Определение № 690 от 01.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 45/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 268 / 26.10.2012 год. по т.д.№ 232 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 62 / 11.06.2012 год., постановено по т.д.№ 943 / 2011 год. на Великотърновски окръжен съд. С първоинстанционното решение са отменени, като незаконосъобразни, решенията на Общото събрание на дружеството – касатор, проведено на 27.07.2011 год. в [населено място], с дневен ред: приемане на годишен финансов отчет и доклад за дейността на дружеството през 2012 год.; предложение за разпределение на печалбата от дейността през 2010 год.; промени в състава на Съвета на директорите, поради изтичане мандата на досегашните членове и освобождаването им от отговорност; избор на одитор за проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2011 год. и „ разни „. Касаторът оспорва правилността на решението, с довода, че съдът неправилно интерпретира съдържанието на чл.224 ТЗ, абсолютизирайки задължението на дружеството да изготви писмени материали по всички точки от дневния ред на свиканото Общо събрание / вкл. избора на одитор /, както и съдържанието на задължението писмените материали да са на разположение на акционерите / ал.1 / и да се предоставят безплатно при поискване / ал.3 /. Касаторът счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, като установяваща нарушение на чл. 224 ал.1 ТЗ, без да съобрази, че по същество дружеството не е отказало, а единствено отложило за акционера възможността да получи документите, без последваща негова инициатива за възползване от възможността. Ответната страна - О. К. - оспорва касационната жалба, като намира че касаторът не обосновава общия и допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 - 3 ГПК, за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване иска по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че в противоречие с чл. 224 ал.1 вр. с чл. 223 ал.5 ТЗ, към момента на обявяване в търговския регистър на писмената покана за свикване на ОС на [фирма] за 27.07.2011 год. – на 15.06.2011 год., респективно към датата на поискване от ищеца писмените материали, изготвени за събранието - 17.06. 2011 год., същите не са били на разположение по местонахождението, посочено в поканата. Приел е ,че последващо обявената в регистъра покана - от 24.06.2011 год., в качеството й на единствено отстраняваща техническа грешка в първата, не предпоставя нов момент, към който следва да се преценява изпълнението на чл.224 ал.1 ТЗ, доколкото и след 17.06.2011 год. не се твърди нов опит на акционера да се снабди с материалите. По отношение изпратените от дружеството писмени материали, установено връчени на пълномощник на касатора - адв. К. - на 4 юли 2011 год., съдът е приел, че това обстоятелство е ирелевантно, след като към датата на обявяване поканата за събранието в търговския регистър - на 15.06.2011 год. и последващо този момент е установен факта на липсващи по седалището и адреса на управление на дружеството писмени материали за обявеното Общо събрание. В този смисъл, съдът не е коментирал като относими мотивите за непредоставянето, заявени на ищеца от служители на ответника, като явно игнорира и значението на липсваща последваща активност от негова страна за получаването им в рамките на 30 - дневния срок преди датата на ОС, предвиден като минимално изискуем между датата на обявяване на поканата и датата на ОС. Касаторът формулира няколко въпроса, общо посочвайки ги като обуславящи допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ТЗ и чл.280 ал.1 т.2 ГПК, предвид противоречие на въззивното решение с решения - казуална съдебна практика: решение № 1362 / 06.11.2009 год. по гр.д.№ 1504 / 2009 год. на САС, ТО, 5 състав и решение № 959 / 07.11.2006 год. на ВКС, по т.д.№ 526 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС. Съдържащите ясен и точен въпрос, в съответствие с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, формулировки на изложението са следните: 1 / Има ли правно значение факта дали е направено от акционера искане за запознаване или за получаване / „представяне” / на материалите ?; 2 / Във всички случаи ли непредоставянето на писмените материали в срока по чл.224 ал.1 ТЗ води до незаконосъобразност на взетите решения на ОС на дружеството ?; 3 / Идентичен ли е срока за предоставянето им при поискване безплатно, съгласно чл. 224 ал.3 ТЗ, със срока за предоставянето на писмените материали на разположение на акционерите, посочен в чл.224 ал.1 ТЗ ?; 4 / Следва ли правото на сведения да се абсолютизира, като не се съобразява съдържанието на конкретните решения ?; 5 / Във всички случаи ли дружеството има задължение да изготви и предостави писмени материали за ОС ?. По същество втори, четвърти и пети въпроси са зададени, видно и от цитираната от касатора казуална съдебна практика, в един и същ смисъл, като се изключи абстрактността на задаването им / необходимостта на отговор за всички възможни случаи /: нарушеното право на информираност по чл. 224 ал.1 ТЗ приложимо ли е спрямо всички решения на ОС, включени в дневния ред, независимо от съдържанието им и извън тези посочени изрично с предмета в ал.2 на същата разпоредба. Поставените въпроси / извън втори, четвърти и пети, с преждепосочената, изводима от изложението конкретизация / не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК - не са включени в предмета на спора, с придаденото им от касатора съдържание, и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на съда. Така в конкретния случай отказът за предоставяне на ищеца писмени материали за обявеното Общо събрание не се твърди, нито установява от доказателствата, да е мотивиран с техническа невъзможност за изготвяне на копия. Не е установено наличие на писмените материали при поискването им и съществуваща за ищеца възможност да се запознае със съдържанието им, макар да не би могъл да се снабди с екземпляр от тях. Въззивният съд не е не е коментирал неизпълнение на задължението за предоставяне на безплатни копия, като самостоятелно обусловено от срок по чл.224 ал.1 ТЗ. Визираното от ищеца нарушение е липсата на писмени материали на разположение на акционерите, по седалището и адреса на управление на дружеството, към момент към който и с оглед обявяването на поканата за свикване на ОС в търговския регистър, чл.224 ал.1 ТЗ го задължава да разполага с такива. Въззивният съд е приел, че чл.224 ал.1 ТЗ е императивна правна норма и възможността на акционера да получи писмените материали във всеки последващ спрямо датата на обявяване поканата за свикване на ОС момент не променя извода за „ незаконосъобразност на решенията „ / с оглед редакцията на чл. 74 ал.1 ТЗ, а по същество - до незаконосъобразност в провеждането на ОС - в случая при неупражнено от акционера право на глас предвид нарушено право на информираност, в противоречие с чл.224 ал.1 ТЗ /. Неформулирането на релевантен правен въпрос изключва необходимостта, а и възможността от анализ на сочените допълнителни селективни критерии. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е по начало недостатъчно. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като формиращи общо основание за касационно обжалване, когато е налице непълна, неясна или противоречива правна норма, по която не е създадена или е създадена непротиворечива съдебна практика, но при неправилно тълкуване на нормата, подлежащо на преодоляване или осъвременяване, с оглед изменение на законодателството или обществените условия. Обосноваване на тези предпоставки, визирани в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, касаторът не е представил. Чл.224 ал.1 ТЗ не е неясна или противоречива разпоредба. Обобщеният по-горе, въз основа на втори, четвърти и пети въпроси, въпрос - нарушеното право на информираност по чл. 224 ал.1 ТЗ приложимо ли е спрямо всички решения на ОС, включени в дневния ред, независимо от съдържанието им и извън тези посочени изрично с предмета в ал.2 на същата разпоредба - покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като постановявайки решението си въззивният съд се е абстрахирал от съдържанието на взиманите от ОС решения и е счел нарушеното право на информираност на акционера, предвид непредоставяне на писмени материали изобщо, достатъчно за отмяната на всички решения на ОСА, независимо дали такива писмени материали са били необходими или са били действително изготвени. Въпросът, макар и не в релевантните преждепосочени детайли, е поставен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Приложеното решение № 1362 / 06.11.2009 год. по гр.д.№ 1504 / 2009 год. на САС, обаче, не е установено да е влязло в сила. Съображението за липса на данни относно касационното му обжалване / потвърдено и при проверка от състава, на сайта на ВКС / не е идентично на удостоверяване по надлежния ред и от съответния съд влизането му в сила, в резултат на необжалване. Само на това основание, съобразяването му при произнасяне в хипотезата за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е изключено. Допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, обаче, се явява обоснован с решение № 959 / 07.11.2006 год. по т.д.№ 526 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС, като е налице необходимия идентитет в подлежащите на разглеждане факти и формирани въз основа на същите релевантни правни изводи в цитираното касационно и настоящото въззивно решения, обуславящ противоречив отговор на идентичен правен въпрос. В цитираното решение е обоснован извод за неоснователна отмяна на решение на ОСА за избор на одитор, на основание нормата на чл.224 ал.1 вр. с чл.223 ал.4 т.5 ТЗ, поради непредоставени писмени материали относно конкретно избираемо лице – одитор, предвид предоставянето избора на свободно упражнимо от акционерите право на предложения на самото събрание. В този смисъл е формиран и изводът за неабсолютизиране изискването на чл.224 ал.1 по отношение на всички възможни точки от дневния ред на ОС. Споделен е извода, че нарушение на правото на акционера по чл. 224 ал.1 ТЗ би било налице и относно решения на ОС, извън тези с предмета по чл.224 ал.2 ТЗ, когато самият дневен ред съдържа предложения за решения, очевидно визирайки и необходимостта от писмени материали в обосноваване на същите. Следователно, така поставеният въпрос покрива общия и допълнителен - по чл.280 ал.1 т.2 ГПК - селективни кретирии, предвид противоречие на решението с реш. № 959 / 07.11.2006 год. по т.д.№ 526 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС и обуславя допускане на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение