Определение № 752 от 12.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. В. М. Б. е подал касационна жалба срещу решение от 29.07.2011 г. на Софийски градски съд, ІV а с-в по гр.д. № 1928 от 2010 г., с което е определена оценката на делбения имот, както и в частта, с която са уважени претенциите по чл.286 ГПК/отм./ на останалите съделители и в частта, с която е определена държавната такса. В жалбата и нейното допълнение се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Представено е изложение в което В. М. Б. е поставил въпроса: към кой момент следва да се определи цената на имота и сумите за уравнение на дяловете при извършване на делба чрез възлагане на неподеляем имот по реда на чл.288, ал.3 ГПК. Счита, че по този въпрос е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като решението противоречи на т.12, изр.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълкувателно дело № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Ответниците М. М. Б., Л. Р. У., Е. М. Б., И. М. Б. и Б. М. Б. не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне до касационно разглеждане на решение от 29.07.2011 г. на Софийски градски съд, ІV а с-в в по гр.д. № 1928 от 2010 г. по касационната жалба на В. М. Б. по въпроса за актуалната оценка за уравнение на дяловете при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По жалбата срещу решението в частта за сметките не следва да се допуска касационна проверка, тъй като не е поставен въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Атакува се решение по втората фаза на делбата. На жалбоподателя В. М. Б. е възложен по реда на чл.288, ал.3, вр. с ал.6 и 7 ГПК/отм./ апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно с припадащите се 12,90/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, като Б. е следвало да уравни дяловете на останалите съделители в пари съобразно дадената оценка от вещото лице пред Софийски районен съд. Пред Софийски градски съд е изслушана нова техническа експертиза, която е депозирала заключение за по-ниска данъчна оценка, но съдът е оставил в сила първостепенното решение в тази част и не уравнил дяловете по депозираното пред него това заключение. Настоящия състав намира, че решението е съобразено с т.12, изр.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по Тълкувателно дело № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. С решението на първата инстанция е извършено възлагане на имота и с това решение е определена неговата цена на чиято база е било извършено уравнението на дяловете. Заключението на вещото лице не е оспорено и то е било основата, възприета от районният съд. Именно към този момент е извършена делбата и с оглед на действителната пазарна цена към този момент е извършено и уравнението на дяловете. Решението е съответно на тълкуването, дадено в цитираното Тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата. Държавната такса в касираният съдебен акт е определена на база стойността на дела на жалбоподателя. Настоящия състав намира, че следва не да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като по поставеният въпрос съдът се е съобразил с задължителното тълкуване на ВКС. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такива правни въпроси, които да са отнесени към хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,