Определение № 668 от 18.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4505/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение18.09.2014 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№.8209/24.01.2014г. на П. Б. Д. срещу определение №.23993/16.12.13г. по г.д.№.16088/13 на Софийски градски съд, ГК, І ГО. ПРЕКРАТЯВА производството по г.д.№.4951/14 по описа на ВКС, Трето гражданско отделение. Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.23993/16.12.13г. по г.д.№.16088/13 на Софийски градски съд, ГК, І ГО, е потвърдено разпореждане от 5.06.13г. на СРС, с което е върната въззивна жалба вх.№1033347 срещу решение от 16.07.12г. по г.д.№.148/11г. на СРС, 27с. Постъпила е частна касационна жалба от П. Б. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна [фирма] не взема становище по жалбата. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.2 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато те са постановени по дела, чиято цена е под визираната в чл.280 ал.2 ГПК и въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Такива са решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 10 000лв. /чл.280 ал.2 ГПК/. При искове, предявени в условията на обективно и субективно съединяване, меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. В случая съдебното производство е образувано по иск с правно основание чл.422 вр. с чл.415 и чл.124 ГПК за признаване за установено, че П. Д. дължи на [фирма] 3904,48лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за предявения период и 1666,46лв. лихви. Размерът на цената на иска следва да се определи съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК, а именно - търсената сума. При тези обстоятелства е видно, че въззивното определение е постановено по дело, по което цената на всеки отделен иск е под законоустановения минимум от 5000лв., посочен по-горе. Предвид изложеното то е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,