Определение № 60 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Ц. Г., чрез адвокат М. А., срещу въззивно решение № 260040/01.04.2021 г., постановено от Търговищки окръжен съд по в.гр.д. № 16/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност. В касационната жалба оплакванията се изчерпват с твърдение, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, същевременно необоснованост и очевидна неправилност. В изложението към касационната жалба на практика са изложение съображения за необоснованост на въззивното решение. Насрещната страна “А“ ЕООД, представлявано от управителя А. А., чрез адвокат К. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност поддържа неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Търговищки окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Търговищки районен съд, осъдил П. Ц. Г. да заплати на “А.“ ЕООД сумата от 6000 лв., представляваща авансово получено плащане по договор за покупко-продажба на посадъчен материал, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019 г. до окончателното издължаване. Осъдил П. Ц. Г. да заплати на “А.“ ЕООД сторените съдебноделоводни разноски. Съдът „потвърдил“ решението на първостепенния съд, с което предварителният договор от 13.11.2016 г. е признат за неистински. В тази част съдебният акт има характер на определение – чл. 194, ал. 2 ГПК, и няма място в диспозитива; не е част от решението по материалноправния спор. За да постанови резултата по материалноправния спор, въззивният съд установил, че по силата на предварителен договор от 13.11.2016 г. за покупко-продажба на посадъчен материал - ябълкови овощни дръвчета, произведени в разсадника на П. Г., последният (като продавач) се е задължил да продаде на “А.“ ЕООД общо 9600 броя ябълкови овошки от три сорта. Съдът приел за установено, че договорът не носи подписа на Г., но въз основа на цялостната последваща кореспондеция, а и действия на страните, съдът приел, че е налице извънсъдебно признание за съществуването на облигационното правоотношение, като Г. е изразил съгласие по договора (потвърдил го е). Според чл. 12 от споразумението, то влиза в сила след одобрение на проектна документация, в която посадъчният материал е включен по подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделските стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г. Съгласно чл. 9 от договора купувачът ЕООД заплатило по банков път сума за 1500 дръвчета в размер на 6000 лева на 26.04.2017 г. С писмо от 17.12.2017 г. ДФ “Земеделие“ е уведомил “А.“ ЕООД, че със заповед от 16.12.2017 г. фондът отказва да финансира дружеството по подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделските стопанства“. С нотариална покана, връчена на П. Г. на 02.10.2019 г. дружеството е поискало да му бъде върната авансово платената сума от 6000, на осн. чл. 12 от сключения договор, тъй като последният не може да бъде изпълнен с оглед уведомлението от ДФ „Земеделие“. На тази покана Г., като не оспорва наличието на договорни отношения и то по конкретния договор, е отговорил: „за да върнем авансовия превод, трябва да ни донесете оригинала на нашия екземпляр на подписания договор, да подпишете кредитното известие или да си вземете посадъчния материал“. На 29.10.2019 г. страните са подписали двустранен протокол, с който удостоверяват, че Г. е получил оригинален екземпляр на договора от 13.11.2016 г. Сумата от 6000 лв. не е върната. Съдът посочил, че по силата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено – напр. ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и други. В случая условието, при което е сключен договора не се е сбъднало, поради което и дадените от търговското дружество пари са явяват на неосъществено основание. Задържайки ги, насрещната страна се обогатява неоснователно и трябва да ги върне по силата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. От датата на връчване на нотариалната покана – 02.10.2019 г. П. Г. е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В изложението към касационната жалба е изразено несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на въззивния съд, което може да се квалифицира като касационен довод по чл. 281 ГПК за неправилност поради необоснованост. Следва отделен документ, наименован „Материалноправни въпроси с оглед подадена касационна жалба, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“, със следните питания: ако се приеме, че получилият е трето лице – ответникът следва ли също да отговаря за несбъдване на отлагателно условие, което е в зависимост от отношенията на поръчващия – ищеца и друго лице от чиято воля зависи изпълнението (финансиране) на договора; одобрението или неодобрението на финансиране от трето лице би ли могло да се приеме като неосъществено основание, както при започнало изпълнение на договор така и при незапочнало; неосъщественото основание за двустранни договори ли се отнася или може да се приложи и при отношения с трети лица непряко свързани с изпълнителя по сделката; за получилия облагата договореностите и отношенията на даващия с трето външно лице имат ли каузален или абстрактен характер; даденото при обявен договор за неистински основание ли е за търсене на отговорност при хипотезите на чл. 55 от ЗЗД; има ли смесване на правни състави и хипотези при формулировка на диспозитив „ ….. получена на неосъществено основание, поради несбъдване на отлагателно условие, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД“. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, липсата на обосновка за значението на повдигнатите въпроси към конкретния спор, както и за наличието на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, има като резултат недопускане на касационното обжалване. Бланкетното сочене на чл. 280, ал. 1, ГПК или възпроизвеждане на уредените в нормата хипотези, не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване. Несъгласието с постановеното от съда не е такава обосновка. В случая аргументация липсва. Независимо от това, поставените въпроси са и неотносими към съображенията на въззивния съд, а и от там – към постановения резултат. Искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД във всичките му хипотези не е предвиден за реализиране на отговорност на страните по правоотношението – от значение е дали ищецът е дал, а ответникът получил нещо и, ако даденото е при начална липса на основание, при неосъществено или при отпаднало основание, с полученото ответникът се е обогатил неоснователно и трябва да го върне. Отношенията пък с третото лице, от чието фактическо или правно действие зависи сбъдването на отлагателното условието, предвидено по договора, биха имали значение само в хипотезата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която няма приложение по разглеждания казус. Щом страните са се уговорили, че договорът ще се сключи окончателно след осъществяване на определено условие, като страната, която има интерес от несбъдването му, не е попречила недобросъвестно то да настъпи, няма никакво основание и би било в нарушение на автономната воля на договаряне съдът да преценява дали въпреки неосъществяването на условието, следва да се изпълни договора. Същественото при това в случая е, че страните не са преуредили отношенията си по договора, а с подписването на двустранния протокол са приели, че договорът не може да бъде изпълнен. И при дилаторните (каквото е в случая), и при перемпторните условия, осъществяването на условието въздейства върху проявлението на правата и задълженията. До сбъдване на отлагателното условие сделката не произвежда правно действие. Тя е валидна, но за кредитора остава очакването от сбъдването на условието. Преди сбъдването на условието, кредиторът не може да иска изпълнение от длъжника – в случа обещателят по предварителния договор Г. не може да иска плащане от купувача – търговско дружество. Ако е платено, но отлагателното условие не се сбъдне, то плащането става такова по неосъществено основание, тъй като правните последици от действието на сделката няма да настъпят и полученото трябва да се върне. Предмет на спора са отношенията между насрещните страни и няма в случая никакво място обсъждането на отношенията с третото лице, от което се е очаквало сбъдване на условието по договора, доколкото не се твърди, като и въззивният съд няма произнасяне, което би могло да провокира поставянето на въпросите от касатора; те нямат никакво отношение изобщо и към хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД; отношения с трето лице по никакъв начин не променят вида на отношенията между страните по делото. Договорът между страните не е обявен за неистински, за такъв е приет документът досежно авторството на положения за Г. подпис. Въззивният съд е установил наличието на договор между страните, както и неговото съдържание, при анализ на другите данни по делото, за което се е обосновал. Това, че не е коригирал диспозитива на първостепенния съд, в който недопустимо е записан резултат от проверката по чл. 194, ал. 2 ГПК на документ като доказателствено средство, не променя казаното по-горе. Последният въпрос на касатора има отношение към евентуална неяснота на диспозитива на съдебния акт, която не подлежи на отстраняване от по-горната съдебна инстанция по реда на обжалването. Освен това не е ясно в какво според касатора се изразява „смесването на правни състави“. Както съдът вече изясни, три са хипотезите на неоснователно обогатяване, уредени в чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Разгледаната от съда е по чл. 55, ал. 1, предл. 2 – дадено при неосъществено основание, и тя цифрово и словесно е точно отразена в диспозитива на въззивното решение, като съдът е допълнил в какво се изразява по казуса неосъществяването на основанието – несбъдване на отлагателно условие по договора. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 600 лв. договорен адвокатски хонорар, реално заплатен по банков път според уговореното. Мотивиран от горното, съдът