Определение № 2872 от 16.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1761/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Частният жалбоподател Й. Ф. Ф. чрез адв. Върбан Върбанов обжалва определение № 222 от 27.05.2026 г. по т.д. 171/26 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърден отказа на първоинстанционния съд, да бъде освободена от внасяне на държавна такса по въззивната жалба. Излага съображения за неправилност на определението на въззивния съд. Счита, че за да се обезпечи възможността й да продължи производството по делото, следва да бъде освободена от внасяне на държавна такса. Следвало имущественото състояние да се разглежда комплексно, не само с оглед определената такса по възивното обжалване. Следвало да се направи преценка, с оглед имущественото състояние, до колко може да се товари ищцата с такси и разноски. Сумата на разходите била достигнала до 20 000 лв. Освен това излага съображения, че следва да се приложи чл. 47 от ХОП. Съдът бил подходил формално. Задължението за непосилни такси и адвокатски възнаграждения би оказало решаващо значение върху това дали да продължи да търси защита. Моли да се отмени обжалваното определение. В изложението по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следния правен въпрос: Въпросът за точното прилагане на закона и текста на чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК – следва ли при искане за освобождаване от плащане на държавни такси да бъде представена изрична декларация по утвърден образец или е достатъчно декларирането на тези обстоятелства да стане със самата молба, както е приел ХОС по настоящето производство, като в самата нея се съдържа декларативен елемент на фактите и обстоятелствата, даващи основание молителят да бъде освободен от държавна такса. Разбирането на АС-Пловдив, в противоречие на това на ОС – Хасково, било преградило възможността ОС – Хасково да се произнесе по искането. Счита, че е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275, ал. 1 от ГПК. Съобщение с препис от определението на въззивния съд е връчено на частния жалбоподател на 23.06.2026 г. Частната жалба е подадена на 29.06.2026 г. За да се произнесе по частната жалба срещу отказа на ОС-Хасково да освободи Й. Ф. от задължение да представи доказателства за внесена държавна такса по въззивната жалба, въззивният съд е дал на първо място възможност да представи доказателства - декларация, изискуема от чл. 83, ал. 2 от ГПК, с конкретни указания относно съдържанието на декларацията. Същото е направено с определение рег. № 162 от 15.04.2026 г. на АС-Пловдив. С обжалваното определение за потвърждаване на отказа от освобождаване на държавна такса по въззивната жалба, АС-Пловдив е приел, че искането е неоснователно. Посочено е, че липсва подадена декларация и не се установява напълно имущественото състояние на жалбоподателката по установения в чл. 83 от ГПК начин и ред. Въззивният съд приема данните, посочени от жалбоподателя за личния й месечен доход от трудово правоотношение в размер на 5 000 лв., който е и единственият й доход. По отношение на разходите е посочено, че частната жалбоподателка има задължение да предоставя парична издръжка на малолетното си дете А. П. – 250 лв., както и на по-голямото си дете Н. А.. Установено е, че има задължение за заплащане на наемна цена, на основание договор за наем в [населено място] от 750 лв. Прието е, че е осъдена да заплати разноски с първоинстанционното решение в размер на 13 500 лв. Прието е, че това задължение не е изискуемо, тъй като решението не е влязло в законна сила. С оглед установения доход от 5 000 лв. и наличните задължения, въззивният съд е направил извод, че няма да бъде затруднително жалбоподателката да внесе дължимата държавна такса по подадена от нея въззивна жалба. Изложените са съображения, че при освобождаване от държавна такса се изхожда от конкретното имуществено състояние. Дължимата държавна такса е посочена в размер на 970,81 лв. Допускането на касационно обжалване на определенията, на основание чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК се извършва при условията, предвидени в чл. 280 от ГПК. С оглед посочения правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, частният жалбоподател не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове общо основание за допускане на касационно обжалване, касационният жалбоподател следва да посочи правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, обуславящ изхода на спора. Това тълкуване се отнася и при обжалване на определения, при условията на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. В настоящия случай, производството е образувано по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, с отправеното искане от жалбоподателя до съда да бъде освободена от дължимата държавна такса по въззивна жалба в посочения размер. Обуславящият изхода на производството не е правният въпрос за наличието или отсъствие на декларация за имуществено състояние по образец. Въззивният съд е взел предвид сочените в молбата, с формулирано искане за освобождаване от държавна такса, данни за имуществено състояние, както и всички други посочени обстоятелства и събраните по делото доказателства за задълженията за издръжка, дължими от жалбоподателката на нейните деца. Взети са предвид и всички посочени разходи, като за наем. Прието е, че липсва изискуемост на задължението за заплащане на разноски по делото. Решаващият извод на съда е формиран след анализ на всички данни по делото и събрани доказателства, включително и липсата на изискуемост на задълженията за заплащане на разноски на насрещната страна, предвид липсата на влязло в сила съдебно решение. Въззивният съд е съобразил цялостно соченото имуществено състояние на молителката, като едновременно с това имплицитно е приел, че няма основание в закона за автоматично освобождаване от държавна такса, като преценката при отправено искане, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, е с оглед всички данни, посочени в т. 1-7 от ГПК. Това са решаващите изводи и липсва мотивиране само на основание липсата на представена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, въпреки дадените указания за представянето на такава. С оглед така изложените мотиви от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че е не е налице разрешаване на правния въпрос относно необходимостта от представяне на декларация, с цел установяване имущественото състояние, на лицето, поискало освобождаване от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съдът се е произнесъл с оглед изложените в молбата твърдения и наличните данни по делото, без да посочва, че не е представена декларация. Ето защо и поставеният правен въпрос не е обуславящ извода на въззивния съд и поради това не е налице обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване на посоченото определение. Предвид липсата на мотивирано основание за допускане на касационно обжалване, не могат да се преценят конкретно посочените доводи за нарушение на правото на защита. Единствено следва да се отбележи, че правото на защита в процеса следва да се реализира чрез конкретно, своевременно отправени искания до съда. По изложените съображения ВКС