Определение № 1055 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2308/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. К. - синдик на „Контракт Инвест“ООД /н/, против решение № 42/27.05.2024 г. по в.т.д. № 46/2024г. на Бургаски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 260002/26.01.2024 г. по т. д. № 93/2021 г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на иска на „А и Л търговско представителство“ ЕООД и на съищеца-синдик на „Контракт инвест“ ООД /н/ - А. Й. К., против „Контракт инвест“ ООД /н/ и С. Б. К., Злата С. К. и М. П. Приходько, граждани на Руската федерация за обявяване недействителността на сделката между ответниците, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 113, том VIII, рег. № 9854, дело № 1446 от 2019 година, вписан в Служба по вписванията - [населено място] под № 149, том 14, дело № 2715 от 2019 година на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11538.4.84.1.59, с адрес на имота [населено място], ваканционен комплекс „Панорама бей“, ет. 3, ап. С59, находящ се в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор № 11538.4.84, с предназначение на обекта - жилище, апартамент, с площ от 35 кв. м. и прилежащи части - 11.58 кв. м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, като общата част е 46.58 кв. м. спрямо страните по делото и всички кредитори на несъстоятелния длъжник и в частта на разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е постъпило становище от „А и Л търговско представителство“ ЕООД – съищец на касатора. Ответниците по касацията С. Б. К., Злата С. К. и М. П. Приходько оспорват основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски за касационна инстанция. Ответникът по касационната жалба „Контракт инвест“ ООД /н/, чрез управителя Д. Р. не подава писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е бил насочен срещу възмездна сделка по покупко-продажба на недвижим имот, собственост на несъстоятелния длъжник срещу цена в размер на 26 026,50 лв., според записа в нотариалния акт, в който същата е инкорпорирана, която сделка е била извършена в срока по чл. 647, ал. 2 ТЗ. Отбелязал е, че представителната власт на подписалия за продавача търговски представител не е била оспорена в производството пред окръжния съд. Твърденията за липса на доказателства за наличие на такава и недоказаност на същата са били направени за първи път с въззивната жалба. Поради това и само за пълнота на изложението е изложил съображения, че по делото действително липсват доказателства, че „Рент-а-Кар виго“ЕООД е бил пълномощник на „Контракт инвест“ООД /н/, но с оглед на разпоредбата на чл. 43 ТЗ и чл. 301 ТЗ съдът е приел, че безспорно е било налице потвърждаване на договорните отношения между страните по сделката, след като е бил сключен окончателен договор в нотариална форма. БАС е намерил, че предпоставките на приложима правна норма на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ включват установяването по несъмнен начин на липсата на еквивалентност на престациите по атакуваната сделка, а именно даденото от несъстоятелния длъжник по тази сделка значително да надхвърля по стойност полученото от него. Кредитирал е заключението на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че средната пазарна цена на един кв. м. за жилище в [населено място] в района на процесния имот през 2019 г. е била около 830 лв. Средната пазарна стойност на имота, предмет на атакуваната разпоредителна сделка през посочената година - 2019 г. е била 38 500 лв. При наличие на вещни тежести и принудително изпълнение стойността на имота се намалява с 10-15%, което е ликвидационната стойност на недвижимия имот, което в случая възлиза като краен резултат на 34 600 лв. Въззивната инстанция е счела, че според доказателствата по делото купувачите по процесната сделка са платили общо сумата от 33 465,48 евро, от която сумата от 26 493,48 евро по сключения между търговското дружество в несъстоятелност и тях предварителен договор и 6 972 евро в полза на кредитната институция, за да бъде освободен имотът от вещни тежести. БАС е съобразил, че конституираният в процеса като съищец синдик не оспорва само плащането, направено в полза на банката, като твърди, че това е единственото реално направено плащане по сключения договор. Констатирал е, че с подадената допълнителна искова молба синдикът е оспорил представените предварителен договор, анекси към него и потвърждения, изходящи от ответното дружество чрез неговия управител досежно фигуриращите в тях дати с изявление, че всички те са антидатирани и при условията на евентуалност и тяхното съдържание в посочените на това място части. При съобразяване на характера на тези документи и липсата при тях на обвързваща материална доказателствена сила, при така направеното оспорване, доказателствената тежест за установяване на тяхната дата според съда е била за ответниците по иска. БАС е намерил, че на предварителния договор за покупко-продажба следва да се признае качеството на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. Не е приел възраженията по въззивната жалба, че между сделката по процесния НА и предварителния договор няма връзка. Изложил е е аргументи, че се касае до едни и същи страни и един и същ обект и до актове, които обикновено се извършват последователно и са причинно обусловени, поради което на предварителния договор следва да се признае качеството на непълен обратен документ, който прави вероятни твърденията на ответниците за симулиране на договора досежно клаузата за продажната цена. В този именно смисъл е разгледал твърденията на всички ответници по иска - както юридическото лице, което изрично е заявило това в отговора на исковата молба и по-специално, че вписаната в нотариалния акт цена не е действителната такава, така и на физическите лица. Посочил е, че чрез него същите са обосновали твърденията си за прикриване на действителната цена в договора за покупко-продажба, където е посочена данъчната оценка на имота, като твърдят, че действително уговорената и платена цена е посочена в предварителния договор в размер на 26 493,48 евро или същите твърдят, че вместо вписаната в нотариален акт цена от 26 026,50 лв. е била платена по-голяма сума, а именно посочената по-горе. Намерил е за доказани тези твърдения, видно от преводни банкови нареждания за извършените по договора и изцяло в съответствие с постигнатите договорености плащания за периода от 25.07.2011 г., когато е платена т. нар. резервационна такса до 24.11.2011 г. В подкрепа на твърденията на ответниците съдът е разгледал и неоспореното от синдика плащане в полза на банката в размер на 6 972 евро, предпоставящо частично заличаване на учредените в нейна полза ипотеки върху процесния имот. Преценявайки тези доказателства в тяхната съвкупност апелативният съд е намерил, че симулацията досежно платената цена е разкрита, поради което и следва да се приложи правилото на чл. 17, ал.1 ЗЗД в отношенията между страните, като се изхожда от действително поетите права и задължения или в случая е приел, че по атакуваната сделка е платена друга, различна, значително по-висока от записаната в нотариалния акт продажна цена. Съпоставката на същата - 26 493,48 евро или 51 816,74 като левова равностойност, с установената от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза такава - 34 600 лв. е довела съда до извод за недоказаност на твърдението по искова молба за нееквивалентност на престациите по атакуваната сделка. БАС е отчел, че към момента на сделката- 29.07.2019 г. върху имота е имало вписана ипотека и едва след плащането от страна на купувачите в полза на банката, което е станало на 01.10.2019 г. същият е бил освободен от наложените върху него тежести. БАС е посочил, че според чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ се изисква съпоставяне на насрещни стойности, респективно стойността на „даденото“ от продавача и „полученото“ от купувача, като „даденото“ следва да се отнесе към характерната за сделката /съществена/ престация на продавача, срещу която се получава и да се прецени еквивалентността на двете, а не съответствието между „дължимо“ и „дадено“ от едната страна по сделката. Въззивната инстанция е посочила, че не могат да бъдат приравнени последиците от неизпълнението или от симулативността на една сделка /атакуеми с други искове - за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот, респективно за прогласяване на нищожността му и оттук отпадане обвързаността на самите страни със сделката/ с последиците на относителната й недействителност, противопоставима единствено на кредиторите на несъстоятелния продавач. Да се възприеме тезата на синдика, би означало според БАС да се приеме, че с откриване производството по несъстоятелност на продавача по сделката всички неизпълнени от купувач сделки, попадащи в подозрителния период, биха били относително недействителни спрямо кредиторите. Посочил е, че част IV от Търговския закон не разграничава отговорността за неизпълнение на сделка спрямо това дали попада или не в подозрителния период, предоставяйки на синдика правото да прекрати всеки неизпълнен /изцяло или частично/ договор, по който страна е несъстоятелният длъжник. Само алтернативни възможности, почиващи на различни, а не еднакви факти, могат да обосноват атакуване на сделката като относително недействителна или упражняването на възникнало потестативно право за развалянето й. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1. Длъжна ли е въззивната инстанция по същество да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните и всички относими към делото доказателства в тяхната съвкупност?; 2. Достатъчно ли е да се оспори достоверността на частен документ от трето лице по чл.181 ГПК, тази дата да бъде потвърдена единствено с факта на сключен окончателен договор, в който не са потвърдени съдържанието на частен документ и извършените плащания в полза на трето лице, което не е страна по оспорения документ? Каква е доказателствената сила на частен документ, който е оспорен от страна в процеса относно неговата дата и съдържание, дори тази страна да не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК и чия е доказателствената тежест за удостоверяване достоверността на тази дата и оспорено съдържание?; 3. Представлява ли оспорен предварителен договор, в който страните не са записали, че окончателният договор ще бъде сключен при друг размер на продажната цена, обратен документ, установяващ частична симулация относно рамера на продажната цена, декларирана от страните в нотариалното производство?; 4. Допустимо ли е съдът, при иск предявен от лице, неучастващо по сделката и при липса на изрично позоваване на страните по сделката за симулация относно размера на продажната цена, да приеме, че такава е безспорно установена?; 5.Според чл.647, ал.1, т.3 ТЗ преценката относно обективния критерий - даденото от несъстоятелния длъжник значително да надхвърля по стойност полученото от него, следва да се получи на база реално полученото имуществено право или следва да се извършва единствено и само на база стойностите на договореното, което обаче не е постъпило реално? Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди противоречие по първи въпрос с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т.о., по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, по гр.д. № 3457/2018г. на ВКС и мн.др.; по втори въпрос– решение по т.д. № 28/2020 г. на ВКС, II т.о., по т.д. № 1109/2018 г. на ВКС, I т.о., по т.д. № 1316/2022 г. на ВКС, I т.о. и по т.д. № 1104/2018 г. на ВКС, I т.о.; по трети и четвърт въпрос – с решения по т.д. № 1088/2021 г. на ВКС и по гр.д. № 568/2012 г. на ВКС, IV г.о. и по пети въпрос– с решения по т.д. № 746/2010 г. на ВКС, II т.о. Въвежда и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първият процесуалноправен въпрос е обоснован с твърдения на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му за: недостоверност на датата на предварителния договор и анексите към него; за липса на съвпадение в условията по така цитираните документи и съдържанието на процесния НА; за липса на деклариране от продавача на сделката в дневниците си за продажби на сделки по ЗДДС пред НАП и плащанията по тях; за липса на доказателства за внасяне на територията на РБ на парични средства в брой от страна на купувачите, предвид извършените от тях плащания в брой по оспорените потвърждения. Видно от мотивите на БАС същият не се е отклонил от цитираната в изложението практика на ВКС относно задължението на въззивния съд да разреши спора като изложи мотиви относно всички релевантни доводи на страните и да анализира събраните по делото доказателства. В случая апелативният съд е посочил, че от страна на въззивника е било направено оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за достоверност на датата на процесния предварителен договор и анекси към него. Освен чрез препращане по реда на чл.272 ГПК към констатациите на първоинстанционния съд, БАС е изложил и собствени съображения, защо приема за достоверна оспорената дата на предварителния договор и анексите. Основал е този извод на писмените доказателства относно плащане на продажната цена в различни моменти през 2011г., съществуващата върху имота ипотека в полза на банка, което е довело до даване на нов срок за сключване на окончателния договор. Акцентирал е върху сключването на допълнително споразумение от 25.07.2012г. /датата близка до датата на предварителния договор – 25.07.2011 г./, за което е посочил, че е с нотариална заверка на подписите на страните и което официално удостоверяване не е било оспорено от ищците. Несъгласието на касатора с направените въз основа на това обсъждане фактически изводи на БАС представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, т.е. касационно основание по чл.281, т.3 ГПК и не попада според ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС в правомощията на ВКС за проверка във фазата по чл.288 ГПК. Също така БАС е обсъдил съдържанието на коментираните по-горе писмени доказателства, а фактът дали купувачите са декларирали или не внасяне на парични суми на територията на страната се явява ирелевантен предвид защитаваната от тях теза за извършение плащания по банков път, в който смисъл въззивният съд е ценил представените нареждания за банков превод за плащане на продажната цена. По втория правен въпрос не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При разпределението на доказателствената тежест с оглед оспорването от касатора на достоверността на датата на процесния предварителен договор в съответствие с цитираната практика на ВКС апелативният съд в възложил доказателстената тежест върху ответниците по иска, които се ползват от посочената дата, а не на и на оспорелия го ищец. В тази връзка е заключил, че оспорването не е било успешно, защото съвкупният анализ на събраните доказателства е формирал извод у решаващия състав, че предварителният договр е бил сключен преди нотариалния акт. Третият въпрос не покрива произнасянето на въззивния съд, тъй като той не е приел, че процесният предварителен договор представлява пълно обратно писмо за разкриване на симулацията относно уговорката за размера на продажната цена. Обсъдил го е заедно с останалите доказателства по делото и е направил цялостен извод за разкриване действителната воля на страните. Четвъртият въпрос е изцяло фактологичен и изисква преценка на направени от страните оспорвания, т.е. проверка на приетото от БАС, че е направено възражение за действителността на клаузата по НА относно размера на продажната цена. Следователно същият въпрос не отговаря на изискванията към общото основане по смисъла на по чл.280, ал.1 ГПК според указанията по т.1 от ТР № 1/2009г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето по петия правен въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС. Направена съпоставка от БАС е между пазарната цена, посочена от вещото лице, и установения след разкриване на симулацията размер на договорената продажна цена, за да се формира заключението на съд за недоказване на хипотеза на значително надхвърляне на даденото по атакуваната сделка по стойност на полученото по нея. В цитираното в изложението решение № 67/30.03.2011 г. по т.д. № 746/2010 г. на ВКС, II т.о. е прието, че от значение за уважаване на иска е липсата на адекватност на насрещните престации по договора, като решаващият състав на ВКС е разгледал в конкретния случай, че по атакуваната сделка продажната цена е била уговорена да бъде заплатена под формата на полици и е намерил за релевантен въпросът дали тези полици представляват платежно средство, което има съответна материална стойност. На настоящият състав на ВКС е служебно известна съществуваща практика на касационната инстанция по поставения пети правен въпрос. В Решение №1/22.04.2016 г. по т.д. № 2750/2014 г. на ВКС, II т.о. се разглежда константната практика на ВКС по приложението на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /отм.– която редакция съответства на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ/ съобразно която, преценката дали имуществото, отчуждено от длъжника в производство по несъстоятелност чрез възмездна разпоредителна сделка след началната дата на неплатежоспособност, надхвърля значително по стойност полученото, е винаги конкретна. При разпоредителни сделки с недвижим имот еквивалентността на престациите се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента на сключване на договора със стойността на насрещната престация на приобретателя, така както е уговорена при сключване на сделката. В решение № 60095/07.02.2022 г. по т.д. № 1728/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., е посочено, че тезата за съобразимост на реално полученото от несъстоятелния длъжник, като страна по сделката, е в пълно противоречие на хипотезиса на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предвиждащ съпоставяне на насрещните стойности. “Даденото” следва да се отнесе към характерната за сделката (съществената) престация на продавача, срещу която се получава, и да се прецени еквивалентността на двете, а не да се съотнасят “дължимо” и “дадено” от едната страна по сделката. Решението на БАС не противоречи на така създадената съдебна практика. Въззивният съд е съпоставял именно стойността на уговорените по атакувания договор насрещни престации, а не със стойността на фактически изпълненото задължение на купувача. Поради което възраженията на касатора и доказателствата за реално платената по сметка на несъстоятелния длъжник продажна цена са ирелевантни за спора и не подлежат на преценка. Касаторът се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай твърдените от касатора нарушения за превратно тълкуване на нормата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ не се установяват. Съобразно коментираните вече мотиви БАС е формирал правни изводи при спазване на константната съдебна практика по приложението на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. С оглед на гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответниците по касацията следва да се присъдят сторените от тях разноски в размер на 600 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Дължимата държавна такса за касационното производство в размер на 30 лв., на осн. чл.649, ал.6 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността на „Контракт Инвест“ООД /н/. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение