Определение № 530 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 843/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. А. срещу решение №.126/10.01.20 по г.д.№.703/19 на ОС Благоевград – с което е потвърдено реш.№.202/12.08.19 по г.д.№.1007/18 на РС Петрич за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 5760лв. и 9348лв., както и 1892лв. лихви върху първата главница. Ответната страна Община Петрич оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че същата не съдържа годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че уважаването на иска по чл.49 ЗЗД предполага кумулативното наличие на предпоставките правоотноше ние по възлагане на работа, осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от изпълнителя на работата /включващ всички елемента на деликта – деяние, противоправност, вина, вреда, причинна връзка между деянието и вредата/, причиняване на вредите при или по повод извършване на възложена от ответника работа /чрез действия, пряко насочени към извършване на възложената работа, чрез бездействия при изпълнение на задължения, произтичащи от закона, техническите и другите правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея - ППВС 9/66/. По делото е безспорно, че от 1999г. ищецът е собственик на гараж, а от 2011г.- и на лек автомобил „Мазда 626“, както и че тротоарът и улицата на място са изпълнени по-високо от гаража - което препятства ползването му по предназначение. Не е установено, обаче, деликтно поведение у лицата, на които общината е възложила изграждането на улицата, бордюра и тротоара. Съдът се е позовал на заключението на вещите лица от техническата експертиза, съгласно което нивото на улицата, бордюра и тротоара отговаря на нивелетния план и надлъжния профил /изпълнителите са осъществили възложеното им от общината съгласно договорките и в пълно съответствие с изискванията досежно нивото/ и не са констатирани каквито и да е отклонения от него и от останалите технически изисквания или проектна документация за тротоар и улица. При това положение е прието, че липсват противоправни действия от страна на лица, на които общината е възложила работа, и, дори да се приеме, че ищецът е претърпял твърдяните вреди, то същите не трябва да се възлагат в тежест на ответника. Отделно от изложеното не е доказана и причинно-следствена връзка с увреждащи действия на изпълнителите на тротоара и улицата. Напротив – по делото е установено, че още при проектирането на жилищната сграда с гаража, архитектурният проект - макар да е изработен за хоризонтален терен, без да е съобразен големия наклон на терена, наклоните в силуетния и нивелетния план и без предварително геодезическо заснемане на терена - е одобрен и приведен в изпълнение. Входът на гаража не е съобразен с нивото на тротоара, с необходимите наклони и вертикалната планировка на място не е изпълнена. Освен това при изграждането на гаража долната плоча е изпълнена по-ниско с кота 2,80м. вместо предвидената в проекта 2,40м. - което е увеличило височината на 2,75м. и допълнително е допринесло за денивелация с 40см. При тези обстоятелства между състоянието на достъпа до гаража и евентуалните преки и непосредствени вреди липсва изискуемата закономерност причина-следствие - поради което и те не могат да се вменят в тежест на ответника /промяната на височината на междинната стълбищна клетка също аргументира горните изводи/. Съдът е посочил, че доколкото е налице причинно-следствена връзка, то тя е между действията на инвеститорите на жилищната сграда с гаража /сред които и ищцовия праводател/, довели до невъзможността за ползване на гаража по предназначение, и произтичащите от това вреди. Освен това по делото са налице данни и за друго препятствие за ползването му – електрически стълб. Съдът е намерил за неоснователни доводите, че архитектурният проект на жилищната сграда с гаража е одобрен от главния архитект на общината. Отделно от това е приел и, че същите са били въведени несвоевременно /без да са спазени процесуалните предпоставки за това - предвид обхвата на исковата молба и молбите за уточнение/, установено е и последващо отклонение от проекта, а същевременно за одобряването му нормите на ЗУТ са неприложими предвид влизането му в сила едва 2001г. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба – а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,