Определение № 848 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6872/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частната жалба на К. П. Х. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С., против определение № 15 от 28 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 903 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което е върната касационната жалба вх. № 47751 от 3 май 2012 г., подадена от К. Х. срещу решение № 1863 от 9 март 2012 г. по гр.д. № 11892/2011 г. на Софийския градски съд и производството по гр.д. № 903/2012 г., І г.о., е прекратено. В жалбата се сочи, че представената данъчна оценка е относима към 2009 г., когато изискванията за касационно обжалване са били значително по-ниски, а каква е данъчната оценка към момента на касационното обжалване може да се установи само с нова данъчна оценка. Посочено е още, че пазарната стойност на процесния имот превишава поне 40 пъти данъчната му оценка. С обжалваното определение състав на касационния съд приема обжалваното въззивно решение за неподлежащо на касационно обжалване предвид образуването на касационното производство след влизане в сила на ЗИД ГПК, ДВ бр.100 от 21 декември 2010 г., поради което за касационната жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението му от 2010 г. Прието е, че от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка е видно, че цената на иска е под 5000 лева. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Жалбата е неоснователна. За предявения установителен иск за собственост частният жалбоподател в качеството си на ищец е представил данъчна оценка за недвижимия имот за 3308,30 лева. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5000 лв. С оглед изричната разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска за собственост и за други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В разглеждания случай имотът има данъчна оценка, тя е под 5000 лева и неоснователно се поддържа от частния жалбоподател, че данъчната оценка не е еквивалентна с цената на иска, тъй като пазарната стойност на имота надвишава многократно данъчната оценка. Без каквото и да е значение за цената на иска е обстоятелството, че към момента на предявяване на иска, респективно – на данъчната оценка, законът в чл. 280, ал. 2 ГПК е предвиждал, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение