Определение № 30 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3035/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Р. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Р. З., срещу въззивно решение № 69 от 28.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 35/2020 г. на Окръжен съд - Перник, с което е отменено решение № 1795 от 08.12.2019 г. по гр. д. № 4699/2019 г. на Районен съд - Перник и е отхвърлен предявеният от Д. Р. П. срещу „ЕОС матрикс“ иск по чл. 439 ГПК с предмет недължимост на сумите: 11346,97 лв. – главница; 1251,38 лв. договорна лихва за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г.; 529,10 лв. – лихва за забава за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г. и 60,00 лв. дължими такси по договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2011 г., за които суми има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8714/2012 г. на Районен съд - Перник и е образувано изп. д. № 701/2019 г. на ЧСИ А. В.. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата "ЕОС Матрикс" ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Й. К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: С въззивното решение е отменено решение № 1795 от 08.12.2019 г. по гр. д. № 4699/2019 г. на Районен съд - Перник и е отхвърлен предявеният от Д. Р. П. срещу „Еос матрикс“ иск по чл. 439 ГПК с предмет недължимост на сумите: 11346,97 лв. – главница; 1251,38 лв. договорна лихва за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г.; 529,10 лв. – лихва за забава за периода 07.02.2012 г. – 27.11.2012 г. и 60,00 лв. дължими такси по договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2011 г., за които суми има издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8714/2012 г. на Районен съд - Перник и е образувано изп. д. № 701/2019 г. на ЧСИ А. В.. По делото е безспорно установено, че ответника е придобил чрез договор за цесия вземанията предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.11.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 8714/2012 г. на Районен съд - Перник. Образувано е изп. д. № 80/2013 г. на ЧСИ Е. Д., по което на 22.02.2013 г. е била връчена на ищцата лично призовка за доброволно изпълнение с отбелязване в нея, че се връчва и заповедта за изпълнение. В молбата за образуване на изп. д. № 80/2013 г. от 08.02.2013 г. има посочен изпълнителен способ. Същевременно след молбата за образуване на изпълнителното дело от 08.02.2013 г. срещу ищцата не са предприемани и не са искани изпълнителни действия. Новото изпълнително дело № 701/2019 г. при ЧСИ А. В. е образувано на 16.05.2019 г. Исковата молба е депозирана на 12.08.2019 г. При тези данни въззивният съд е приел, че тъй като се касае за вземания по договор за кредит с банка, който е вид заем и разсрочването му на вноски не води до периодичен характер на вземането за главница и в конкретния случай давността за всички вземания, включително за лихвите и таксите, по изпълнителния лист е петгодишния по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Заповедта за изпълнение е връчена лично на ищцата и предвид липсата на данни да има възражение по чл. 414 ГПК е влязла в сила на 09.03.2013 г., като е формирала сила на присъдено нещо. Давността е прекъсната на 08.02.2013 г. с молбата за образуване на изп. д. № 80/2013 г. Прекъсната е също на 09.03.2013 г. с влизане в сила на заповедта. Въззивният съд е приел, че същевременно давността не е текла до 08.02.2015 г., както изрично е предвиждало Постановление 3/1980 г. на Пленума на ВС, тъй като ТР 2/2013 г. не намира приложение за изпълнителни производства приключили преди неговото обявяване на 26.06.2015 г. След прекратяването на изп. д. № 80/2013 г. по силата на закона на 08.02.2015 г., а именно от 09.02.2015 г. тече нова петгодишна давност, която е била прекъсната с молбата за образуване на изп. д. 701/2019 г. на ЧСИ А. В. от 16.05.2019 г. и с молбата за запор върху сметки на 11.07.2019 г. и към деня на исковата молба не е изтекла, с оглед на което искът е неоснователен. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: 1. „Влязлата в сила заповед за изпълнение ползва ли се със сила на пресъдено нещо и съответно по отношение на нея приложима ли е нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и съответно какъв е давностният срок по отношение на онази част от вземанията за които би била приложима нормата на чл. 111 ЗЗД?“ и 2. „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС 3/1980 год., извършена с ТР по т. д. № 2/2015 год. и съответно как се прилага тази отмяна към заварените изпълнителни дела и съответно към броенето на давностните срокове?“. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Повдигнатият от касатора втори въпрос, е предмет на Тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му“ и намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2020 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.