Определение № 1325 от 21.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 207/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. А., чрез процесуален представител, против Решение № 291 от 18.08.2023 г. по в. т. д. № 52/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Решение № 966 от 15.11.2022 г. по гр. д. № 1109/2022 г. на Районен съд Стара Загора за отхвърляне като неоснователен на предявения от настоящия касатор против „Банка ДСК“ АД иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че В. Д. А. не дължи поради изтекла абсолютна погасителна давност, сумата в размер 5 349,39 евро - главница; 667,68 евро - договорна лихва за периода от 27.08.2011г. до 26.10.2011г.; 230,95 евро - наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 26.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски по делото в размер на 244,40 лв. държавна такса и 454,40 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3356/2011 г. по описа на Районен съд - Ямбол въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2737 от 28.10.2011 г., по реда на чл. 417 ГПК.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Има ли правно значение прекратяването на изпълнителния процес, в частност на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, за погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано прекратеното производство по принудително изпълнение ?;

2. Следва ли, за да прекъснат погасителната давност действията по принудително изпълнение, да са предприети по висящ изпълнителен процес с оглед на тяхната надлежност ?;

3. При прекратяване на изпълнителния процес от коя дата започва да тече погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист ?;

4. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция ?;

По така формулираните правни въпроси допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и отмененото с него ППВС № 3 от 18.11.1980г.,

Допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК е аргументиран с противоречивата практика на ВКС по въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, като се позовава на Решение № 371 от 29.10.2015г. по гр.д. № 1385/2012г. на ВКС, IVг.о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015г. на ВКС, IV г.о., постановяващи, че прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право и дори да е имало такива от вида на посочените в чл.116, б.“в“ ГПК,те не могат да доведат до прекъсване на давността.

Ответникът – „Банка ДСК“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на ВКС констатира, че формулираните от касатора въпроси, обуславящи изхода на спора, са предмет на образуваното тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ С оглед на това, на основание чл.292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на тълкувателното дело.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение