Определение № 50509 от 20.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1622/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агромонтаж“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 23/11.01.2022 г., постановено по т.д.№ 1060/2021 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260625/14.04.2021 г. по т.д.№ 861/2020 г. на Софийски градски съд за обявяване на недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Прима Транс Сол“ ЕООД /н/ на основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ на учредения от длъжника „Прима Транс Сол“ ЕООД особен залог, вписан в ЦРОЗ с вх.№ 2018062702288, в полза на „Агромонтаж“ ЕООД за обезпечаване на вземане в размер на 310680 лв. върху движими вещи, индивидуализирани в приложение №1 към заявление да вписване от 27.06.2018 г., по иска, предявен от синдика на „Прима Транс Сол“ ЕООД /н/ - Н. Г. Н. против „Прима Транс Сол“ ЕООД /н/ и „Агромонтаж“ ЕООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Синдикът на „Прима Транс Сол“ ЕООД /н/ - Н. Н. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по договор от 03.04.2017 г. „Агромонтаж“ ЕООД се е задължил да достави на „Прима Транс Сол“ ЕООД оборудване при уговорена цена, а на 15.10.2017 г. е сключен договор за особен залог за обезпечаване на вземането на „Агромонтаж“ ЕООД. Със споразумение от 31.03.2018 г. е прекратен договорът за доставка, като е констатирано, че „Прима Транс Сол“ ЕООД е заплатила на „Агромонтаж“ ЕООД сумата от 425000 лв. „Прима Транс Сол“ ЕООД се е съгласило на върне на доставчика частично доставеното оборудване, като обезпечи изпълнението на това задължение с учредяване на особен залог върху движими вещи. С нотариално заверено заявление за вписване на договор за залог управителят на „Прима Транс Сол“ ЕООД е посочил, че обезпеченото вземане е посоченото в договора за залог от 15.10.2017 г. Вписването в ЦРОЗ е направено на 27.06.2018 г. Производството по несъстоятелност на „Прима Транс Сол“ ЕООД е образувано по молба, подадена на 29.10.2018 г., а с решение № 973/27.05.2019 г. е открито производство по несъстоятелност с начална дата 31.12.2017 г. Софийският апелативен съд е посочил, че спорният въпрос по делото е кога следва да се счита за учреден особеният залог с оглед преценката дали сделката е сключена в т.нар. „подозрителен период“ по смисъла на чл.646, ал., т.2 ТЗ – от датата на договора – 15.10.2017 г. и от вписването на залога – 27.06.2018 г. Изложени са съображения, че до приемането на ЗИД на ЗОЗ с ДВ бр.105/2016 г. в сила от 30.12.2016 г. вписването в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на учредяването на особения залог, но с разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОЗ в сила от 30.12.2016 г. на вписването е придадено конститутивно действие. В случая вписването е извършено на 27.06.2018 г., от който момент е възникнало заложното право и следователно сделката попада в срока по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, поради което е обявена за относително недействителна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпроса: „Какво е действието на вписването на договор за особен залог спрямо страните по него; от кога се счита за сключен този договор и какви са способите на оборване на действителността му?“. Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, но не сочи такава практика. Служебно известното на настоящия състав на ВКС решение, което е посочено от ответника (решение № 95/31.01.2020 г., по т.д.№ 1757/2018 г. на ВКС, І т.о.), дава отговора на поставения правен въпрос. Разрешението е, че след измененията в ЗОЗ с ДВ бр.105 от 2016 г. в сила от 30.12.2016 г. на вписването на залога в ЦРОЗ е придадено конститутивно действие съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОЗ. Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска. На основание чл.649, ал.6 ТЗ касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд