Определение № 73 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 765/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 12107/28.11.2013 г. от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуален представител младши юрисконсулт Г. Г., против въззивно решение на Окръжен съд-Плевен, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен състав № 552/31.10.2013 г., постановено по гр. д. № 837/2013 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд- [населено място] № 73/18.05.2013 г., постановено по гр. д. № 886/2012 г. в частта, с която е уважен предявен от Ч. И. Ш. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР, касаещ положен от него извънреден труд като надзирател към Затвора-П. през периода 1.10.2009 г. – 30.09.2012 г. Ответникът по касация Ч. И. Ш., чрез процесуален представител адвокат И. С. А., е депозирал писмен отговор по чл. 287 ГПК. Касационната жалба е оспорена като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация и приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение, предмет на касационно обжалване е постановено по иск с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР. Искът на посоченото правно основание също е оценяем, в който смисъл е заключението по коригиращата експертиза на вещото лице В. Ч.-К.- /л. 48/, приета от първоинстанционния съд без оспорване от страните. С т. 1 от раздел V на заключителната част на експертизата вещото лице е посочило в парично изражение часова ставка за заплащане на положен извънреден труд от ищеца за периода 1.10.2009 г. -30.09.2012 г., за който се полага 50% увеличение върху основното трудово възнаграждение или по 5.42 лв. на час, а за 603 часа – 3 268.26 лв., а за претендираните 702 часа – 3 804.84 лв., при което цената на този иск е под 5 000 лв. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК вр. § 25 ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ подадената на 28.11.2013 г. касационна жалба вх. № 12107 следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение