Определение № 273 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2528/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. Л. С. и И. Л. С., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат С. Б., срещу определение от 05.11.2012 г. по гр. дело №2519/2007 г. на Софийския градски съд, с което е върната касационната им жалба срещу решение от 19.06.2012 г. по гр. дело №2519/2007 г. на Софийския градски съд. Въззивният съд е приел, че цената на предявения иск за собственост трябва да се определи по данъчната оценка на имота. Тя е 96 лв., т.е. до 5000 лв., поради което касационното производство е недопустимо. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че касационната жалба е недопустима. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с цена под 5 000 лева, поради което постановеното решение не подлежи на касационно обжалване. Без правно значение са евентуални промени на данъчната оценка на процесния имот. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК релевантен критерий за допустимостта на касационното обжалване е цената иска, разгледан от въззивния съд, а съгласно чл. 56, ал.1, изр.2 ГПК/отм./ и чл.70, ал. 1, изр. 2 ГПК въпросът за цената на иска не може да се повдига нито от страните, нито от съда след приключването на първото заседание по делото в първата инстанция. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.