Определение № 4994 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3880/2026 г.

Производство е по чл. 274, ал.2, изр.2 вр. с чл.279 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 15719 от 20.07.2026 г., подадена от името на Т. В. Б. чрез адв. Д. П., срещу определение № 3646 от 02.07.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 2440/2026 г. на Първо гражданско отделение на ВКС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 6579/22.12.2025 г., подадена от жалбоподателката срещу определение № 755 от 19.09.2025 г., постановеното по в.ч.гр.д. № 594/2025 г. на Окръжен съд Добрич за допускане на обезпечение на предявени срещу жалбоподателката искове. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, съставът на ВКС е посочил, че с определение № 755/19.09.2025 г. по в.ч.гр.д. № 594/2025г. по описа на Окръжен съд - Добрич е отменено определение №262/16.05.2025 г. по гр.д. №276/2025 г. на Балчишкия районен съд и вместо това е допуснато обезпечение на исковете, предмет на гр.д.№276/2025г. на Балчишкия районен съд, предявени от етажните собственици на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик, срещу Т. В. С., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца посочените в определението суми. Съобразено е, че в случая при условията на обективно съединяване са предявени няколко иска за заплащане на дължими към етажната собственост суми, всяка от които е под 5000 лева. Посочено е, че решението, което въззивният съд би постановил по делото, не би подлежало на касационно обжалване, предвид установеното в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК ограничение, от което следвал изводът, че ВКС не разполага с правомощието да се произнесе и по подадената частна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение № 755/19.09.2025 г. по в.ч.гр.д. № 594/2025 г. За този извод съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното разпореждане е валидно и процесуално допустимо. Разгледано по същество, определението е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено, по следните съображения. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела, като при искове, предявени в условията на обективно и субективно съединяване, меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. В случая първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от етажните собственици на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.Балчик, срещу Т. В. С., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца пет отделни суми, всяка от които под 5000 лева, както и обезщетение за забава на тяхното плащане. В тази хипотеза, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение би било окончателно и не би подлежало на касационно обжалване. Предвид изложеното въззивното определение № 755 от 19.09.2025 г., постановеното по в.ч.гр.д. № 594/2025 г. на Окръжен съд Добрич, като постановено по дело, въззивното решение по което не подлежи на касационно обжалване, е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Правилно подадената такава е била оставена без разглеждане с атакуваното пред настоящия състав определение № 3646 от 02.07.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 2440/2026 г. на Първо гражданско отделение на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, състав на І ГО