Определение № 57 от 08.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3348/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 93/16.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 25/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което след потвърждаване на Решение 260024/04.11.2024 г. по гр. д. № 97/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените от КОНПИ против Р. М., М. М., Д. Д. М. и „Донмаре“ ООД искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), вр. §5 от ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 423 381.50 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че въззивният съд, достигнал до извод за наличие на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, неправилно е отхвърлил исковете поради липса на каквато и да е връзка между престъпната дейност, в извършването на която съпрузите М. М. и Д. М. били обвинени, а впоследствие оправдани с влязла в сила присъда, и придобитото имущество. В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът при обезпечаване на правилното приложение на императивна материалноправна норма да укаже на страните, че решаването на спора е обусловено от съществуването на конкретен факт с правно значение, и да разпредели доказателствената тежест за установяването му между тях?“;

2. „Допустимо ли е съдът да отхвърли иска поради обстоятелства, за които не е разпределяна доказателствена тежест, като за първи път с въззивното решение ги изтъква като нуждаещи се от доказване и като предпоставка за постановяване на отнемане на незаконно придобито имущество?“;

3. „Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност, по повод на която е образувано производството, и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване, и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по реда на ЗОНПИ?“;

4. „За да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на незаконно придобито имущество, следва ли конкретната престъпна дейност, по повод на която е образувано производството по ЗОНПИ, да е установена от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК?“.

Поддържа се, че първите три въпроса са решени в противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 47/12.03.2019 г. по гр. д. № 2322/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 36/19.02.2018 г. по гр. д. № 3244/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО, и Решение № 377/29.07.2019 г. по т. д. № 520/2018 г. по описа на ВКС, II ТО (първи и втори въпрос), както и Решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО (по отношение на трети въпрос).

По четвърти въпрос се твърди, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касаторът моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по касационна жалба Р. М., М. М., Д. Д. М. и „Донмаре“ ООД изразяват становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете на КОНПИ са отхвърлени, въззивният съд установил, че с уведомления № ТД02Бл/УВ-3062/22.05.2015 г. и № ТД11ХА/УВ-3006/01.06.2015 г. на РП – Варна касаторът бил уведомен за повдигнати по ДП № 113/2011 г., пр. пр. № 19334/2010 г. по описа на РП – Варна, обвинения на М. М. и Д. Д. М. за извършени от тях престъпления по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Въз основа на тези уведомления били образувани проверки по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), чиито периоди обхващали времето от 22.05.2005 г. до 22.05.2015 г. по отношение на ответника М. М., 03.06.2005 г. – 03.06.2015 г. – относно Д. М. (М. и Д. М. били в брак и имали общо дете – Р. М., [дата на раждане] ). Безспорно било установено, че с влязла в сила на 07.10.2016 г. присъда № 162 по н.о.х.д. № 913/2015 г. на РС - Варна, потвърдена с Решение № 264/07.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 746/2016 г. по описа на ОС – Варна, М. М. и Д. М. били оправдани по обвиненията, предмет на обвиненията.

Въззивният съд е приел, че за възникване на потестативното право на държавата да отнеме незаконно придобито имущество било необходимо наличието на следните предпоставки: проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпление по някой/някои от изчерпателно изброени в закона престъпни състави по НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл. 22 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 108, ал. 2 – ал. 6 ЗОНПИ; да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ, респ. §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл. 63, чл. 65 и чл. 66 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 142, чл. 144 и чл. 145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; и макар в ЗОПДНПИ (отм.), съответно действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ (дело „Т. и други срещу България“, дело „Й. и други срещу България“) и решения на ВКС (Решение № 50098/18.01.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г., ІІІ ГО; Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г., ІІІ ГО; Решение № 695/21.11.2024 г. по гр. д. № 3635/2023 г., ІІІ ГО; Решение № 679/14.11.2024 г. по гр. д. № 3889/2023 г., ІІІ ГО; Решение № 464/9.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г., IV ГО) легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налагало обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която било образувано производството от КОНПИ, и придобитото от лицето имущество.

Въззивният съд посочил, че престъплението, в извършване на което съпрузите – ответници по исковете, били обвинени, попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 108, ал. 1, т. 10 ЗОНПИ. За основателен е намерен доводът на КОНПИ, че в остойностяването на наличното в края на периода имущество следва да бъде включено и притежавано към този момент възмездно придобито имущество, по отношение на което правата на държавата са погасени поради изтичането на визирания в чл. 152 ЗОНПИ давностен срок. Установено било, че в началото на периода притежаваното от проверяваните съпрузите имущество включвало лек автомобил „Пежо 205“, рег. [рег.номер на МПС], отчужден през проверявания период. Твърденията им за спестени налични средства в размер на 75 000 евро към 22.05.2005 г. апелативният съд приел за недоказани. В процесните периоди съпрузите Д. М. и М. М., както и непълнолетната им дъщеря Р. М., придобили по възмезден начил л.а. „Фолксваген Голф“, рег. [рег.номер на МПС], закупен през м.08.2006 г., л.а. „М. Паджеро“, рег. [рег.номер на МПС], закупен с договор от 08.01.2006 г., и л.а. „Рено Меган Сценик“, рег. № ..., придобит през 2009 годиа. Към 22.05.2015 г., респ. 03.06.2015 г., от тези МПС налично в патримониума на ответниците бил единствено л.а. „Рено Меган Сценик“, рег. № .... През проверявания период Д. М. и М. М. придобили и дружествени дялове (по 50% всеки от тях) в учреденото от тях търговско дружество „Донмаре“ ООД, регистрирано на 04.09.2007 г. с капитал 5 000 лева, от които внесени 3 500 лева. През проверявания период непълнолетната към този момент тяхна дъщеря Р. М., действаща чрез майка си Д. М., придобила 14 недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], част от които били прехвърлени с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ..., том ..., рег. № 6776, д. 540/05.09.2007 г., на „Донмаре“ ООД.

Апелативният съд приел, че общата стойност на притежаваното в края на периода имущество възлизало на 522 408 лева, от което следвало, че е налице увеличение в имуществената сфера на проверяваните лица спрямо притежаваното от тях в началото на периода.

Размерът на доходите, приходите и източниците на финансиране за целия проверяван период бил 532 690.79 лева, а този на обичайните и извънредни разходи - 497 308.43 лева. Нетният доход на проверяваните лица, формиран по правилото на §1, т. 8 ДР на ЗОНПИ и приетите размери на приходи, доходи, източници на финансиране и разходи, бил 35 382.36 лева. Съпоставката му със стойността на притежаваното в края на периода възмездно придобито имущество сочела наличието на значително несъответствие, поради което апелативният съд бил длъжен да изследва съществува ли връзка между конкретната престъпна дейност, по повод на която било образувано производството, и придобитото имущество. Апелативният съд е възпроизвел мотивите на Решение № 464/09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV ГО, в което е прието, че връзката може да бъде пряка - в случаите, когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена - когато придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Тя можело да бъде установена както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение. Липсата на доказан от ответниците законен източник на придобиването можела да направи предположението за наличие на такава връзка основателно, но необходимо условие за това било от доказателствата по делото да е възможно обосноваването на извод за влагане на средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска.

Въззивният съд е посочил, че в настоящия случай ответниците М. М. и Д. М. били оправдани по всички обвинения поради неосъществяване на инкриминираните деяния. От приложените по делото съдебни решения установил, че и предявените граждански искове на прехвърлителите на недвижимите имоти в [населено място] за прогласяване нищожността на сделките по нот. акт № 4/2006 г. и нот. акт № 5/2006 г. като противоречащи на закона, евентуално заобикаляне на закона, били отхвърлени като неоснователни. Изложеното изключвало каквато и да било пряка или косвена връзка между престъпната дейност, в извършването на която съпрузите били обвинени, и придобитото от тези сделки имущество (доколкото това било част от фактическия състав на повдигнатите обвинения), както и връзка с неустановения в настоящия процес произход на средствата за получаване на това имущество. Придобитите през 2007 г. УПИ в [населено място] се явявали трансформирано имущество след продажбата на част от имотите в [населено място] съгласно изричните твърдения на ищеца в искова молба, което обстоятелство изключвало връзка на придобиването им с престъпната дейност. Липсата на такава връзка обуславяла и извода, че отнемането на процесното имущество би съставлявало непропроционална намеса в притежанията и в нарушение на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, поради което искове са счетени за неоснователни.

За пълнота на въззивният съд е посочил, че исковете срещу „Донмаре“ ООД били неоснователни и поради погасяване на правата на държавата за отнемане на имуществото, предмет на тези претенции. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 73, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 152, ал. 2 ЗОНПИ, като е приел, че давностният срок е започнал да тече от датата на вписване на нотариалните актове за придобиването им от Р. М. (10.01.2006 г., съответно 11.01.2006 г.), а не от датата на придобиването им от контролираното дружество „Донмаре“ ООД. Счел е, че се касае за имущество, придобито от лице по чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ, съотв. чл. 142, ал. 2 ЗОНПИ, което е прехвърлено през проверявания период на свързано лице в хипотезата на чл. 66, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 145, ал. 1 ЗОНПИ. Посочил е, че исковата молба е подадена на 13.01.2017 г. след изтичане на 10-годишния погасителен давностен срок.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от КОНПИ първи и втори въпрос относно задължението на съда при обезпечаване на правилното приложение на императивна материалноправна норма да укаже на страните, че решаването на спора е обусловено от съществуването на конкретен факт с правно значение, и да разпредели доказателствената тежест за установяването му не са с обуславящ крайния изход на спора характер, поради което касационно обжалване по тях не може да се допусне. Те са отправени в контекта на оплакванията на касатора, че въззивният съд, като е отрекъл престъпния характер на дейността, в извършването на която ответниците М. М. и Д. М. били обвинени, без да е дал указания на страните относно релевантните факти и необходимостта да се ангажират доказателства за установяването на връзка между конкретната престъпна дейност и имуществото, чието отнемане се претендира, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е зачел на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (факт, признат от ищеца още с исковата молба), отрекъл подсъдимите Д. и М. М. да са извършили деянията, предмет на обвивиненията, дали повод за образуване на производството пред КОНПИ. Ето защо в разглеждания случай дори при изрични указания на въззивния съд, че в тежест на ищеца е доказването на конкретната незаконна дейност, възможността да се получават доходи от нея и връзката между доходите и придобитото имущество, изходът на спора не би бил различен.

Отговорът на трети и четвърти въпрос, които отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, се съдържа в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 347 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2323/2024 г., III ГО, и Решение № 720/01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2024 г. III ГО, с разрешенията в които въззивният съд се е съобразил. В тези съдебни актове е прието, че в доказателствена тежест на КОНПИ е да установи конкретната незаконна дейност, в извършването на която ответникът е бил обвинен, възможността да се получават доходи от нея и връзката между доходите и придобитото имущество. За целите на ЗОНПИ не е необходимо постановяването на осъдителна присъда срещу проверяваното лице. Нужно е да се докаже, че то е извършило конкретната забранена от закона дейност (в този смисъл са и Решение № 50104 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2021 г., Решение № 695 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III ГО, Решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV ГО).

Наличието на съдебна практика по четвърти въпрос, която не се налага от промяна, изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВКС и дължимата държавна такса за настоящото производство по чл. 288 ГПК в размер на 15. 34 евро (равностойни на 30 лв.), която не е събрана предварително.

При тези мотиви Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,