Определение № 2733 от 22.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1295/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Столична община срещу решение № 101 от 19.02.2024г. по в.т.д.№ 907/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 159/2022г. на СГС и касаторът е осъден да заплати на ищеца - „МТК гроуп“ ООД: - сумата 46 496,91 лева - главница за индексирано възнаграждение за месец септември 2019г., дължима на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договор за извършване на обществен превоз № СОА16–ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2022г., както и обезщетение за забава в размер на 10 771,78 лева за периода от 15.10.2019г. до 25.01.2022г.; - сумата 49 661,79 лева - главница за индексирано възнаграждение за месец октомври 2019г., дължима на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от същия договор, ведно със законната лихва от 25.01.2022г., както и обезщетение за забава в размер на 11 077,34 лева за периода от 15.11.2019г. до 25.01.2022г. и разноски. В касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд неправилно е тълкувал клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т.3 от процесния договор за извършване на обществен превоз на пътници. Касаторът счита, че уговореният в клаузата на чл.5,ал.4, т.2 механизъм за промяна на възнаграждението включва кумулативно осъществяване на двете предпоставки, визирани в разпоредбата. Възразява, че актуализацията на цената на възнаграждението е уговорена като възможна само при наличие на споразумение между страните, а не настъпва автоматично. Задължително условие за постигането на промяна на цената според касатора е, да е изразена воля, да е инициирано в писмена форма мотивирано искане за провеждане на преговори и да е подписано споразумение. Твърди се, че ищецът вече се е възползвал от механизма за компенсация, предвиден в чл. 5, ал. 4, т. 1 - така наречената “инфлационна клауза”, по която един от компонентите на инфлацията е именно цената на горивата, и с оглед на това е сключено споразумение между страните. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил в детайли информацията, предоставена от НСИ и дали тя може да послужи като обосновка за промяна на цената на превоза. Оспорва се и правилността на изводите относно началния момент на забавата на общината, но поради неоснователност на главния иск, акцесорният също подлежи на отхвърляне. Искането е за отмяна на въззивното решение, в резултат на което исковете са уважени и постановяване отхвърлянето им със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните? 2. При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД? 3. Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора – цената? 4. Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка? По въпросите се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с цитирана практика на състави на ВКС. 5. Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки? 6. Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза? 7. Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки? По тези въпроси допълнителна предпоставка не е въведена. 8. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? По този въпрос касаторът се позовава на ТР № 1/27.04.2022г. по тълк.дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. 9. Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК? Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с т.19 на ТР І1/04.01. 2001г. на ОСГК на ВКС и с решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014 г. на 1 г.о. на ВКС. Въведени са и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. В писмен отговор насрещната страна „МТК Гроуп” ООД оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за безспорно възникването на валидно правоотношение по договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г., с който Столична Община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД извършване на обществен превоз на пътниците по конкретно посочени градски автобусни линии за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. В чл. 5, ал. 1 е договорено, че за извършения обществен превоз, Столична Община заплаща на „МТК Гроуп“ ООД цена в размер на 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминат пробег. Това възнаграждение е платимо на две вноски – 30 % авансово в срок до 15-то число на текущия месец, а остатъкът в срок до 14-то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег. В чл. 5, ал. 4 страните са уговорили, че определената при сключване договора цена на километър маршрутен пробег, се променя, когато: от датата на сключване на договора се е натрупала инфлация, респективно дефлация в размер на повече от 5 %, съгласно данните на НСИ, спрямо месеца на подписване на договора (т.1); когато настъпи промяна в „цената на ГСМ“ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор (т.2). При настъпване на условието по т.2 страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо уговорената в цена по договора. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението се променя с 2,5 %. Съгласно т.3 от чл.5, ал.4 - при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки, всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали, като при непостигане на съгласие в преговорите се прилагат последиците в т.1 и т.2. За установено въззивната инстанция е приела въз основа на експертното заключение, че увеличението на цената на природния газ за второ полугодие на 2019г. спрямо второ полугодие на 2016г. е 45,22 % като вещото лице е изчислило и размерите на дължимото възнаграждение при индексация 2,5% за месеците септември и октомври 2019г. По въззивната жалба на Столична община съставът на апелативния съд е приел за неоснователно е възражението за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора поради противоречие с чл. 30, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 210 от Закона за енергетиката, уреждащи правомощията на Комисия за енергийно и водно регулиране да определя цените на природния газ за крайни потребители и размерът на санкцията при установяване на нарушение. Даден е отговор, че в процесния договор е уговорен единствено начин за констатиране на вече определените цени на природния газ от НСИ, поради което няма как тези клаузи да противоречат на закона. Изложени са подробни съображения, че волята на страните в чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 е ясно и недвусмислено изразена - уговорени са способи за индексация на предварително определената цена, при ясно уредени условия и при наличие на конкретни обективни обстоятелства за това. Мотивирано е, че в т. 1 и т. 2 са уредени две самостоятелни хипотези за увеличение на първоначално уговорената цена по договора за превоз, като при настъпването на всяко едно от уговорените за това основания, цената по договора се променя. Проведено е разграничението, че основанието за увеличение на възнаграждението за превоз по т.1 урежда правото на ищеца да иска увеличаване на цената за превоз при инфлация, на което съответства правото на ответника да иска нейното намаляване при дефлация; а основанието за увеличение на възнаграждението за превоз по т. 2 урежда правото на ищеца да иска увеличение на цената по договора при повишаване с повече от 20% на пазарната цена на използваното гориво и смазочни материали /ГСМ/. За неоснователно е прието твърдението на ответника, че необходимото условие за влизане в действие на хипотезата уредена в чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор, е кумулативно наличие на две предпоставки – промяна с над 20 % на цената на ГСМ и проведени преговори за промяна на договорената цена. Обсъдено е, че страните ясно са уговорили, че увеличението на възнаграждението с 2,5% се променя и при непостигане на съгласие. От това е изведено, че увеличението с 2,5 % не е обусловено от воденето на преговори, още по-малко от техния положителен резултат, поради което е прието за ирелевантно възражението на ответника, че в случая претенцията на ищеца е за период, в който няма отправено искане за преговори. Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е посочена уговорката в чл. 5, ал. 4, т. 3, изр. второ - при настъпване на което и да е от условията по предходните две точки и не постигане на съгласие в преговорите, настъпват последиците на т. 1 и т. 2. За неоснователни са счетени и възраженията, основани на сключените между страните споразумения и заплащане на увеличената цена за превоз съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от договора. За ирелевантно е прието обстоятелството, че по отношение на договора като сключен след дадено съгласие от общинския съвет, водещ е общественият интерес, а не търговският интерес на изпълнителя. Мотивирано е, че липсват законови разпоредби, които да уреждат или въвеждат някакви правни последици от установяването на такъв интерес, поради което е безпредметно да се обсъждат. От значение за приложение процесната разпоредба, на която почива претенцията на ищеца, е приетото за установеното по делото повишаване на цената на природния газ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ, въз основа на което е формиран извод за настъпване на уговореното в чл. 5, ал. 4, т. 2 условие за увеличаване на цената на извършените транспортни услуги за месеците септември и октомври на 2019г. в размер на 2,5%. Обсъдено е, че падежът на задължението за изплащане на възнаграждение за месец септември и октомври 2019г. е до 14-ия ден на следващия месец, поради което ответникът е в забава от 15 число на месеца следващ падежа на първоначално уговореното възнаграждение. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено: Първите четири поставени от касатора въпроси, касаещи тълкуването от съда на уговорките в договора по реда на чл. 20 от ЗЗД, са обусловили крайния извод на въззивния съд, но същите се явяват изцяло съобразени с даденото от ВКС по аналогичен спор между страните разрешение, с което изразената в клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от същия договор воля е изтълкувана в идентичен с посочения от въззивната инстанция смисъл. В решение № 66 от 03.06.2024г. по т.д. 723/2023г. на 1 т.о. на ВКС при допуснато касационно обжалване именно по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД, съставът на касационния съд е приел, че от уговорката на чл.5,ал.4, т.2 при съобразяване на критериите за тълкуване и при проведено граматическо тълкуване, могат да бъдат изведени следните обективни данни - същата установява правила за промяна на договорената при сключване на договора цена, като тази промяна е в пряка зависимост от увеличение цената на ГСМ, като условие за да бъдат предприети стъпки по договаряне на други стойности на услугата. Ако преговори не са проведени, увеличението е до 2.5% на километър пробег. Със същото решение е отречена тезата на касатора, че уговорката по т.2 на чл.5,ал.4 не допуска автоматично индексиране на цената с минималния размер от 2,5% при настъпила промяна в цената на ГСМ с повече от 20%, т.е. тезата, че индексирането е недопустимо без да са проведени преговори и да е постигнато съгласие. С оглед на това, неоснователно е и искането за допускане на обжалването по седмия въпрос. Поставените от касатора пети и шести въпроси са фактологични и хипотетични, което отнема характеристиката им на правни. По отношение на тях не е посочен и допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, което е самостоятелно основание, препятстващо допускане на факултативния касационен контрол. Въззивната инстанция не е отрекла задълженията си да се произнесе по нищожността на клаузи от договора, а несъгласието на касатора с преценката на решаващия състав не може да обуслови уважаване на искането за допускане на обжалването по осмия въпрос. Самият касатор не сочи аргументи защо счита, че нищожността произтича пряко от сделката или от събраните доказателства, в която хипотеза за въззивната инстанция би възникнала необходимостта да процедира съобразно указанията в Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В съответствие с константната практика на ВКС, в пределите на посочените в жалбата основания и съобразно правомощията си чл. 269 ГПК, апелативният съд е обсъдил относимите към спора факти, доказателствата, възраженията и доводите на страните, подробно е изложил съображения относно преценката си за дължимостта на претендираното увеличение на цената на автобусния превоз по чл. 5, ал. 4, т. 2 от сключения между страните договор за процесния период. Отсъства основание за преценка въззивният съд да се е отклонил от формираната практика на ВКС по поставения девети процесуален въпрос, поради което не е налице и допълнителната предпоставка, въведена към въпроса. Неоснователно е искането за допускане на обжалването и в заявената от касатора хипотеза „очевидна неправилност” на въззивното решение. Не са налице основания за извод законът да е приложен в неговия противоположен смисъл, да е приложена е несъществуваща или отменена правна норма, да са игнорирани императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или да са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят, а сочените от касатора липса на мотиви за осъществяване на фактическия състав на уговорената процесна клауза, неизследване в пълнота на релевантните факти по делото, неправилно тълкуване по чл. 20 от ЗЗД, не съставляват проявление на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати поисканите и доказани разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба в размер на 6 000лв., за което е представен списък по чл.80 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о.