Определение № 2925 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 930/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответницата по делото З. С. П. против решение № 1407/13.12.2024г. по в.гр.д № 1948/2024г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2542/05.07.2024г. по гр.д. № 1948/2024г. на РС - Варна за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД в отношенията между „ЗК Лев Инс“ АД и З. С. П., че в полза на дружеството - ищец съществува вземане против ответничката в размер на 20 000 лева - частичен иск от 35 153.20 лева, представляващо регресно вземане на застрахователя - изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5003-1261-20-450601, въз основа на сключен договор за застраховка „Каско", обективиран в застрахователна полица № 93002010023904, със срок на валидност от 01.03.2020г. до 28.02.2021г., вследствие на ПТП, настъпило на 02.06.2020г., по вина на З. С. П., като водач на МПС марка Тойота, модел "CHR Хибрид", с рег. №[ЕИК], собственост на Mithat, австрийски гражданин, за нанесени щети на лек автомобил марка „Мини“, модел "Кънтримен Уан", с рег. [рег.номер на МПС], собственост иа „Кауфланд Сървис" ЕООД, както и ликвидационни разноски в размер 20 лв. по щета № 5003-1261-20-450601, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 13257/2022г. по описа на ВРС. Касаторката твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че съдът избирателно е тълкувал събрания доказателствен материал, поради което неправилно е приел, че увреденият автомобил се е движил с разрешената за участъка скорост, а З. П. не е спряла на знак Б2. Липсвали доказателства коя поред щета е процесната в рамките на една година за увредения автомобил и дали същият не попада в графа „рисков“. Поддържа се, че въззивният съд не е разгледал релевираното възражение за съпричиняване на вредата. Твърди се, че е налице разминаване между описанието на нанесените щети на застрахования автомобил- уведомление за настъпило застрахователно събитие от управлявалия автомобила Й. С. и съставения от страна на застрахователя Опис- Заключение № L000088572 от 02.06.2020г. В нарушение на ОУ застрахователят приел, че заради нанесените увреди застрахования автомобил следва да се обяви за „тотална щета“ по см. на Раздел Х, т.39.2, позовавайки се на оценителен протокол от произволно избран автосервиз, тъй като стойноста на увредените детайли надхвърляли стойността на застрахования автомобил. Претендират се направените разноски в трите инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС" АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.1 от КЗ от „Лев Инс“ АД срещу З. С. П. да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата от 20 000 лв.- частичен иск от 35 153.20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение въз основа на сключен договор за застраховка „Каско", обективиран в застрахователна полица № 93002010023904, със срок на валидност от 01.03.2020г. до 28.02.2021г. в размер на действителната стойност на лек автомобил марка "Мини", модел "Кънтримен Уан", с рег. [рег.номер на МПС], собственост на „Кауфланд Сървис" ЕООД, поради настъпила тотална щета в следствие на ПТП от 02.06.2020г., както и ликвидационни разноски в размер 20 лв. по щета № 5003-1261-20-450601, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 30.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д№ 13257/2022г. по описа на ВРС. От фактическа страна е прието, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско “ на процесния автомобил марка „Мини", модел "Кънтримен Уан", обективирана в застрахователна полица. От констативен протокол за пострадали лица № 445000- 1406/02.06.2020г., заключението на първоначалната и повторната съдебно автотехнически експертизи е установено, че на 02.06.2020г. на път 2902 кръстовище със [населено място] е настъпило ПТП, при което П., като водач на лек автомобил марка Тойота, модел "CHR Хибрид", с per. №[ЕИК], собственост на Mithat, австрийски гражданин, при наличието на пътен знак Б2 продължава движението си и удря движещия се по път с предимство в посока [населено място] лек автомобил марка "Мини", модел "Кънтримен Уан", с рег. [рег.номер на МПС]. Съдът е намерил, че ответницата е действала противоправно, тъй като е нарушила чл.6 от Закона за движение по пътищата и чл.45, ал.1 от Правилника за приложение на този закон. Вследствие на ПТП са настъпили щети по лек автомобил марка "Мини", които са описани в опис щета № 5003-1261-20-450601 на застрахователя. Същите са установени и от вещите лица по двете съдебно автотехнически експертизи. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответницата, че в уведомлението до застрахователя са описани по - малко щети и умишлено застрахователя е посочил повече в описа, като решаващият състав се е позовал на извършваните от страна на застрахователя три огледа и прикачения снимков материал, като установените от застрахователя увредени детайли по автомобила са констатирани и от вещите лица по двете експертизи, които са извършили преглед и анализ на снимковия материал. Съдът е възприел заключението по първоначалната автотехническа експертиза, според което стойността на необходимите труд и материали за ремонта на автомобила се равнява на 40 188.96 лв., а съгласно заключението по повторната експертиза е 40 162.85 лв. Констатирал е, че за стойността на ремонта има издадена фактура № [ЕГН]/17.06.2020г. от „М Кар“ ООД, официален сервиз на марка „Мини" за сумата от 38 605.44 лв., като на основание чл.390, ал.1, изр.2 КЗ, е приета тази стойност на разходите за необходимия ремонт. От друга страна, е заключено, че към датата на ПТП действителната стойност на увредения автомобил е 43 100 лв., съгласно заключението на вещите лица по повторната експертиза. Въз основа на горното е направен извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.1 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила. В заключение съдът е приел, че се дължи застрахователно обезщетение за действителната застрахователна стойност по чл.400, ал.1 КЗ, а не възстановителната, като дължимото застрахователно обезщетение се равнява на 43 100 лв. Съдът намерил за ирелевантни към фактическия състав на предявения иск и за определяне на размера на застрахователното обезщетение възражението на ответницата, че поради предходни три щети процесният автомобил, според Общите условия на застрахователя, следва да се постави в графа „рисков“ и при сключване на втората застрахователна полица е било необходимо извършаването на нов финансов анализ. Решаващият състав въз основа на заключенията на двете автотехнически експертизи е счел за неоснователно поддържаното възражение за съпричиняване на ПТП от водача на увредения автомобил. Прието е, че последният се е движил по път с предимство и няма данни същият да е нарушил някое от правилата за движение по пътищата. Ответницата, от своя страна, се е движила по път без предимство и е следвало да спре на знак Б2, каквото не е сторила, поради което има изключителна вина за настъпването на застрахователното събитие. Съдът е констатирал, че ищецът успешно е доказал плащането от негова страна на 13.11.2020г. в полза на „Кауфланд Сървис“ ЕООД на определеното от него застрахователно обезщетение в размер на 34 894 лв., след прекратяване на регистрацията на увредения автомобил на 04.09.2020г. В заключение и с оглед нормата на чл.411 КЗ, доколкото по отношение на управлявания от ответника автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът е приел, че за причинените вреди следва да отговаря именно водачът на автомобила, с който са били нанесени те. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следва ли съдът да приложи института на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, когато ответникът по иск твърди, че е налице съпричиняване, видно от представените писмени доказателства и изслушани съдебно автотехнически експертизи?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 17/06.03.2015г. по гр.д. № 3174/2014г. на IV г.о. на ВКС, решение № 143/18.11.2020г. по т.д. № 1422/2019г. на II т.о. на ВКС, решение № 18/24.03.2021г. по т.д. № 696/2020г. на II т.о. на ВКС, решение № 66/01.06.2017г. по т.д. № 650/2016г. на I т.о. на ВКС, решение № 19/30.05.2011г. по гр.д. № 262/2010г. на II г.о. на ВКС.; 2/ Следва ли съдът да отчете разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, предвиждаща значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението и по този начин за определи действителния обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на произшествието?; Сочи се наличие на несъответствие на атакувания акт с решение № 33/04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на II т.о. на ВКС и решение № 95/27.07.2017г. по т.д. № 817/2016г. на II т.о. на ВКС.; 3/ Следва ли съдът, приемайки, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, да мотивира съответната съпричинителна квота, съразмерно на конкретния принос на пострадалия и делинквента, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава?; Твърди се противоречие с решение № 79/06.07.2016г. по т.д. № 1787/2015г. на II т.о. на ВКС, решение № 118/27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на I т.о. на ВКС, решение № 34/15.07.2019г. по т.д. № 1562/2018г. на I т.о. на ВКС.; 4/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни доказателства и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?; Длъжен ли е да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС 4/68г.?; Твърди се противоречие с решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на II т.о. на ВКС и решение № 158/28.1.2.2011г. по т.д. № 157/2011г. на I т.о. на ВКС.“. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първи и трети въпрос не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като противно на съдържащото се във въпросите твърдение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, въззивната инстанция е приела, че такова не е налице именно въз основа на доказателствения материал по делото, поради което и не е определяна т.н. „съпричинителна квота“. Вторият правен въпрос също не удовлетворява основния селективен критерий за достъп до касация, доколкото въззивният състав не е формирал обуславящи правни изводи относно приложението на чл.20 ЗДвП. Четвърти въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като понятието „справедливост“ е приложимо само при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, каквото не е предмет на делото. Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, като безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касацията трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд