Определение № 186 от 16.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от В. Д. Т. от[населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат И. против въззивно решение №865 от 17.06.2010г. по в.гр.д. № 116/2010г.на П. окръжен съд,с което е отменено решение №2611 от 22.11.2009г. по гр.д.№1962 по описа за 2009г. на П. районен съд в частта относно упражняването на родителските права,определения режим на лични отношения и издръжката по отношение на роденото от брака дете Д./на 9 години/ и вместо това е постановено друго,с което е предоставено упражняването на родителските права на майката, определен е режим на лични отношения за бащата-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00часа в събота до 18.00часа в неделя и по един месец през лятото,когато майката не ползва платения си годишен отпуск и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка за детето Д.,чрез нейната майка в размер на 60лв.,считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпване на основание за нейното прекратяване или изменение. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права в хипотеза, когато и двамата родители са в равностойно положение относно материалните си възможности,притежаваните от тях родителски качествата и желаят да се грижат за роденото от брака дете.Въпросът е поставен с оглед поставените от въззивния съд мотиви,че в този случай- превес следва да бъде даден на майката,която винаги когато роденото от брака дете е момиче на ранна възраст-ще има предимство по посочените в Постановление №1 от 12.11.1974г. критерии „пол” и „възраст” на детето. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд-като прецени изложените доводи и данните по делото, намира,че следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос.Същият е от значение за решаването на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда.Освен това –той е решаван противоречиво от съдилищата. Следва да се отбележи,че независимо,че посочените в Постановление №1 от 12.11.1974г. критерии не са изгубили актуалността си и следва да бъдат съобразявани и днес,преценката им следва да бъде актуализирана,съобразена със съвременния начин на живот и настъпилите промени в обществено-икономическите условия. С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение