Определение № 31 от 19.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1936/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 203 от 29.01.2016 год. по гр.д.№ 2358/2015 год. на Софийския апелативен съд с която е отменено Решение № 2335/08.04.2015 год. по гр.д.№ 16765/2013 год. на Софийски градски съд и е уважен за сумата 8435 лв. предявеният от А. Н. Д. и С. Т. Д. срещу [фирма] (в качеството на правоприемник на [фирма]) иск са връщане на суми, заплатени въз основа на недействителни клаузи на договор за банков кредит, както и в частта с която а основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.146 вр.чл.143 т.9 ЗЗД е прогласена за недействителна клаузата на чл.12 от сключения между страните договор за банков кредит. По реда и в срока на чл.287 ал.2 ГПК А. Н. Д. и С. Т. Д. са депозирали насрещна касационна жалба срещу тази част на Решение № 203 от 29.01.2016 год. по гр.д.№ 2358/2015 год. на Софийския апелативен съд с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт. С нея първоинстанционният съд е приел за неоснователни предявените от А. и С. Д. обективно съединените искове за установяване на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.146 вр.чл.143 З. на недействителността на клаузите на чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от сключения между страните договор за банков кредит. Заявеният предмет на иска е установяване недействителността поради противоречие със закона - чл.26, ал.1 от ЗЗД. вр.чл.146, вр.чл.143 от З. на следните клаузи от сключен между страните на 09.09.2005 год. договор за банков кредит: чл. З, ал.1,2 и 5; чл.6. ал. З; чл.7, ал.2 и чл.12, както следва. С допълнително уточнение, ищците са заявили, че не поддържат оспорването на клаузата на чл.3 ал.1от договора. Спорните клаузи са както следва: На чл.3 (ал.2) За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора па базовия лихвен процент на [фирма] (Б.) за лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 2,55 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на Б. АД за лева е в размер на 5.75%. (ал.5) Действащият базов лихвен процент на банката за лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за лева и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят. Чл.6 (ал.3) В случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени лихвен процент за лева. размерът на погасителните вноски, определен в ал.1, т.2 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Чл.7 (ал.2) Ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в последния работен ден преди падежа. Чл.12 Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Б. АД прилага при операциите си. Измененията в тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор. Поради едностранната промяна от страна на банката на лихвения процент, не е била спазен клаузата на чл.6 ал.1 от договора, а именно, че месечната погасителна вноска, включващи лихва е 599.18 лева през първата година от срока за издължаване на кредита и 673.39 лв. за всяка следваща година до крайния срок на издължаване. Увеличеният размер на погасителните вноски се дължи на неравноправност на посочените по-горе клаузи, което е довело до надплащане на сума в размер на 8435 лв., чието връщане ищците претендират на основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Ответникът е оспорила исковете, като се е позовал на правото на банката едностранно да промени базовия лихвен процент, без задължение за уведомяване на кредитополучателя. Поради това и претендираната сума не е недължимо платена и не подлежи на връщане. Първоинстанционният съд е приел, че установителните искове са неоснователни, поради това, че промяната в лихвения процент е била уредена изрично в договора и кредитополучателите са се съгласили с условията за настъпването и. Становището по установителните искове е обусловило и становището на СГС за неоснователност на осъдителния иск, което е довело до отхвърлянето му. Сезиран с въззивната жалба на ищците, съставът на САС е счел, че тя е неоснователна по отношение недействителността на посочените по горе клаузи на чл.3, чл.6 и чл.7 от договора. Поради това, че клаузите не са недействителни, начисленото въз основа на тях увеличение не подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, но следва да бъде присъдено на основание чл.82 ЗЗД, като вреда от неизпълнение на действителен договор. Поради това е присъдил в полза на ищците сумата 8366.21 лв. на основание чл.79 ал.1 вр.чл.82 ЗЗД. Счел е за недействителна клаузата на чл.12 от договора, като нарушаваща изискването за добросъвестност - чл.143 т.9 З.. В касационната жалба на "Ю. България" се подържа основанието по чл.281 т.2 ГПК недопустимост на въззивния акт в частта с която САС се е произнесъл по осъдителния иск и чл.281 т.3 ГПК в частта с която е приел за основателен установителния. Счита, че осъдителният иск е уважен на непредявено основание. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на въпроса за правомощието на въззивния съд да променя служебно квалификацията на иска с който е сезиран и води ли произнасянето по непредявен иск до недопустимост на въззивното решение. По отношение на предпоставките за прогласяване на договорна клауза за неравнопоставена по смисъла на З., въпросът в изложението е поставен общо и се свързва с основанието о чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В останалата си част, изложението възпроизвежда съдържанието на касационната жалба. Преди всичко, следва да се отбележи, че основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК са взаимноизключващи се по отношение на един и същ въпрос. На второ място, въпросът за допустимостта на въззивното решение може да бъде разгледан от касационната инстанция и служебно - т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към насрещната касационна жалба на А. и С. Д. също се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Касаторите са посочили следните въпроси: 1./ Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков кредит с които банката едностранно определя размера на лихвения процент?; 2./ Прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл. 144 ал. 2 и ал. 3 З.?; 3./ Какво трябва да е съдържанието на такива клаузи и как трябва те да се тълкуват от съда, съобразно чл. 147 ал 1 и ал. 2 З.?; 4./ Следва ли обективните компоненти, които влияят върху размера на възнаградителната лихва и методиката и математическият алгоритъм за начина на формирането и, да са предвидени в самия договор за кредит, за да не е неравноправна договорната клауза за едностранно изменение на лихвата? Посочили са постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 45/20.04.2010 год. по т.д.№ 516/2009 год. на II т.о. на ВКС; Решение № 71/02.02.2010 год. по гр.д.№ 138/2009 год. на III г.о.; Решение № 398/25.05.2010 год. по гр.д.№ 738/2009 год. на IV г.о.; Решение № 359/16.01.2014 год. по гр.д.№ 1209/2013 год. на IV г.о., влезлите в сила: Решение от 10.09.2014 г. по гр. д. № 42050/2012 г. на СРС; Решение от 06.08.2014 г. по гр. д. № 45879/2013 г. на СРС; Решение № Т-24-147 от 18.08.2014 г. по гр. д. № 53112/2012 г. на СРС 24 състав; Решение от 11.03.16 г. по гp.д. № 5417/2015 г. на СГС; Решение от 13.03.2014 г. по гр.д. №1575/2013 г. на СРС 51 с-в; Решение от 22.07.2014 г. по гр. дело № 46843/2012 г. на СРС, 34 с-в; Решение от 23.09.2014г„ гр. д. № 53941/2012 г. на СРС 40 с-в. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: По поставения от касатора [фирма] въпрос за правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията на иска е налице задължителна съдебна практика и в кои случаи това е допустимо, в кои случаи води до недопустимост на съдебния акт. Поради това, по отношение на този въпрос е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. С оглед на това, налице е предпоставката на чл.287 ал.4 ГПК за произнасяне по реда на чл.288 ГПК и по насрещната касационна жалба, още повече че вторият от въпросите на касатора [фирма], досежно предпоставките за прогласяване на договорна клауза за неравнопоставена по смисъла на З., съвпада до голяма степен с първите два от въпросите, поставени от касаторите Д.. Третият от въпросите им има отношение съм формиране на Общите условия на банката, което извън правомощията на съда, а четвъртият е неясен и няма пряко обуславящо значение за изхода от спора. С постановените по реда на чл.290 Решение № 114/27.06.2012 по т.д.№ 1194/2011 год.; Решение № 51/04.04.2016 по т.д.№ 504/2015; Решение № 188/09.05.2016 по т.д. № 1787/2014 год.; Решение № 26/03.04.2013 по т.д.№ 957/2012 год.; Решение № 91/08.07.2015 по т.д.№ 1097/2015 год. Решение № 6/20.05.2015 по т.д.№ 2332/2014 год.; Решение № 211/06.01.2015 год. по т.д.№ 1987/2014 год.; Решение № 95/13.09.2016 год. по т.д.№ 240/2015 год.; Решение № 205/07.11.2016 год. по т.д.№ 154/2016 год.; Решение № 165/02.12.2016 год. по т.д. № 1777/2015 год. и Решение № 235/15.12.2016 год. по т.д. № 1510/2016 год., състави на Търговска колегия а ВКС са имали случаи да се произнесат по различните критерии за квалифицирането на клаузи от договори за банков кредит, като неравноправни особено с оглед включените в тях възможности за едностранна промяна на компонентите, формиращи договорната лихва, вкл. базовия лихвен процент. Поради това и съобразно правомощията на ВКС за уточняване и синтезиране на релевантните правни въпроси - т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год., касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за произнасяне по въпросите за: Правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията а иска; и дали Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на З.. В частта с която въззивният съд е обезсилил решението на СГС досежно произнасянето по оттеглен установителен иск, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила. На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, всеки от касаторите ще следва да внесе държавна такса по сметката на ВКС, както следва: [фирма] - 207.32 лв., а А. и С. Д. - 80 лв., като представят вносни документи в 1-седмичен срок от съобщенията. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.