Определение № 303 от 05.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2185/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Авитохол 153” ЕООД срещу решение № 164/17.05.2019 г. по в. т. д. № 1466/2012 г. на Апелативен съд Пловдив, с което са поправени очевидни фактически грешки в мотивите и диспозитива на постановеното по същото дело решение № 127/30.04.2018 г., отнасящи се до номера и годината на делото, по което е постановено проконтролираното първоинстанционно решение на Окръжен съд Пловдив. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението на въззивния съд е нищожно, евентуално очевидно неправилно, евентуално съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно: „Може ли едно съдебно решение да има задължителна сила и да обвързва лице, което не е изрично посочено като страна в същото съдебно решение?“ Изложени са доводи, че решението на Апелативен съд Пловдив е изключително объркано и не става ясно какво е изявлението на съда. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не са разгледани исканията и възраженията на страните и не са обосновани по никакъв начин изводите на съда. От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и прогласено за нищожно поради липса на задължителни реквизити или изцяло отменено като неправилно. От ответника по касация не е депозиран отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Производството по в. т. д. № 1466/2012 г. на Апелативен съд Пловдив, образувано по въззивна жалба на „Авитохол 153” ЕООД, е приключило с постановяване на решение № 127/30.04.2018 г., потвърждаващо решение № 539/02.04.2012 г. на Окръжен съд Пловдив по гр. д. № 908/2012 г. След извършен инстанционен контрол от състав на първо търговско отделение на ВКС решение № 127/30.04.2018 г. на Апелативен съд Пловдив не е допуснато до касационно обжалване. В мотивите на постановеното по т. д. № 2349/2018 г. определение № 239/13.05.2019 г. е констатирано, че във въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка и неправилно е изписан номерът на първоинстанционното дело, решението по което е проконтролирано. Делото е върнато за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК. С атакуваното пред настоящият състав решение очевидната грешка е отстранена с посочване на правилният номер на делото, а именно вместо гр. д. № 908/2012 г. да се чете гр. д. № 553/2011 г. на Окръжен съд Пловдив. Постановеното от Апелативен съд Пловдив решение не страда от порока нищожност, за който касационната инстанция и служебно е длъжна да следи /съобразно разрешението по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., прието от ОСГТК на ВКС/, нито е очевидно неправилно. Съдебната практика приема, че едно съдебно решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато същото не е изразено в писмена форма или е неподписано, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Обжалваното решение не страда от такъв порок. То е постановено от съдебния състав, постановил и основното решение по в. т. д. № 1466/2012 г., в рамките на правораздавателната му власт. Подписано е от всеки от членовете на състава и ясно съдържа воля за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в предходно постановеното решение № 127/30.04.2018 г. Въззивното решение не страда и от такъв съществен порок, който да бъде констатиран prima facie без проверка на правилността му. Решението е постановено в съответствие с действащата разпоредба на чл. 247 ГПК и в изпълнение на указанията, дадени от предходния състав на ВКС по т. д. № 2349/2018 г. Поставеният от касатора въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не удовлетворява общия селективен критерий по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - да е от значение за формиране решаващата воля на съда. В мотивите на решение № 164/17.05.2019 г. по в. т. д. № 1466/2012 г. въззивният съд се е занимал с въпроса налице ли е очевидна фактическа грешка в постановеното преди това решение № 127/30.04.2018 г., а поставеният от касатора въпрос се отнася до последиците на решение № 164/17.05.2019 г., които следва да бъдат преценени при зачитането му съобразно новелата на чл. 297 ГПК. При липса на основния селективен критерий за достъп до касация безпредметно се явява обсъждането на сочения от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Възраженията, касаещи нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, са относно правилността на атакуваното решение, поради което не могат да бъдат разгледани във фазата на селекция по реда на чл. 288 ГПК. Касационната инстанция намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд Пловдив, с оглед преценка дали е налице нарушение на съдопроизводствените правила. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС