Определение № 183 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2669/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.1615/13.07.20 по ч.г.д.№.2134/20 на АС София, 12с., е потвърдено определение №.6748/11.05.20 по г.д.№.5347/19 на СГС, І ГО, 28с., за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото поради невнасяне на държавна такса по претенция по чл.4 пар.3 ал.2 ДЕС. Постъпила е частна касационна жалба от Д. Б. М., в която се излагат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, вкл. във връзка с въпрос за приложимия процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС, и на тълкувателно дело №.2/15 на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС. С определение №.283/8.10.20 производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№.2/15 на ОСГК на ВКС и Първо и Второ отделение на ВАС. Т.д.№.2/15 е приключило с приемане на определение N.1 от 25.03.2021, с което искането за постановяване на тълкувателно постановление е отклонено. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.4 пар.3 ДЕС срещу Народното събрание, евентуално срещу Република България, за сумата 400000лв., като дължимата държавна такса по същия възлиза на 4% от стойността на сумата – или 23480лв. Тъй като ищецът не я е внесъл в предоставения му срок, е прекратил производството по делото. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Кой е приложимият правен ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС по делата, които са били висящи към момента на приемането на изменението на ЗОДОВ, обнародвано в ДВ бр.94/29.11.19?“; 2.“Следва ли пар.6 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ във връзка с чл.2в от ЗОДОВ да бъде тълкуван в смисъл, че висящите дела към момента на приемането на изменението на ЗОДОВ, обн. ДВ бр.94/29.11.19, не само ще продължат да бъдат разглеждани от съда, пред който са висящи, но и ще продължат да бъдат разглеждани по процедурния ред, който е определил за приложим съответния компетентен съд, независимо от противоречието на съдебната практика за приложимия правен ред?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. По същия вече е налице формирана задължителна практика – съгласно която отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право, произтичаща от чл.4 пар.3 ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на ЗОДОВ – в това число по отношение на дела, които са били висящи към момента на приемане на изменението на ЗОДОВ обн.ДВ бр.94/29.11.19 /опр.№.269/ 8.05.15 по ч.г.д.№.1867/15, III ГО, опр.№.496/29.12.20 по ч.г.д.№.4049/20, III ГО, опр.№.129/8.04.21 по ч.г.д.№.4171/19, IV ГО/. Ищецът – касатор в настоящото производство, е предявил иск с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС- претендирайки обезщетение за нанесени му вреди от нарушаване на общностното право; искът е насочен срещу Народното събрание на Република България и евентуално – срещу Република България. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че процесуалният ред за разглеждането му е този по ЗОДОВ. При тези обстоятелства дължимата държавна такса, платима при предявяване на иска, е в размер на 10лв. /чл.9а ЗОДОВ вр. с чл.2а т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ - при съобразяване и на разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК, която не позволява събирането на държавна такса по евентуално предявен иск, ако с него се защитава същия интерес както с основния. Предвид изложеното указанията за оставяне на производството без движение с искане за плащане на държавна такса в размер на 23480 са били неправилни. При това положение неизпълнението им не съставлява основание за връщане на исковата молба, респективно определението, с което първоинстанционният съд я е върнал и е прекратил производството, е незаконосъобразно. Като го е потвърдил, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт. Той трябва да бъде отменен, а делото – да бъде върнато на СГС за продължаване извършването на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявените искове с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС по реда на ЗОДОВ след внасяне на дължимата държавна такса, посочена по-горе. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,