Определение № 219 от 23.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 166/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. Б. С. чрез адв.Е. П. от САК срещу решение № 1436 от 2.07.20г.по в.гр.дело № 3709/19г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 708 от 31.01.19г.по гр.дело № 15124/16г.на Софийски градски съд.С него жалбоподателят е осъден да заплати на Б. И. Б. сумата от 50 000 лв,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и имуществени вреди в размер на 1928 лв, вследствие на непозволено увреждане,станало на 28.10.14г.,ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 5.12.16г.до окончателното изплащане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че въпросът за критериите, по който се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Поддържа,че от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото са следните въпроси: 1.Следва ли да се увеличава размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди само на показанията на разпитана като свидетел съпругата на ищеца, пренебрегвайки правилото на чл.172 ГПК ,при положение,че такива данни са налице само в нейните показания, а не се съдържат в приетите по делото медицински експертизи; 2.Необходимо ли е при хипотезата на чл.49 ЗЗД съдът да събира доказателства за причинно – следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; 3.Необходимо ли е при определяне на размера на присъдено обезщетение за морални вреди съдът да го намали поради налично съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответникът по касационната жалба Б. Б. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от приложеното нохд № 5096/16г.на СРС,107 състав,че наказателният съд е одобрил споразумение,с което Б. Б. С. се е признал за виновен в това,че на 28.10.14г.в [населено място],в близост до [улица],на около 20 м. от входа на отд.Пътна полиция при СДВР МВР, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата /лявата челюст/ е причинил на Б. И. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия долночелюстен ъгъл, което е реализирало самостоятелният медикобиологичен признак счупване на челюст и закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядания в лявата теменна област на главата и в тилната област на главата,линейно счупване на черепа в областта на лявата челна,лявата теменна и лявата тилна кости,остър кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка ляво теменно, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия двустранно челно и вляво слепоочно, което травматично увреждане е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. От назначената съдебно-медицинска експертиза на в.л.д-.р М. е прието,че вследствие на нанесения побой ищецът е получил съчетана черепно-мозъчна и лицево-челюстна травма със следните травматични усложнения: контузия на мозъка средно тежка степен; остър вътречерепен хематом разположен между костта и твърдата мозъчна обвивка/епидурален/ вляво челно-теменно; линейна фрактура на челна,теменна и тилно кости; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и контузия и подкожен хематом в челно-теменната и тилната област,открита фрактура на долната челюст вляво; десностранна хемипареза/двигателна слабост на десните крайници/ и липса на обоняние.Счупването на долната челюст е довело до трайно затрудняване на говора и храненето за повече от 30 дни.В първите месеци пострадалият е изпитвал силни и системни болки,бил е частично обездвижен и захранван с течности и пюрета за период от 30 дни.Наложило се е да лекува декубитални рани и да бъде обслужван изцяло по време на оперативния период и следоперативно до два месеца.Според вещото лице възстановителният период при черепно-мозъчни травми с характер на процесната продължава до 2-3 години.Към момента на изготвяне на експертизата при ищеца били изявени множество симптоми – десностранна хемипареза, централен отоневрологичен синдром, аносмия, органично разстройство на личността, които изграждат клиничната картина на посттравматична енцефалопатия. От заключението на вещото лице психолог д- р И. е установено,че след прекараната тежка черепно-мозъчна травма при ищеца се е оформила с течение на времето промяна в личността и поведението.Устойчиво е снижена способността за изпълнение на целенасочена дейност, застойност, лесна уморяемост, бързо изчерпване, емоционалното поведение се характеризира с незаинтересованост, отсъствие на интереси,лабилност и лесни преходи към раздразнителност и гняв при фрустация, затруднения в концентрацията и планирането и организирането на собствената дейност.В решение № 3012/29.09.19г.на ТЕЛК е отразено органично разстройство на личността, което има хроничен и необратим ход и предполага задълбочаване на болестните прояви в течение на годините,които са предимно в личностов и социален план.Поради сериозността на състоянието и липсата на вероятност от по-нататъшно възстановяване при ищеца е налице трайна инвалидизация. Установено е,че с ЕР на ТЕЛК № 2944/10.09.на ищеца е определена 93% трайна неработоспособност ,с водеща диагноза „епилепсия“, а с ЕР на ТЕЛК № 2911/3.10.19г.му е определена 97% трайна неработоспособност. Като е взел предвид всички тези обстоятелства, въззивният съд е приел,че сумата от 50 000 лв. адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.Изложил е съображения за неоснователност на наведените доводи за съпричиняване от страна на пострадалия,като е посочил,че не е установено поведението му да е в пряка причинна връзка с настъпване на вредите. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за критериите,от които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Той е разрешен от въззивния съд в съответствие с утвърдената практика на Върховния касационен съд. Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди.Принципът за справедливост включва в най- пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства решението е постановено в съответствие с този принцип. Като е преценил всички релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост обстоятелства въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика. Липсва обосноваване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК от жалбоподателя, който не е посочил какво е значението на поставените от него въпроси за точното приложение на закона,както и за развитие на правото. Първият въпрос:“ Следва ли да се увеличава размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди само на показанията на разпитана като свидетел съпругата на ищеца, пренебрегвайки правилото на чл.172 ГПК ,при положение,че такива данни са налице само в нейните показания, а не се съдържат в приетите по делото медицински експертизи“ е фактически и е относим към правилността на решението.Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касация, а касационно оплакване за необоснованост на решението,което подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК. По втория въпрос има задължителна за съдилищата практика, обективирана в ТР№88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВС, според което причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, както и в ТР№4/29.01.2013г. по т.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърдението на жалбоподателя,че не е доказана причинно –следствената връзка между нанесената от него телесна повреда и всички настъпили вреди, има характер на касационно оплакване по чл.281 т.3 ГПК. Третият въпрос: „Необходимо ли е при определяне на размера на присъдено обезщетение за морални вреди съдът да го намали поради налично съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия“ не е относим, доколкото съдът е приел друго от фактическа страна,т.е.че няма съпричиняване от страна на пострадалия. Релевираното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта за неимуществените вреди. В частта за имуществените вреди касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като претенцията е в размер под 5000 лв и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.