с приетото в ТР № 4 /18.05.2023 г. по тълк.д. № 4 /2021 г. ОСГК на ВКС, с което съдебната практика по разгледаните правни въпроси е уеднаквена. Въззивният съд се е съобразил с приетото в диспозитива и в мотивите на тълкувателното решение, че предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Поради изложеното по поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците претендират разноски съгласно списък на разноски за процесуално представителство: 5 160 лева с ДДС за И. Г. Д., 4 920 лева с ДДС за К. Н. Д. и 1 320 лева с ДДС за Р. П. А.. Ответниците представят договори за процесуално представителство и платежни документи, от които се установява, че сумите за адвокатските хонорари са уговорени и са платени по банков път. С оглед изхода от производството и тъй като уговарянето и заплащането на сумите е доказано, искането е основателно. Воден от изложеното, съдът