Определение № 60628 от 07.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 328/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. В., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12105 от 14.10.2020 г. по гр.д. № 5983/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, втори състав, с което е потвърдено решение № 5801 от 30.07.2019 г. по гр.д. № 16759/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-20 състав, в обжалваната от ищеца част – за отхвърляне на предявения срещу ЗК „Лев инс” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 60 000 лв. до размера на частично предявения иск от 100 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.04.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, с искане за касирането му и постановяване на ново решение за уважаване на частичната искова претенция, с присъждане на законна лихва и разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди, че е налице несъответствие на определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост. Освен това сочи, че апелативният съд не е съобразил изключително многобройните и сериозни увреждания на пострадалия, довели до опасност за неговия живот, продължителното лечение и възстановяване, като последното не е приключило по отношение на мозъчната травма. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Допълнителната селективна предпоставка е обоснована с: ППВС № 4/1968 г. и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по: т.д. № 2629/2015 г., т.д. № 2940/2015 г., т.д. № 507/2015 г., т.д. № 916/2011 г. на I т.о.; т.д. № 2432/2015 г., т.д. № 2811/2015 г., т.д. № 1308/2015 г., т.д. № 299/2011 г., т.д. № 486/2012 г., т.д. № 566/2010 г. и т.д. № 676/2010 г. на II т.о., копия от които са приложени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. От ответника – Застрахователна компания „Лев инс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се твърди правилност на въззивното решение. Сочи се, че при произнасянето по размера на претендираното обезщетение, въззивният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства, като е обсъдил и възприел заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза. Ответникът счита за необосновани доводите на касатора за неправилно приложение на принципа за справедливост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това, жалбата се преценява като процесуално допустима. При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд - София, при съобразяване на формираната сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, и след преценка на комплексната съдебно-медицинска експертиза, както и на установеното от св. Зарева, е възприел следното от фактическа страна: в резултат на процесното произшествие ищецът е получил контузия на мозъка, контузия на гръдния кош вдясно, счупване на III, IV, V, VI, VII ребра вдясно, пневмоторакс вдясно, счупване на дясната лопатка, контузия и разкъсно-контузна рана на десния лакът и счупване на долния клон на дясната срамна кост. За отстраняване на насъбралата се кръв и въздух от счупените ребра и от увредения бял дроб е направена торакоцентеза, а по отношение на счупването на срамната кост е проведено консервативно лечение, с последваща рехабилитация. Вещите лица са установили, че уврежданията са били свързани с болки при дишане и при движение, болки в счупената дясна раменна става и дясната половина на таза и на тазобедрената става за около 45 дни, а възстановяването от тези травми е за около три месеца, през който период ищецът е имал затруднения в бита и необходимост от чужда помощ в ежедневието. Според вещото лице невролог, получената от ищеца травма на главата с мозъчна контузия, е свързана с пристъпно главоболие, световъртеж, лесна умора и намалена концентрация, с ограничения за физическо и умствено натоварване, поради засилване на тези оплаквания. Съдът е възприел експертните становища относно констатиран при прегледа на ищеца: запазен обем на движение в дясна раменна и дясна тазобедрена става, с възможни болки при натоварване и при неблагоприятни метеорологични условия, но неприключил възстановителен процес по отношение на увреждането на мозъка – мозъчният кръвоизлив не е резорбиран, като е необходимо проследяване на неврологичното състояние и изследване на мозъка, предвид възможността за по-късна поява на последици от тази травма. Обсъдил е и становището на експертите във връзка с обективно забавеното раздвижване на пострадалия, предвид съчетаното увреждане на таза и на горен крайник, препятстващо възможността за използване на патерици. Преценявайки характера на уврежданията на ищеца, търпяните болки, страдания и неудобства в посочения период, последиците от уврежданията, възрастта на пострадалия – 60-годишен към ПТП, икономическите условия в страната и лимитите на отговорност към момента на деликта, както и съдебната практика за подобни случаи, решаващият състав на Апелативен съд – София е извел краен правен извод, че сумата от 60 000 лв., присъдена от СГС, е адекватна за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди. В мотивите към решението съдът е цитирал дадените в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата указания. Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на атакуваното решение с критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвидени в ППВС № 4/1968 год. За разглеждане на касационната жалба не се дължи държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, т.к. касационният жалбоподател е освободен от внасяне на държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение