Определение № 692 от 03.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1213/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „К. В. ПРИ О. С. К. С.”- София е обжалвано решение №2435 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 1781/12 на САС, с което е потвърдено решение от 13.02.2012 г. по гр.д. № 3082/2010 на СГС, ТК, с което е отхвърлен частичнопредявеният иск на касатора срещу М. И. К. ЕГН: [ЕГН], с който се прететендира неустойка за неизпълнение на задълженията основани на сключен между страните Договор за състезателни права рег. № 15944/ 03.07.2003 г. с нотариална заверка на подписа. Ответната страна по жалбата изпраща писмен отговор, в който изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, както и евентуално за неоснователността на касационната жалба. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивното решение, съставът на САС е приел, че отношенията между страните по спора се основават на сключен между тях Договор за състезателни права, рег. № 15944/ 03.07.2003 г. с нотариална заверка на подписа, в който по силата на една от уговорките, ответникът се е задължил към клуба-ищец да не сключва сделки за трансфер на състезателните си права като спортист без съдействието на клуба. Съгласно друга уговорка в същия договор, при неизпълнение на това свое задължение, както и на всяко друго, поето в договора се дължи неустойка в размер на 180 000 евро, част от която сума се претендира с настоящия иск. Не се спори, че ответникът е сключил договор, с който е предоставил спортните си права на друг клуб, без при това да ползва съдействието на ищеца. За да счете, обаче, искът за неоснователен, съдебният състав се е позовал на разпоредбите на Правилник за състезателните права и вътрешен трансфер, приет от УС на Б. на 20.08.1999 г. на база предвидена в чл. 19 ал.1, т.4 и т. 9 ЗВФС законова делегация на уредбата на тези отношения между спортния клуб и конкретния спортист. Съгласно чл.4 ал.1 във връзка с ал.3 и чл.5 ал.1 от цит. Правилник, трансфер на състезателни права може да осъществява само клуб, в който спортистът е картотекиран или се е състезавал за същия. Ето защо при липса на данни, че ответникът е бил картотекиран или е играел за ищцовия клуб, то уговорките в процесния договор, че въпреки това не може да се трансферира спортистът без съдействието на същия клуб са нищожни като такива противоречащи на императивната законова уредба в Правилника за състезателните права и вътрешен трансфер. С оглед изложеното, съдът е счел, че липсва неизпълнение от страна на ответника и е отхвърлил иска за неустойка. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като правни въпроси: за действителността на договорите между лицензирана спортна организация и състезател във връзка с уреждането на трансферните права на състезател, за това какво се включва в законовото понятие „състезателни права”, за съотношението между състезателни права и трудови права. Всичките тези въпроси обаче нямат пряка връзка със съображенията на въззивният съд, поради което искът е отхвърлен, а именно: липса на доказателства за това, че ответникът е бил картотекиран или е играел за ищцовия клуб, каквото е изискването в чл.4 ал.1 във връзка с ал.3 и чл.5 ал.1 от цит. Правилник, за да може да се извършва трансфер на състезателни права на този спортист от ищцовия клуб. Следователно изясняването на съдържанието на посочените по-горе законови понятия не би довело до резултат по конкретния спор, противоположен на този в постановеното от въззивния съд решение. Липсата на конкретно формулиран правен въпрос, който да се явява от значение за изхода на конкретния правен спор, съгласно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК само по себе си е основание за отказ от допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и разноските му пред настоящата инстанция в размер на 7200 лева с ДДС, съгласно доказването им от представения договор /споразумение/ за правна помощ и извлечение от банкова сметка на адв.дружество, осъществяващо процесуално представителство, според представеното в още пред първоинстанционния съд пълномощно за представителство и пред трите съдебни инстанции. С оглед изложеното, съдът