Определение № 64 от 02.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 678/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Медицински център Кардиа Ко” OOД, гр. София, срещу решение №247 от 27.01.2020г. по в.т.д. №4577/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №20 от 18.06.2019г. по т.д.№45/2018г. на Видински окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Медицински център Кардиа Ко” OOД, [населено място], срещу МБАЛ "Света П." АД, [населено място], иск за сума в размер на 98759,29 лева, представляваща обща сума за изпълнени дейности по договор №77/19.05.2017г. и анекс от 17.05.2018г. за месеците април, май и юни 2018г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че предмет на сключения между страните договор е предоставянето на медицински услуги. Поддържа, че постановеното решение противоречи на чл.20 от ЗЗД, съгласно който при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Твърди, че при тълкуване на договора в духа на чл.20 от ЗЗД е видно, че изявената воля на страните е съвместно да обезпечат изпълнението на всички медицински, диагностични и терапевтични процедури, включени в посочените в договора клинични пътеки. Поддържа, че след като съвместно осъществяваната дейност включва разнородни по характера си елементи, за извършването на част от които страните имат нужда от разрешение и регистрация, а за друга част - не, то явно уговореното в пар.2 от договора условие се отнася само до първата група дейности и не представлява по същество отлагателно условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД за влизане в сила на целия договор. Също поддържа, че решението е постановено при нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.236 ал.2 от ГПК, тъй като въззивният съд не е обсъдил факта, че договорът е изпълняван за целия му период на действие. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. Следва ли въззивният съд на основание чл.20 от ЗЗД при изясняване на действителната воля на страните относно влизането на договора в сила да тълкува клаузите на договора при отчитане на тяхната взаимовръзка? 2. Има ли връзка между клаузата по пар.1 от преходните, допълнителните и заключителните разпоредби на договора, по силата на която: "Договорът влиза в сила от датата на подписването му от страните" и клаузата по пар.2 от преходните, допълнителните и заключителните разпоредби на договора, по силата на която: "Изпълнението на задълженията и реализирането на правата на страните по договора започва от датата, на която двете страни и всяка поотделно са получили необходимите разрешения и регистрации по ЗЛЗ, за изпълнение на дейностите, посочени в договора, в съответствие с действащите нормативни актове и добрата медицинска практика.." и следва ли двете да бъдат тълкувани в съответствие с чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната воля на страните относно влизането на договора в сила ? 3. Следва ли, съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, за изясняване на действителната воля на страните относно уговорката им за отлагане на изпълнението на договора за определени дейности, съдът да обсъди и клаузите на договора, отнасящи се до неговия предмет, когато същият включва повече от една дейности? 4. Следва ли въззивният съд на основание чл.12 от ГПК при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи на страните, наведени във въззивната жалба? 5. Следва ли съдът да вземе становище по довод на страната, наведен във въззивната жалба, че уговореното в договора отлагателно условие се отнася само до част от дейностите по договора, но няма действие по отношение на целия договор? 6. Налице ли е конклудентно съгласие на страните за отмяна уговорка за отлагателно условие по чл.25 от ЗЗД, изразяващо се в изпълнение на договора, въпреки знанието за ненастъпване на предвиденото отлагателно условие? 7. Следва ли съдът да вземе становище относно действието на договора във връзка с ясно изразената воля за продължаване на действието му с подписване на анекс към него? Твърди, че постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение противоречи на приетото разрешение на същите въпроси в практиката на ВКС, както следва: по първи, втори и трети въпрос - твърди противоречие с решение №13/06.02.2020г. по гр.д. №2413/2019г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение №546/23.07.2010г. по гр.д. №856/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение №502/26.07.2010г. по гр.д. №222/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., а по четвърти и пети въпрос - с решение №43/04.06.2014г. по гр.д. №213/2012г. на ВКС, ТК; решение №217/09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение №235/04.07.2011г. по гр.д. №513/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. Поддържа, че шести и седми въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях липсва формирана съдебна практика. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касация МБАЛ "Света П." АД, [населено място], оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Подробни съображения излага в подадения от него писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с договор за осигуряване на медицински услуги № 77 от 19.05.2017г. МБАЛ "Света П." АД, [населено място], е възложило на „Медицински център Кардиа Ко” OOД, [населено място], да осигурява предоставянето на медицински услуги по медицински специалности „кардиология” и „инвазивна кардиология” за лечението на пациентите, постъпили при възложителя, чрез квалифицирани медицински специалисти, за изпълнението на всички медицински, диагностични и терапевтични процедури, съгласно изискванията в алгоритмите на клиничните пътеки №№ 17, 18, 20, 24, 25, 26,28 и 19.1. Срокът на действие на договора бил една година от датата на подписването, като с анекс № 1 от 17.05.2018г. този срок бил продължен до 19.06.2018г. Съдът е приел за установено, че договорът е сключен на основание чл.95, ал.1, т.1 от Закона за лечебните заведения, в който е регламентирано правото на лечебните заведения да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности. Изтъкнал е, че съгласно императивната норма на чл.3, ал. 3 от ЗЛЗ лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на този закон, а до деня на устните състезания пред въззивната инстанция ищецът „Медицински център Кардиа Ко” OOД, [населено място] не е представил доказателства за извършена регистрация по реда на чл.40 от ЗЛЗ. Тълкувайки клаузата на § 2 от преходните, допълнителни и заключителни разпоредби към договора, съгласно която „изпълнението на задълженията и реализирането на правата на страните по договора започва от датата, на която двете страни и всяка поотделно са получили необходимите разрешения и регистрации по Закона за лечебните заведения", е стигнал до извода, че действителната воля на страните е била настъпването на неговото правно действие да бъде поставено в зависимост от сбъдването на отлагателно условие - получаването от ищеца на регистрация по реда на чл. 40 от Закона за лечебните заведения. Приел е, че уговореното от страните отлагателно условие не се е сбъднало в установения в чл.17, ал.1 от договора едногодишен срок, продължен с още един месец в анекса от 17.05.2018г., с оглед на което правното действие на договора не е възникнало, съответно не е възникнало и основанието за размяна на уговорените престации. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Първият и третият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са обуславящи за изхода на спора, доколкото изводът за неоснователност на предявения иск се основава на извършеното от съда тълкуване на клаузи от процесния договор за осигуряване на медицински услуги. По отношение на тези въпроси обаче не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Изводът на съда за сключване на процесния договор под отлагателно условие, приложимо за всички предвидени в него дейности, се основава на тълкуване на клаузите на този договор, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК Вторият и седмият въпроси изразяват несъгласието на касатора с изводите на съда, до които е достигнал в резултат на тълкуване на клаузите на процесния договор, съответно на анекса към него. Проверката на тези изводи е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на съдържанието на представените писмени доказателства, биха обусловили необоснованост на въззивния акт, която подлежи на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Четвъртият и петият въпроси касаят правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Те са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд е обсъдил подробно всички възражения и оплаквания във въззивната жалба, както и доводите в отговора на въззиваемия, като във връзка с тях е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Коментирал е съдържанието на представените писмени доказателства, обсъждал е и данните от заключението на приетата в производството съдебно - икономическа експертиза. Макар и да не обсъдил изрично възражението на въззивника, че уговореното в договора отлагателно условие се отнася само до част от дейностите по договора, но няма действие по отношение на целия договор, въззивният съд е дал отговор на този спорен въпрос, изразявайки становище, че отлагателното условие се отнася за всички дейности по договора, позовавайки се и на специфичния предмет на договора и установения разрешителен режим за неговото осъществяване. Шестият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не отразява специфичните за спора обстоятелства, поради което не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросът касае принципната възможност на страните да отменят с конклудентни действия изрично предвидено в договора им отлагателно условие. В настоящата хипотеза обаче, както е изтъкнал въззивният съд, отлагателното условие е съобразено с установения в ЗЛЗ разрешителен и регистрационен режим за осъществяване на дейност като лечебно заведение, както и свързаната с него изрична забрана за лечебните заведения да осъществяват дейността си преди получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на същия закон, която страните по договорите за предоставяне на медицински услуги не могат да преодоляват с конклудентни действия. С оглед изложеното въпросът не съответства на предмета на спора и не е свързан с констатациите на съда по правно значимите факти и формираните въз основа на тях правни изводи. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в касационната жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. На ответника по касация МБАЛ "Света П." АД, [населено място], следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд