Определение № 4114 от 04.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3013/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. Д. срещу определение № 2048 от 30.04.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 807/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 4106 от 26.03.2025г., постановено по гр.д. № 15781/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна.

Касаторът обжалва определението като неправилно и моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Исковете за нищожност обусловени ли са от стойността на имота?

2. Искът по чл. 75, ал. 2 от ЗН установителен по чл. 124, ал. 1 от ГПК ли е и неоценяем ли е, и при липса на специална разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдност, важат ли общите – искът да е родово подсъден на районния съд?

3. Искът с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН за прогласяване нищожност на съдебна делба облигационен ли е по чл. 34, ал. 1 от ЗС или не?

4. Искът по чл. 75, ал. 2 от ЗН за нищожност на съдебна делба кореспондира ли със задължението на сезирания съд да приеме, да разгледа и реши спора и бил ли е длъжен да реши делото, след като има власт да го реши?

5. След като в разпоредбата на чл. 104 от ГПК не е предвиден иск по чл. 75, ал. 2 от ЗН като компетентен по него да се произнесе окръжният съд като първа инстанция, то правилно ли е приложен законът?

6. След като искът по чл. 75, ал. 2 от ЗН е установителен и неоценяем, то попада ли в разпоредбата на чл. 103, предл. първо от ГПК като подсъдно гражданско дело на районен съд?

7. Допустимо ли е иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН за прогласяване нищожност на съдебна делба, който е установителен и неоценяем, да се смесва с иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС, който е облигационен и оценяем?

8. Каква е цената на иска по чл. 34, ал. 1 от ЗС и как се определя, и каква е цената на иска по чл. 75, ал. 2 от ЗН и как се определя? Или и двата иска са едни и същи и цената им се определя по един и същи ред?

9. Правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ГПК, след като двата иска не са едни и същи – този по чл. 34, ал. 1 от ЗС с този по чл. 75, ал. 2 от ЗН, и допустимо ли е да се смесва цената на двата иска?

10. След като искът по чл. 75, ал. 2 от ЗН е установителен и неоценяем, то тогава приложима ли е разпоредбата на чл. 103 от ГПК?

Сочи се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а освен това са разрешени от въззивния съд в противоречие с правната доктрина и съдебната практика.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от страна по делото /ищец/ с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че Ж. И. Д. е предявила иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване за нищожна съдебна делба, извършена по гр.д. № 2641/2001 г. на РС – Варна, без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост на делбения имот. Изложени са мотиви, че искът по чл. 75, ал. 2 ЗН е оценяем и цената му се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК. Въззивният съд е счел, че предвид данъчните оценки на имотите, които са били предмет на делбата, цената на предявения иск за прогласяване нищожността на съдебна делба е по-голяма от 25 000 лв., поради което по правилата на родовата подсъдност /чл. 104, т. 4 ГПК/ компетентен да се произнесе по него е окръжният съд като първа инстанция.

При тези мотиви в обжалваното определение, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по въпроси № 3, 7, 8 и 9. Тези въпроси не са от обуславящо значение за крайния изход на спора, поради което по отношение на тях не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Противно на твърдението на касатора, въззивният съд не е направил „смесване“ на иска за прогласяване нищожността на съдебна делба с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН и иска за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, нито е изложил каквито и да било мотиви досежно цената на иска по чл. 34, ал. 1 ЗС и подсъдността му, както и не е приел, че същият е облигационен. Наред с това, по тази група въпроси касаторът не обосновава и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – не сочи практика на ВКС, с която въззивният съд да не се е съобразил. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото би било налице, ако разглеждането на поставените правни въпроси би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й, в който смисъл е разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не обосновава защо произнасянето от ВКС по формулираните въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Четвъртият въпрос също не може да обоснове допускане на касационното обжалване на определението, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- въпросът не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. В случая няма постановен отказ да бъде разгледан искът, а е прието, че компетентен да се произнесе по него по правилата на родовата подсъдност е окръжният съд.

Останалите въпроси се свеждат до питането оценяем ли е искът по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебна делба на имот. По него в определение № 198 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2613/2015г., I г. о.; определение № 33 от 15.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 423/2018 г., I г. о. и определение № 102 от 29.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1692/2018 г., II г. о. е прието, че искът е оценяем – цената му се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК. Наличието на практика на ВКС по значимия за делото правен въпрос изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като липсва обосновка за необходимостта тази практика да бъде изоставена или че са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяването й. Приетото от въззивния съд е в съответствие с посочената практика на ВКС.

Не се констатира и наличието на основанията на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение