Определение № 685 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5267/2015 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. А. против решение № 280 от 28.07.2015г. по гр.д.№ 280/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение №І01 от 20.02.2015г., постановено по гр.д.№ 821/2014г. на РС-Дупница в частта, с която е признато за установено по отношение на него, че Т. Т. Т. е собственик на основание реализирано право на строеж по време на брака й с М. К. А. на ½ ид.ч. от втория етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор № 68689.19.352.1 по кадастралната карта на [населено място] построена въз основа на отстъпено право на строеж от държавата в имот с идентификатор 68789.19.352, находящ се на [улица]. и е отхвърлен предявения от него насрещен установителен иск против ищците Т. Т. Т. и В. М. Л. за установяване, че той е собственик на основание саморъчно завещание от брат му на същия имот. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – нормите, уреждащи института на придобивната давност, за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на доводите, възраженията и събраните доказателства и необоснованост на извода, че завещателят М. К. А. не е придобил по давност частта на бившата си съпруга от прекратената съпружеска имуществена общност след развода – 1972г. до смъртта си. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпроса за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства. Счита, че съдът не е обсъдил доказания факт, че от развода – 1972г. до смъртта на брат му М. през 2013г. във втория етаж е живял само брат му, а бившата му съпруга не е посещавала имота, не го е декларирала и не се е интересувала от него, че съдът не е обсъдил че брат му е демонстрирал владение с факта, че е декларирал целия имот на свое има, завещал и е целия имот – втория жилищен етаж на него. По този въпрос иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, с които е потвърдена практиката, че необсъждане на доводи и възражения на страните е съществено процесуално нарушение. Ответниците по касация не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С договор от 27.06.1961г. Г.-Д. отстъпва право на строеж на М. К. А. върху държавен парцел, идентичен сега с имот с идентификатор 68789.19.352. От свидетелските показания и вече влязлата в сила част на решението е установено, че двамата братя С. и М. А. са се разбрали да изградят общо сградата и С. да стане собственик на първия етаж, а М. - на втория. Строителството на сградата е реализирано в периода около 1963г. На 07.09.1962г. М. А. и Т. Т. /сега ищец/ сключват граждански брак, който е прекратен с развод през 1972г. според отбелязването в акта за женитба. Безспорно е установено от становищата на страните и свидетелските показания на всички свидетели, че след развода съпругата напуснала жилището и от тогава не се е интересувала от имота, не е предявявала претенции да реализира правата си върху него, не е декларирала имота. В жилището на втория енаж останал да живее М. до смъртта си на 22.03.2013г., на негово име е данъчната партида. Той е оставил саморъчно завещание от 08.02.2010г., с което завещава на брат си С. А. „собственото си жилище”. Завещанието е оспорено от първоначалните ищци относно автентичността му, но от СГрЕ е установено, че е написано и подписано от завещателя. От ищците е направено възражение и за унищожаемост на завещанието на осн. чл. 43, ал.1 б. „а”, във вр. с чл. 13 ЗН поради това, че завещателя не е разбирал смисъла и значението на завещанието като правно действие. От заключението на СМЕ се установява, че завещателя е страдал от шизофрения, но не е имал промяна на интелекта си и е разбирал значението на това което прави бил е способен да защити интересите си. С влязлата в сила част от решението е признато за установено, че касатора С. А. е собственик по давност на пъввия етаж и на ½ ид.ч. по завещание на втория етаж. За да постанови решението в обжалваната му част, окръжния съд е възприел мотивите на РС, че, макар единствено М. А. да е ползвал втория етаж, той не е могъл да придобие по давност същото поради това, че не е отблъснал владението на съпругата си, т.е. ползвал е нейната част като държател. Поставеният въпрос за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства е относим към предмета на спора и мотивите на съда, с които е обоснована обжалваната част от решението. Съдът не е обсъдил събраните доказателства по доводът на касатора в исковата молба по насрещния иск, че брат му е придобил по давност частта на бившата си съпруга, а е изложил общи и неконкретни мотиви не кореспондиращи на фактите по делото. Така възивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, задължаваща го да обсъди всички доводи и възражения на страните и доказателства, които са събрани във връзка с тях. Поради това по този въпрос следва да се допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение