Определение № 344 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3499/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура Разград срещу решение №.106/1.07.25 по г.д.№.261/25 на ОС Разград, с което е потвърдено реш.№.61/10.04.25 по г.д.№.938/24 на РС Кубрат в частта му за осъждане на касатора да плати на Т. Й. Т. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконно му обвиняване в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 пр.1 НК по ДП №.2903М-267/22 на РУ МВР Кубрат, пр.пр. №.3270/22 на РП Разград, ведно със законната лихва от 8.10.24 до окончателното изплащане, със съответно произнасяне по разноските Ответникът по касационната жалба Т. Й. Т. я оспорва; претендира разноски при условията на чл.38 ал.2 ЗА. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, в това число чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, че на 13.10.22: ищецът е бил задържан за срок от 24ч. /заповед за задържане на лице рег.№ 95/13.10.22 на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР/ поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози и са му били взети биологични проби (кръв и урина) по негово изрично желание; издаден e бил АУАН /бл. №.760287/13.10.22-в който е конкретизирано, че на 13.10.22 Т.Т. е управлявал МПС в [населено място] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство ДРЕГЕР „Дръг Тест 5000“, фабр.№.АRLK 0016, проба №.294, като уредът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин с проба №.294/, отнето му е било СУМПС и двете регистрационни табели на автомобила и е било образувано ДП №.2903М-267/22 на РУ [населено място] за извършено престъпление по чл.343б ал.3 пр.1 НК; назначената в ДП съдебна химико-токсикологична експертиза, изготвена на 8.08.24, е установила, че в иззетите от Т.Т. на 13.10.22 биологични проби (кръв и урина) не е било открито наличие на наркотични вещества и техни аналози; въз основа на резултатите от нея, с Постановление от 25.09.24, влязло в сила на 8.10.24, ДП №.290ЗМ-267/22 на РУ на МВР Кубрат, пр.пр.№.3270/22 на РП Разград, е било прекратено, тъй като извършените от ищеца действия не осъществяват състава на престъплението по чл.343б ал.3 пр.1 НК. При тези обстоятелства е намерено, при позоваване на практика на ВКС /реш.№.50009/8.02.23 по г.д.№.932/22, ІІІ ГО, реш.№.187/13.03.12 по г.д.№.1215/11, III ГО, реш. №.50084/30.05.23 по г.д.№.1961/22, III ГО/, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, доколкото лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено и без да му е повдигнато обвинение; искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е деликтен такъв за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод повдигнатото обвинение, а действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл.215 и чл. 219 НПК/; тези предварителни действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни, причиняват вреди, като неоснователно упражнената принуда обхваща и мерките срещу уличеното лице и наложените му принудителни административни мерки, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство-доколкото административният орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност. Въззивната инстанция е установила, че незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото за тях обезщетение, като е съобразил - продължителността на наказателното производство /почти две години (1г. 11м. 26дни)/, ограничаването на правото на лична свобода предвид задържането под стража и характера на увреждането, засягането на честта, достойнството и самооценката, отзвука сред близки и колеги и обществото като цяло, високия интензитет на преживените негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката /ежедневен стрес, вкл. предвид разнеслите се слухове, че ищецът е наркоман, появило се подозрително и неодобрително отношение на хората, на което той не знаел как да реагира, необходимостта да обяснява, че това не е вярно и скоро резултатите от изследването ще бъдат отрицателни, настъпилото нежелание за общуване, затваряне в себе си и ограничаване на социалните контакти, неуспешното търсене на работа поради предубеждението, че е наркоман, на когото не може да се има доверие, изпитвания страх и чувство, че това никога няма да свърши/, съдът е приел, че сумата от 5000лв. е достатъчна да репарира претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Налице ли са предпоставките по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество обвиняем?“/реш.№.50047/10.03.23 по г.д.№.3092/22, ІV ГО/; 2. Относно “задължението си при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта“; 3. „Как се прилага обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот през периода, в който са търпени вредите?“ /т.ІІ ППВС 4/68, т.11 ТР 3/22.04.05, ОСГК/. Доколкото по първия формулиран въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е образувано тълк.д.№.2/25г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по тълк.д.№.2/25 на ОСГК на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,