Определение № 3280 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 287/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 28359/30.11.2022 г. на М. И. Е., И. И. Е., М. К. С., В. Т. М., Д. Г. Д., С. П. В., Г. Д. У., И. Л. И., П. Н. Г., „Гея комерс - 5“ ООД, Я. М. М., Х. Г. М. и Н. С. М., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. Д., срещу въззивно решение № 1287/24.10.2022 г. по гр. д. № 1271/2022 г. на Окръжен съд - Варна. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по 280, ал. 1, т. 3 ГПК по 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Приложим ли е в процесните по делото отношения с държавата чл. 55к ЗПИНМ и възможно и допустимо ли е било при действието на тази правна норма ищците да закупят идеална част от дворното място под и около блоковете си заедно с апартаментите, притежавани от тях; 2. Когато по делото са налични достатъчно други писмени доказателства, сочещи на изпълнението на фактическия състав по закупуването на части от дворното място от кооператорите като физически лица /писма от „Българска инвестиционна банка“ В., ценообразуване с отделно перо за стойността на земята, констативни нотариални актове на всички кооператори, включващи и закупената от тях земя/, необходимо ли е за доказването на исковата претенция да се издирва и прилага и изричното решение на ГНС за придобиване на идеални части от дворното място от член - кооператорите като физически лица. Ответникът по касационната жалба – община Варна, чрез главен юрисконсулт С. Ц., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Моли съда да му присъди юрисконсултско взнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С решение № 48/03.06.2022 г. по гр. д. № 3486/2021 г. на ВКС, II г.о. е обезсилено решение № 738/16.04.2021 г. по гр. д. № 410/2021 г. на Окръжен съд - Варна, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 261347/20.11.2020 г. по гр. д. № 3877/2019 г. на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени като неоснователни предявените срещу община Варна искове с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че всеки от ищците е собственик на идеална част от ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с площ от 1564 кв. м. и осъждането на ответника да предаде владението върху тези ид. ч., както следва: за М. И. Е. 9,967 % ид. ч.; за И. И. Е. 7,466 % ид. ч.; за В. П. Н.-К. 7,539 % ид.ч.; за Б. Х. Л. 8,631 % ид. ч.; за М. К. С. 5,135 % ид. ч.; за В. Т. М. 5,7975 % ид. ч.; за Д. Г. Д. 3,9525 % ид. ч.; за С. П. В. 4,3745 % ид. ч.; за Г. Д. У. 1/6 от 7,882 % кв. м. ид. ч.; за С. А. У. 4/6 от 7,882 % кв. м. ид. ч.; за И. Л. И. 4/6 от 5,88 ид. ч.; за Л. И. Л. 1/6 от 5,88 % ид. ч.; за П. Н. Г. 7,173 % ид. ч.; за Т. В. К. 8,055 % ид. ч.; за Д. Г. Н. 0,887 % ид. ч.; за Д. И. С. 3,817 % ид. ч.; за „Гея комерс - 5“ ООД 7,344 % ид. ч.; за Я. М. М. 15,801 % ид. ч.; за Х. Г. М. 5,962 % ид. ч.; за Ю. И. В. 2,082 % ид. ч.; за Н. С. М. 3,640 % ид. ч.; за Е. А. Н. 5,579 % ид. ч.; за М. А. П. 4,092 % ид. ч. Въззивният съд е приел за установено, че всеки от ищците твърди, че е придобил правото на собственост върху съответната идеална част от дворно място, цялото с площ 1704 кв.м., представляващо парцел *, *, *, *, *, * по РП на [населено място] от 1962 г., на твърдяното придобивно основание, а праводателите им /член-кооператори на ЖСК/ са станали собственици на тези идеални части посредством закупуването им от държавата. Прието е, че с решение № 16 към протокол № 18/28.11.1962 г. от заседание на ИК на ГНС - В. и протокол № 37/09.10.1963 г. на ИК на ГНС е взето решение за сливане на парцели *, * и *, *, *, * по РП от 1962 г. в един общ парцел * -*, *, *, *, *, *, които са отчуждени за групово или кооперативно строителство. При отчуждаване по реда на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) на имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване на право на строеж на обществени организации или на ЖСК, плащането на обезщетение за имотите не се включва във фактическия състав на придобиването на право на собственост. В този случай съгласно чл. 55а, ал. 3 ЗПИНМ (отм.). отчуждаването на имотите настъпва по силата на самото решение на ИК на ГНС за отчуждаване, а съгласно § 143, ал. 2 ППЗПИНМ (отм.) действието на съответните дотогавашни регулации се прекратява със същото решение. С оглед решението на ИК на ГНС, и след отчуждаването с посоченото решение, считано от 28.11.1962 г. имотите са станали държавна собственост. С протокол № 37/09.10.1963 г. на ИК на ГНС - В. на ЖСК "Хоризонт" с 28 член- кооператори е отстъпено право на строеж по реда на чл. 55ж ЗПИНМ (отм.) на два жилищни блока на четири етажа върху отчуждения парцел *-*, *, *, *, *, * от кв. 411, като жилищното строителство е било реализирано. С протокол № 19/20.03.1964 г. от ОС на ЖСК на всеки от кооператорите е разпределен апартамент, а впоследствие на 31.10.1966 г. всички са били признати за собственици на съответните апартаменти с констативни нотариални актове, издадени по реда на чл. 55к ЗПИНМ (отм.) от нотариус при ВНРС, по силата на които правото на собственост върху отделните обекти е преминало от ЖСК към кооператорите. Всеки от ищците се легитимира като собственик на апартамент в процесната ЖСК "Хоризонт" в качеството си на член-кооператор, съответно като правоприемник на такъв. Съгласно чл. 17 от Правилник за ЖСК, приет с ПМС от 17.06.1954 г., обн., ИПНС бр. 51/1954 г., след завършване на строежа ОС на ЖСК взема решение за снабдяване на кооператорите с нотариални актове за съответните жилища заедно с помещения в тавана и зимника и общите части. Според чл. 1 от Указ № 115 от 01.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, изпълнителните комитети при народните съвети могат да отстъпват безсрочно, възмездно или безвъзмездно, правото да се построи сграда върху урегулирана държавна земя, предоставена на народните съвети, като построените жилищни сгради върху отстъпените държавни земи стават собственост на строителите. Последните придобиват право на ползване върху отстъпената им държавна земя. Доколкото реализирането на строителството е извършено от ЖСК при действието на посочената нормативна уредба, на основание чл. 55а, вр. чл. 55 Ж ЗПИНМ (отм.), на ЖСК с изричното решение на ИК на ГНС е било отстъпено само правото на строеж върху държавно дворно място. Държавата -при вече реализирано строителство на двата блока, е съставила акт за държана собственост № 11759/24.02.1973 г. за имот с площ 1704 кв.м., представляващ парцел *-*, *, * в кв. 411 по плана на 4-ти подрайон, на основание чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и решението от 28.11.1962 г. на ИК на ГНС. Съгласно представеното решение №9/1963г. ИК на ВГНС отстъпва само право на строеж. По делото е представен протокол на ЖСК „Хоризонт“, с който са разпределени апартаменти, прилежащите им тавани/изби, ид. части от общите част и ид. части от дворното място и е изготвено ценообразуване за тях. По делото обаче липсва решение на ИК на ГНС в тази връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 55к ЗПИНМ, по искане на жилищностроителни кооперации и на отделни кооператори, след вземане на обяснения от заинтересуваните собственици и строителите, може да реши да бъдат снабдени с нотариални актове лица, които са изплатили определените за тях жилища по действителната им строителна стойност, както и припадащата се на жилището част от мястото и подобренията в него по цена съгласно нарочната тарифа по чл. 55б. Въз основа на решението на изпълнителния комитет на общинския народен съвет нотариусът издава нотариален акт за собственост. След като липсва изрично решение на ГНС за придобиване на ид. части от дворното място от член-кооператорите, ищците не са могли да придобият такова само въз основа на решението на ЖСК. Действително, в някои КНА на член -кооператори, е посочено, че са собственици и на ид. части от дворно място, но това не променя горния извод, тъй като в периода на изграждане на процесните блокове правото на собственост на държавата е било предмет на специална регламентация. Както в ЗПИНМ, така и в указа Указ № 115 от 01.04.1954 г. е постановено, че член-кооператорите придобиват право на ползване върху отстъпената им държавна земя, т.е. стават титуляри на ограничено вещно право, което означава, че законово въведеният принцип е ЖСК да придобива само право на строеж или само право на ползване върху държавното дворно място, но не и на собственост върху части от него. Нотариалните актове, издадени на член-кооператорите за собственост на апартаменти, построени върху преотстъпено право на строеж, установяват заплащането на апартамента и частта от земята, върху която е изграден жилищният блок. Ирелевантно е отразяването на други права, които са в противоречие с установеното от действащото към момента материално право, вкл. за придобиване от страна на ищците /техните праводатели/ на ид.ч. от прилежащия към сградата терен. Обстоятелството, че някои от собствениците на апартаменти в процесните жилищни блокове са вписани като съсобственици на процесния ПИ в представените по делото скици от действащите КККР, също не разколебава горния извод, тъй като данните, вписани в кадастъра не създават право на собственост, а само го отразяват. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставените въпроси относно приложимостта към процесния случай на разпоредбата на чл. 55к ЗПИНМ и необходимостта от представяне по делото на решение на ГНС за придобиване на идеални части от процесното дворното място за доказване на иска, са въпроси по съществото на спора и не могат да обусловят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили твърдените на деривативно придобивно основание права на собственост върху съответните идеални части от дворното място в качеството им на член-кооператори /респ.правоприемници/ поради закупуване на мястото от държавата. Те не са доказали, че са закупили ид.части върху мястото заедно с апартаментите, като член-кооператори, с оглед неизпълнена процедура по чл.55 и сл. ЗПИНМ /отм./. На ЖСК е отстъпено само правото на строеж върху държавно място съгласно изричното разрешение на ИК на ГНС, като липсва такова решение и за закупуване на дворното място. Ето защо в случая не е осъществено изискването за обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и посоченото основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Обжалваното решение не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон, не е явно необосновано, поради което не може да се приеме за очевидно неправилно. При този изход на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация - община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 37 ЗПП в размер на 100 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.