Определение № 853 от 12.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2503/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Монолит София”АД срещу решение №1704 от 11.03.2019г по в.гр дело № 9257/2018г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от ответника част е потвърдено решение №ІІ-55 389120 от 19.04.2018г на Софийски районен съд по частично уважения иск за заплащане на извънреден труд в полза на ищеца В. В. Н. за периода 17.11.2015г – 06.06.2016г в размер на 5246,32лв съгласно чл.262, както и съответната лихва за забава. Към жалбата е приложено изложение. Сочи се основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК ,тъй като според установената практика на ВКС,формирана с реш. № 136/2014г по гр.д № 7112/2013г и реш. № 872/2011г ВКС (неприложени към изложението)абсолютно необходимо условие и „субективен елемент” при извънредния труд по определение съгласно чл. 143, ал.1 КТ, е отношението на работодателя към положения труд и съгласието му: „по разпореждане ,със знанието и без противопоставянето на работодателя”, т.е субективният елемент е знанието на работодателя,като в случая по делото знанието на работодател не е било доказано,то не се предполага Касаторът оспорва да е знаел при какви условия полага труд ищеца, който за исковия период е бил и командирован При тези обстоятелства работодателят не е длъжен да следи за работното му време,няма как да му бъде вменено и знанието,че е полаган труд над определеното работно време. В тази връзка се формулират два правни въпроса: Какви са материалните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 3, ал.2 от Наредбата за командировките в страната;какви са материалните предпоставкиза квалифициране на положен труд при условията на чл. 3, ал.2 от Наредбата за командировките в страната като извънреден. Според касатора отговорът на горните въпроси обуславя изхода на делото в насока отхвърляне на исковете за заплащане на извънреден труд, тъй като служителят е бил командирован съгласно условията на цитираната норма, сам е следвало да определя продължителността и разпределението на работното си време,не е имал задължение да работи извънредно на обекта, а въззивният съд не е коментирал това.Като не е възприел съображенията на защитата, въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение и е от съществено значение за точното прилагане на закона да се отговори на поставените въпроси основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК В отговор В. В. Н. изтъква чрез пълномощника си адв Ал. Н. от АС Стара Загора, че не е налице противоречие с практиката на ВКС по отношение на признаците на извънредния труд и доказването им, нито основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК след като е установено и решаващо изтъкнато от въззивния съд ,че ищецът е действал в изпълнение на трудовите си функции именно като технически ръководител на строителен обект и реално е полагал труд на този обект, където е бил и командирован. Трудът е полаган извън определеното работно време без да е отчитан като извънреден, но по същество такъв, поради извършваните строителни дейности на обекта,които не са спирани и приключвани технологично в рамките на работното време. Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение. В изложението не е формулиран правния въпрос по които основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се изтъква. Твърди се, че съдът бил презюмирал знанието на работодателя за това ,че служителят полага извънредно труд, което не кореспондира с изводите на съда по обжалваното решение. Съответните релевантни факти въззивният съд не е приел по предположение, а е приел за доказани съобразявайки доказателствата по делото и установената практика на ВКС,съгласно която за установяване полагането на извънреден труд са допустими всички доказателствени средства,макар при работодателя не са водени отчетни книги.Отчитането на извънредния труд е задължение от работодателя, от което неизпълнение той не може да черпи права. Безспорно обстоятелство по делото,от значение за произнесените с решението правни въпроси е, че ищецът е бил командирован на строителен обект в провинцията, за да изпълнява там работа като технически ръководител и не той е определял работното си време, а предприятието осъществяващо строителната дейност, респ инвеститора. Като технически ръководител ищецът е бил длъжен да е на обекта,когато се извършват строителните дейности, а такива са били извършвани включително извън установеното за него работно време в посочените часове и дни ,в почивни дни и официални празници, както е било отразено в системата за отчитане на достъпа по персоналната карта на ищеца и този труд е бил приеман. По отношение на работното си време ищецът не е бил в положението,уредено в чл.3, ал.2 от Наредбата за командировките в страната и отговорите на поставените въпроси няма да доведат до различни решаващи изводи,тъй като касаят неприложима норма.В изложението не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 от ГПК за формулиране на такъв правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение, който да е от значение за изхода на делото. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски,установени за адвокатска защита в размер на 500 лева. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.