Определение № 86 от 12.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2825/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 600 от 14.07.2015г., постановено по ч. гр. д. № 338/2015г. от Окръжен съд - Ловеч, с което се потвърждава определение № 5/ 12.06.2015г. на Районен съд – Тетевен, с което е отказано заличаване на договорна ипотека с вх. рег. № 1270 / 20.04.2005г., том I, акт №38, дело № 791/ 2005г. по описа на Службата по вписванията – Т.. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно по съображения, изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди отказа за заличаване на договорната ипотека, окръжният съд е приел, че молителят, легитимиращ се като заинтересовано лице в качеството си на собственик на ипотекирания имот въз основа на договор за продажба на търговско предприятие, е основал искането си за заличаване на ипотеката на едно от изчерпателно изброените в чл.19, ал.1 и чл.22, ал.2 от Правилника за вписванията основания за заличаването й - изтичане на 10 години от вписването й. Предвид наличието към момента на молбата за заличаване вписването на ипотеката на невлязло в сила определение за отказ за подновяване на ипотеката са изложени съображения, че по делото се твърди, че договорната ипотека е вписана на 20.04.2005г., но препис от същата не е представен, а от данните по делото не може да се установи има ли последващо вписване на актове и други отбелязвания отстрани на ипотечния акт. От представения договор за продажба на търговското предприятие, вкл. и въвеждане във владение на ипотекирания имот не е ясна връзката между така придобитото право на собственост и ипотекарния кредитор, при което остава неясен актуалния статус на ипотеката. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: „/1/ Необходимо ли е в рамките на охранителното производство по чл.22 ПВ пред съдията по вписванията молителят да доказва актуалният статут на ипотеката, чието погасяване иска чрез конститутивния ефект на заличаването на вписването й?; /2/ Кой е длъжен да установи наличието на предпоставките за заличаване на вписването на ипотеката при подадена молба по чл.22 ПВ – изтичането на 10 години от вписването й и липса на подновяване в рамките на този срок – молителят или съдията по вписванията?”. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице наведените предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Постановеното от окръжния съд определение не противоречи на дадените разрешение в т.6 и т.7 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013г. по тълк.д. № 7/ 2012г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай се иска заличаване на договорна ипотека в хипотеза, при която към момента на подаване на молбата за заличаване е налице невлязло в сила определение, с което се отказва подновяването й. При направено предхождащо молбата заличаване на ипотеката искане за подновяването й, по същество е прието, че предпоставките за заличаването на ипотеката са две: положителна – изтичането на 10 годишния срок и отрицателна – липсата на подновяването й, като предвид висящността на молбата за подновявяне, с оглед обжалването на оказа за подновяване, втората предпоставка не е налице. С оглед на това, липсва излизане извън пределите на проверката, която може да се извършва в охранителното производство, очертани в цитираното тълкувателно решение. Не е налице и второто релевирано основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Атакуваното определение не противоречи на даденото разрешение от Окръжен съд- Монтана в представеното от касатора определение, тъй като последното е постановено при друга фактическа обстановка- при осъществяване на втората предпоставка за заличаването на ипотеката - липса на подновяването й. Неотносимо за спора е и даденото от ВКС разрешение по реда на отменения ГПК относно приложението на чл.22 ПВ за заварени към момента на отмяната на чл.24, ал.4 ЗДСК ипотеки в полза на Д., какъвто не е настоящият случай.. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд