Определение № 4905 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2229/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.30/12.02.26 по г.д.№.384/25 на АС Бургас в частта, с която е потвърдено решение №.669/07.08.25 по г.д.№.58/24 на ОС Бургас за отхвърляне на предявените от касатора срещу Е. Ж. П. и К. Т. Г. искове за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество. Ответните страни Е. Ж. П. и К. Т. Г. оспорват жалбата; претендират разноски. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела, че с решение №.940/04.10.23 на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Т. К. Г. във връзка с извършена проверка по реда на чл.107 ал.2 ЗОНПИ, започнала след уведомление от РП Бургас /вх.№.УВКПКОНПИ 374/ 24.03.22/ за образувано против него досъдебно производство за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 НК /измама/; същото попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.10 ЗОНПИ, ответницата Е.П. е лице във фактическо съжителство с проверявания Т.Г., а ответникът К. Г. - техен син; поради това и тяхното имущество, при наличие на законовите предпоставки за това - чл.142 ал.2 т.3 и т.5 ЗОНПИ, подлежи на отнемане по реда на ЗОНПИ. Въз основа на обсъждане на събраните доказателства, в това число писмени, свидетелски показания и заключения по допуснатите експертизи във връзка с установяване на приходите и разходите, нетния доход за целия проверяван период и размера на несъответствието, съдът е намерил следното: При извършване на икономически анализ в приходите на ответниците трябва да се включват като пера: начално салдо по банкови сметки 1355,90лв;доходи от трудови правоотношения 41166,66лв; социални помощи и обезщетения 18042,44лв; усвоени кредити 50000лв; обезщетения от застраховки 6492,75лв и 40000лв дарение от родители на ответницата-или общо 150565лв; съобразно приетото в решение №.283/28.05.25 по г.д.№2758/24 на ВКС вноските в банковите сметки на ответниците от трети лица са техен приход, тъй като увеличават размера на вземането им спрямо съответната банка и водят до нарастване на имуществото им; разход представляват внесени по банкови сметки от проверяваното лице суми-те са негови налични пари в брой, които с внасянето по банкова сметка стават собственост на банката, а проверяваното лице придобива вземане срещу съответната банка; това вземане е част от имуществото му, а внесените пари не могат да бъдат отнети от банката; в този случай на отнемане подлежи вземането - субективното облигационно право, което проверяваното лице е придобило срещу банката в случай, че е налично в края на проверявания период; тъй като не се твърди, че внесените по банкови сметки на проверяваното лице суми от трети лица са налични в края на проверявания период, то те не следва да се включват в икономическия анализ като приходи /ТР №.4/18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС/; същото се отнася и до възстановени суми по банкови сметки и бонуси. За разходи през проверявания период са приети както следва: разходи за издръжка 136001,57лв; разходи за погасителни вноски по банкови кредити и банкови карти 70794,72лв; разходи за платени застрахователни премии 689,39лв; разходи за платени данъци, такси и глоби, плащания по изп. дела 26297,95лв; разходи за пътувания в чужбина 6624,35лв; разходи за обучение 4000лв - общо 244407,98лв. При определяне на размера на разходите съдът не е взел предвид извършените плащания на ПОС терминал и изтеглени суми от банкови сметки в брой в общ размер от 469788,37лв, тъй като те не представляват извънредни разходи-позовал се е на решение по г.д.№.2758/ 24г на ВКС, съгласно което за внесените и изтеглени в рамките на проверявания период суми от банкови сметки важат съображенията, изложени в мотивите към т.2 ТР №.4/18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС - с изтеглянето на сумите вземанията се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица; част от това имущество стават изтеглените суми в брой, за които в случая не се твърди да са налични в края на проверявания период; затова въпросните суми не следва да бъдат включвани в икономическия анализ нито като разход, нито като имущество; що се отнася до сумите за придобиване на МПС, отчуждени в рамките на проверявания период, както и получените от тяхната продажба средства, тъй като не се твърди последните да са налични в края на проверявания период, съобразно приетото в ТР №.4/08.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС, те не представляват имущество по смисъла на пар.1 т.4 ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието. Нетният доход е определен в размер на - 93842,98лв, като е посочено, че съобразно трайната практика на ВКС той не може да е отрицателна величина, а при недостиг на средства следва да се приеме за нулев. При това положение стойността на имуществото към края на проверявания период е в размер на 154681,45лв, при нулев нетен доход - което означава, че е налице значително несъответствие по смисъла на пар.1 т.3 от ЗОНПИ. Независимо от горното предявеният иск за отнемане на незаконно придобито имущество е намерен за неоснователен поради липса на връзка между незаконната дейност и придобитото имущество. Отразено е, че, противно на изложеното във въззивната жалба, в практиката на ВКС /реш.№.347/19.06.25 по г.д.№.2323/24 на ВКС и др./ последователно се поддържа становището, че по смисъла на ЗОНПИ не е достатъчно установяване на „значително несъответствие“ в имущественото състояние на ответниците, за да се направи извод за наличие на незаконно придобито имущество - необходимо е да се установи незаконната дейност и връзката между възможните доходи от незаконна дейност и придобитото имущество. Тази връзка /пряка или косвена/ може да бъде установена при условията на пълно главно доказване или чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение; едва след това имуществото, за което не е доказан законен източник, ще се смята за незаконно придобито. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на Комисията, изложени във въззивната жалба, че с изискването за връзка /пряка или косвена/ между доходи от незаконна дейност и придобито имущество се въвежда ново изискване за уважаване на иска, непредвидено в закона. Посочил е, че поставеното изискване е такова по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, ратифицирана и приложима за България, която е нормативен акт от по-висша степен и с която на първо място следва да се съобразяват в дейността си законодателният орган /чл. 28 ал. 3 ЗНА/, съдилищата и администрацията /чл.5 ал.4 от Конституцията/. Същото се отнася и за решенията на ЕСПЧ, които дават задължително тълкуване на Конвенцията и улесняват държавите при прилагането й, за да не се допусне неправомерно засягане на човешките права – респ. държавата да понесе съответни санкции, ако чрез своите органи е допуснала такова засягане. Поради това и съдилищата са длъжни да съблюдават дали това изискване е налице или не. Съгласно чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно указанията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Безспорно отнемането на имущество по ЗОНПИ е намеса в правата по чл.1 от Протокол 1; необходимата намеса трябва да е законна и в обществен интерес и да постигне справедлив баланс между нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица, като тези предпоставки следва да са кумулативно налице. Налице е първата предпоставка-тъй като ЗОНПИ и предхождащите го закони предвиждат възможност за отнемане на имущество от лицата при определени условия, както и втората - намесата в мирното ползване на притежания е с легитимна цел в обществен интерес. Следва освен това, обаче, да е спазен и принципът на пропорционалността чрез постигане на справедливия баланс между обществения интерес и правата на засегнатите лица. Позовавайки се на практика на ЕСПЧ, въззивната инстанция е приела, че намесата не е пропорционална, когато: целта може да бъде постигната с алтернативни, по-малко ограничителни мерки от конфискацията, санкцията има неограничен характер, се засягат притежания на трети лица, не е установена най-малко връзка между поведението на лицата и твърдяното нарушение, не е установена връзка между имуществото, за което се иска конфискация, и престъпна дейност, вкл. когато се отнася за нетрудови доходи, ако не е установено, че са придобити от престъпна дейност; предвид изложеното когато не е установена изискуемата връзка между имуществото, за което се иска гражданска конфискация, и престъпна дейност, или административно-наказателната дейност, с които възможността за такава конфискация се свързва, е нарушен принципът на пропорционалност за постигане на справедливия баланс между нуждите на обществения интерес и правата на засегнатите лица - а това препятства извършването на гражданската конфискация. В конкретния случай безспорно е установено, че Т. Г. е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление „измама“, като при това е набавил за себе си имотна облага в размер на 90000щ.д., която не е възстановена на пострадалото лице. Доколкото във въззивната жалба се твърди, че голяма част от имуществото, вкл. недвижимият имот и няколко автомобила, е придобито след извършване на престъплението - и по този начин се обосновава връзката между генерирани доходи от престъпна дейност и придобито с тях имущество, а в исковата молба е посочено, че сумата 90000щ.д. не е налична и не е установено да е трансформирана в реални активи, т.е. в имущество, е намерено, че последното опровергава твърденията в жалбата, че именно след извършване на престъплението е придобито имущество, част от което се претендира да се отнеме, т.е. със средствата от престъпната дейност; при положение, че Комисията признава, че с имотната облага, придобита в резултат на престъпление, не е придобито имущество, това означава, че претендираното за отнемане такова не е придобито от незаконна дейност; не се твърди и Т.Г. или ответниците да са извършвали друга незаконна дейност, попадаща в обхвата на чл.108 ЗОНПИ. При тези обстоятелства предявеният иск е приет за неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /въпроси №.1-№.9/ и чл.280 ал.1 т.3 ГПК /въпрос №.10/ във връзка с въпросите: 1. „При какъв доказателствен стандарт следва да се установява връзката между незаконната дейност и придобитото имущество - чрез пълно главно доказване или е достатъчно логическо предположение, основано на съвкупната оценка на доказателствата?“; 2. „Следва ли да се приеме липса на връзка между незаконната дейност и придобитото имущество единствено на основание, че не е установена конкретна трансформация на средствата от престъпната дейност в определени активи, когато по делото е установено значително несъответствие между имуществото и законните доходи на лицето?“ /реш.№.71/4.02.26 по г.д.№.2534/25, IV ГО, реш.№.464/9.07.24 по г.д.№.3939/23, IV ГО/; 3.„Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1 т.3 ДР на ЗОНПИ?“; 4. „Съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието, само ако е положителна величина?“ /реш.№.95/19.02.25 по г.д.№.704/24, ІІІ ГО, ТР №. 4/18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС/; 5. „Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“/ТР №.4/18.05.23, реш.№.97/18.05.18 по г.д.№.3224/17, реш.№.71/4.02.26 по г.д.№.2534/25; 6. „Следва ли да участват при определяне размера на нетния доход по смисъла на пар.1 т.8 ДР на ЗОНПИ средствата, вложени за придобиване на движимо имущество, неналично към края на проверявания период, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му и не е установено преобразуване в друго налично имущество?“ /ТР № 4/2021 от 18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС, реш.№.95/19.02.25 по г.д.№.704/ 24, реш.№.50221/8.02.23 по r.д.№.4789/21, ІІІ ГО, реш.№.71/25.06.18 по г.д.№.2636/17, IV ГО/; 7. „Достатъчни ли са данни за теглене на парична сума от трето лице и свидетелски показания на близък родственик, за да се приеме за доказано предоставянето на средствата като дарение, без да са установени по несъмнен начин реалното предаване на сумата и дарственото намерение?“ /реш.№.71/04.02.26 по г.д.№.2534/25, реш.№.333/19.06.25 по г.д.№.3436/24; реш.№.136/10.03.25 по г.д.№.2981/24, реш.№.136/30.10.20 по г.д.№.4746/19, III ГО, реш.№.100/8.05.18 по г.д.№.1737/17, ІV ГО/; 8. „Достатъчно ли е установяването на доходи на лице, за което се твърди, че е предоставило дарение или заем, за да се приеме законният произход на средствата, без да се изследва действителната му финансова възможност към момента на предоставянето?“; 9. „Кой носи доказателствената тежест за установяване на законния произход на средствата при иск по чл.153 ЗОНПИ, когато ответникът твърди, че средствата са получени чрез дарение или заем от трето лице/роднина?“ /реш.№.71/4.02.26 по г.д.№.2534/25, реш. №.50098/18.01.24 по г.д.№.1074/22, III ГО, реш.№.157/12.02.21 по г.д.№.271/20, III ГО, реш.№.230/21.01.19 по г.д.№.4371/17, IV ГО, реш.№.257/19.12.17 по г.д.№.4902/16, IV ГО/; 10. „Допустимо ли е при тълкуване и прилагане на чл.153 ЗОНПИ съдът, чрез позоваване на чл.1 от Протокол №1 към ЕКПЧ, да въвежда изискване за доказване на връзка между конкретна незаконна дейност и придобитото имущество, когато такава предпоставка не е изрично предвидена в закона?“. Доколкото въпроси относно материалноправните предпоставки за правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и определянето на значително несъответствие по смисъла на § 1 т.3 ДР ЗОНПИ са включен в предмета на разглеждане по тълк.д.№.1/26 на ОСГК на ВКС /в който смисъл са и твърденията в постъпила от касатора молба с искане за спиране на производството на основание чл.292 ГПК/, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по горепосоченото тълкувателно дело. Водим от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,