Определение № 30 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1617/2009 г.

Производството е по реда на чл.280 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Б. и И. Г. Б. срещу решение № 347 от 24.07.2009 г. на Б. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 384 от 2008 г. При проверка редовността на касационната жалба съставът на ВКС констатира, че в същата не е посочен обжалваемият интерес на касаторите и че по делото липсват доказателства за установяване на това дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на иска /респективно обжалваемият интерес/ по искове за собственост е равна на данъчната оценка на претендирания имот, а ако такава няма- на пазарната му цена. В случая по делото не е представено нито удостоверение за данъчна оценка на процесния имот към релевантния за определяне на обжалваемия интерес момент /момента на подаване на касационната жалба/, нито пазарна оценка на спорната 1/8 ид.ч. от този имот. Поради това и тъй като съгласно чл.286, ал.1, т.3 от ГПК процесуално задължение на въззивния съд е да следи за допустимостта на касационната жалба с оглед изискването на чл.280, ал.2 от ГПК, а когато констатира такава недопустимост- да върне жалбата, настоящото дело следва да се прекрати и върне на въззивния съд за изпълнение на тези негови задължения по администриране на жалбата. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия