Определение № 130 от 15.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Петрови 2015“ ЕООД, чрез адв. Й. К. К. от САК, срещу въззивно решение № 27 от 12.03.2018 г., постановено от Апелативен съд - Варна по гр.д. № 96/2015 г. в частта по исковете на първоначалния ответник. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Г. Ш. С. отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адв. М. Р. М. от АК – Р., че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а при условията на евентуалност поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Третото лице помагач на Г. С. - ЗАД „Армеец“ АД не изразява становище. „Колеви“ ООД, [населено място] не е страна в касационното производство. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил първостепенното решение на Окръжен съд – Разград по т.д. № 96/2015 г., е отхвърлил предявените при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове, предявени от „Петрови 2015“ ЕООД против ЧСИ Г. Ш. С.. За да постанови този резултат, съдът установил, че ищецът „Петрови 2015“ ЕООД е цесионер по договор за цесия от 29.10.2015 г., сключен с „Колеви“ ООД, за продажба на вземане на цедента, възникнало в качеството му длъжник по изпълнително дело, за обезщетение на имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ. С исковата молба е предявен частичен иск за сумата от 45 000 лв., на няколко евентуални основания: като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на „Колеви“ ООД, настъпило в резултат от неспазване от страна на ЧСИ Г. С. на процесуалните правила по изпълнително дело № ..... при провеждане от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г. на втора публична продан на недвижимите имоти по изпълнителното дело, както и предхождащите и съпътстващи процесуални действия по образуване на изпълнително дело, възбрана, опис и оценка, както и първа публична продан; първи евентуален – като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане на „Колеви“ ООД вследствие неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при първа публична продан, проведена на 17.05.2012 г. до 18.06.2012 г.; втори евентуален - като обезщетение за вреди, настъпили вследствие неспазване на процесуалните правила за определяне на купувач при втора публична продан. Въззивният съд отхвърлил възражението за недопустимост на първоинстанционното решение по довод за евентуалното неспазване на вътрешните правила за случайното разпределение на делата при преразпределението на делото на съдия-докладчик от отделението. Съдът изложил съображения, че дори да има подобно нарушение, то не прави състава на съда незаконен и не се отразява на валидността на решението. От фактическа страна Апелативен съд – Варна е установил, че с договор за цесия от 29.10.2017 г., „Колеви“ ООД в качеството му на цедент възмездно е прехвърлило на цесионера „Петрови 2015“ ЕООД свое вземане от ЧСИ Г. Ш. С. за имуществени вреди от непозволено увреждане – незаконосъобразен изпълнителен процес по изпълнително дело № ... в общ размер на 282 970 лева срещу цена в размер на 100 лева. Цесията е съобщена на ответника Г. С. от цедента по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД на 16.11.2015 г. с нотариална покана. Договорът за цесия не е нищожен и е породил своето действие. Съдът установил още, че изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ Г. С., с район на действие Окръжен съд – Разград, е образувано по молба на взискателя „Фарма тийм“ ЕООД за събиране на парично вземане от длъжника „Колеви" ООД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 08.12.2011г. по гр.д.№ 2268/2011 г. по описа на Районен съд - Разград. Изпълнението е насочено срещу недвижимия имот на длъжника, представляващ поземлен имот № ... с площ .... дка в землището на [населено място], община Р...., ведно с построените в него „Кланица с колбасарница и хладилен комплекс“, представляваща комплекс от сгради с производствено предназначение, предмет на твърдяните за незаконосъобразни публични продажби. В хода на изпълнителното производство са присъединени и ипотекарния кредитор „Алфа Банк“ АД, чрез клона си „Алфа Банка – клон България“ и ТД на НАП –Варна. На 12.01.2012 г. е наложена възбрана върху имота, на 09.03.2012 г. е извършен описа му, а с протокол от 27.03.2012 г. частният съдебен изпълнител (ЧСИ) е определил цена от 300 000 лв. без ДДС (360 000 лв. с ДДС). Публичната продан е насрочена за периода 17.05.2012 г. – 18.06.2012 г. при първоначална цена от 360 000 лв. с ДДС и същата е редовно разгласена с поставянето на обявления на определеното за целта място (табло) в кантората на ЧСИ, по местонахождение на недвижимия имот, в сградата на Община Разград и на определеното за това място (табло) в Районен съд – Разград, за което е съставен протокол от съдебния изпълнител от 17.05.2012 г. На търга са се явили двама наддавачи – банката взискател „Алфа Банка – клон България“ и ЕТ „Емил Миланов“, като, включително и след устно наддаване, те са предложили съответно цени: банката - 435 840 лв., а едноличният търговец - 399 840 лв. С протокол от 19.06.2012 г., банката е обявена за купувач при цена от 435 840 лв., като на 29.06.2012 г. съдебният изпълнител, предвид че купувачът е и взискател по делото, е изготвил предварително разпределение по чл.495 от ГПК. Разпределението е обжалвано пред окръжния съд и отменено с решение от 29.11.2012 г. на Окръжен съд – Разград по в.гр.д. № 236/2012 г., влязло в сила на 05.02.2013 г. На 07.05.2012 г. от длъжника е било предприето разделяне на имота и обособяването му в два самостоятелни поземлени имота, за което по изпълнителното дело е постъпила информация след търга и след предварителното разпределение. На 22.08.2012 г., след узнаване за извършени преустройства в сградите и разделянето на имота, банката – взискател и купувач на имота е заявила, че се отказва от придобиването му. С постановление от 20.09.2012 г., съдебният изпълнител е отменил действията си по тази публична продан, наддаването и обявяването на купувач от 19.06.2012 г., като на 20.09.2012 г. е насрочил нов опис на имота (на новообразуваните имоти със сградите в тях) и е назначил вещото лице П. И. за изготвяне на пазарната му оценка. Пазарните оценки на имотите са изготвени на 23.11.2012 г. и същите са в общ размер на земята и сградите от 757 083 лв. без ДДС, като 75% от оценката, съгласно действащата към този момент редакция на чл. 485 ГПК вр чл. 468 от ГПК се равнява на сумата от 567 812,25 лв. без ДДС. С обявление от 24.01.2013 г. е насрочена нова публична продан на двата новообразувани имота и сградите в тях за периода от 01.02.2013 г. до 01.03.2013 г. при начална цена, определена от съдебния изпълнител в размер на 385 962,20 лв. с ДДС. С протокол от 31.01.2013 г. е констатирано редовното разгласяване на публичната продан. Публичната продан е обявена за нестанала, поради неявяването на купувачи, за което присъединеният взискател „Алфа Банка – клон България“ е уведомен на 11.03.2013 г. На 18.03.2013 г. съдебният изпълнител е насрочил втора публична продан на имота (имотите) в периода от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г. при начална цена в размер на 308 769,77 лв., съгл. чл. 494 ГПК, представляваща 80% от определената от него начална цена при първата продан, като е уведомил и страните. Публичната продан е била редовно разгласена, за което е изготвен акт от 04.04.2013 г. Наддаването е проведено при двама наддавачи - „Алфа Банка – клон България“ и ЕТ „Емил Миланов“, които са предложили съответно цени от 346 234,92 лв. и 308 770 лв. с ДДС. За купувач на имота (имотите) е обявена банката при цена 346 234,92 лв. с протокол от 08.05.2013 г. В същия ден, с писмена молба, банката е заявила, че оттегля наддавателното си предложение. С протокол от 08.05.2013 г. съдебният изпълнител е обявил за купувач на имота следващия наддавач ЕТ „Емил Миланов“ за сумата от 308 770 лв. Купувачът е получил уведомлението на 09.05.2013 г. и е внесъл цената на 14.05.2013 г. На 14.05.2013 г. е издадено и постановлението за възлагане на имота (имотите) на ЕТ „Емил Миланов“ и същото е влязло в сила. За да постанови атакуваното решение съдът е намерил, че не се доказва основание за ангажиране имуществената отговорността на частния съдебен изпълнител за непозволено увреждане. Във връзка с главния иск е посочено, че съгласно нормативната разпоредба на чл. 485 ГПК съдебният изпълнител сам определя началната цена, от която ще започне наддаването. Законодателят не е обвързал началната тръжна цена със заключението на вещото лице, назначено при условията на чл. 468, ал. 2 ГПК. В аргумент на тезата си за неоснователност на претенцията на ищеца, Апелативен съд – Варна е посочил обстоятелството, че при първата публична продан от 01.02.2013 г. 01.03.2013 г. не са се явили никакви купувачи, което обезсмисля разсъжденията дали при необявяване на още по-висока цена от страна на ЧСИ са нарушени правата на длъжника по изпълнителното дело. Първият евентуален иск почива на твърдението на „Петрови 2015“ ЕООД, че в резултат от неспазване на процесуалните правила при провеждане на публична продан от 17.05.2012 г. до 18.06.2012 г., ЧСИ е взел предвид отказа на „Алфа банк – клон България“ да придобие собствеността върху процесния имот и е отменил всички свои действия по публична продан. При проведената последваща продан в периода от 05.04.2013 до 07.05.2013 г. е достигната по-ниска цена и имотът бил възложен на купувача ЕТ „Емил Миланов“ за сумата от 308 770 лв. с ДДС. Частично е предявен иск за вземане в размер на 68 173, 23 лв., представляващо разликата между цената която би била получена при публичната продан от 2012 г. /банката е обявена за купувач за сумата от 363 200 лв. без ДДС/ и цената от 295 026, 23 лв. /без ДДС/, на която е възложен имотът на едноличния търговец. Апелативен съд- Варна е приел, че отказът на банката да придобие собствеността представлява отказ да заплати сумите от предходен ред и дължими от нея по предварително разпределение по чл. 495 ГПК, което било отменено от съда. Невъзлагането на имота на банката не е в нарушение на процесуалните правила. Прието е, че с отмяната на действията по извършване на проданта не са се причинени твърдените вреди. Редовно е извършена и разгласена последваща публична продан в периода от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г., с което е гарантирано участието на наддавачи и достигането до реална пазарна цена на имота при последваща продан. В допълнение е посочено, че дори да се приеме, че разликата в цената е увредила длъжника, то тези вреди да не са преки, тъй като не са нормално настъпваща и необходима последица от действията на съдебния изпълнител. Вторият евентуален иск за заплащане на сумата от 37 464, 92 лв. също е счетен за неоснователен. „Петрови 2015“ ЕООД твърди, че при извършване на втората публична продан в периода от 05.04.2013 г. до 07.05.2013 г. ЧСИ незаконосъобразно е взел предвид направеното оттегляне на наддавателно предложение от страна на банката и без да изчака срока е възложил имота на следващия купувач- ЕТ „Емил Миланов“ за по-ниска цена в размер на 308 770 лв. Разликата между цените, предложени от първия и втория наддавач представлява вредата от незаконосъобразните действия на ЧСИ, чието обезщетение е претендирано. Апелативен съд-Варна е посочил, че след приключването на публичната продан и след като банката е обявена за купувач, тя не е имала право да оттегли наддавателното си предложение. Изявлението ѝ представлява отказ да заплати суми от предходен ред по предварително разпределение по чл. 495 ГПК, което задължава ЧСИ да обяви за спечелил търга купувача, предложил следващата цена и при заплащането в срок да му възложи имота. Неизчакването на първия купувач в срока да заплати цената по публичната продан е извършено в нарушение на процесуалния закон, но накърнява единствено неговите права, не и тези на длъжника по изпълнителното дело. Поради изложеното и във връзка с тази претенция съдът е счел, че не е доказано настъпването на вреди, а и дори да са били налице такива, те не са в причинно-следствена връзка с действие на съдебния изпълнител. В допълнение Апелативен съд-Варна е приел, че останалите нарушения, за които се твърди да са извършени от ЧСИ нямат каквото и да било връзка с вредите, чието обезщетяване претендира „Петрови 2015“ ЕООД. Молбата по която е било образувано изпълнителното производство е била редовна, като с нея е възложено пълното имуществено проучване на длъжника, поради което и не са налице нарушения от съдебния изпълнител по образуването на изпълнителното дело, проучване на имущественото състояние на длъжника, налагането на обезпечителните мерки и насочване на изпълнение върху вещи на длъжника без отделното им индивидуализиране от взискателя. Твърдените нарушения във връзка със съдържанието на протокола за опис на имота, включително липсата на посочена първоначална цена, липса на информация за дължимите данъци, участие на вещо лице, което било назначено като такова след описа, както и твърденията за липсата на своевременно направена проверка и събрани документи от съдебния изпълнител за собствеността на имота, за вещни тежести и ипотека, за направени преустройства, както и неуведомяването своевременно на ипотекарен кредитор, на присъединения взискател ТД НАП –Варна не стоят във връзка с твърдените вреди от разликата в цената на имота. Не е в пряка връзка с твърдените вреди и действието на съдебния изпълнител по насрочването на втора публична продан в срока по чл. 494, ал.1 от ГПК, но преди взискателят да поиска такава. При тези съображения Апелативен съд-Варна е потвърдил първостепенното решение, с което са отхвърлени предявените искове. Повдигнати са следните въпроси: неспазването на правилата за случайно разпределение на делата при преразпределянето на друг съдия-докладчик прави ли състава на съда незаконен и отразява ли се това на валидността на решението – основава се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на тълкуването на чл. 6, § 1 от ЕСПЧ, в решение Miracle Europe Kft v.Hungary № 57774/13; Zand v. Austria № 7360/76, 15 DR 70 at 80 /1978/ Com Rep: CM Res DH /79/ 6; Buscarini and Others v San Marino; Posokhov v. Russia Fedotova v. Russi; Lavents v. Austria; DMD Group v. Slovakia. Въпросът, уточнен от съда - опорочен ли е съдебен акт, постановен от съдия, определен за докладчик/член на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата, е включен в предмета на делото и от значение за постановения резултат, като разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Без значение за постановения резултат е разглеждането и решението по следващите въпроси: редовна ли е молбата за образуване на изпълнителното дело, ако в нея е поискано да бъдат направени справки за имуществото на длъжника, но в нея не се съдържа искане за насочване на изпълнението срещу конкретно имущество от патримониума на длъжника /вкл. и срещу конкретни недвижими имоти/ и в нея липсва възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, което дава право на ЧСИ сам да определя способа на изпълнение; Има ли право съдебният изпълнител да извършва процесуални действия срещу недвижимите имоти на длъжника, без да е наложена възбрана върху тях; следва ли да се счита, че съдебният изпълнител е приел експертното заключение на назначеното вещо лице относно пазарната стойност на процесните имоти, ако е платил на вещото лице определеното му възнаграждение, връчил е на длъжника и на взискателя експертните оценки на имотите и не е посочил в протокола за опис началната цена, от която да започне наддаването при публична продан. Въззивният съд е изложил съображения, че дори и да има нарушения, те няма как да повлияят върху твърдяните увреждания, предмет на евентуалните искове за заплащане на обезщетения. Въпросът: наличието на ясни и убедителни мотиви по заявени във въззивната жалба правни и фактически обстоятелства условие ли е за процесуална законосъобразност на постановяването на въззивно решение, е принципно значим, но не се установява поддържаното противоречие с решение № 157/08.11.2011 г. на ВКС, II т.о. по т.д. № 823/2010 г.; решение № 241/17.10.2012 г. на ВКС, II г.о. по гр.д. № 850/2011 г.; решение № 4/18.02.2016 г. на ВКС, II г.о. по гр.д. № 3322/2015 г. Въззивният съд ясно, точно и пълно е изложил съображения относно направените от него фактически и правни изводи. Не се установява и противоречие на постановеното от въззивния съд с посочената от касатора съдебна практика по следния въпроси: при определянето на стойността на имота, следва ли съдебният изпълнител да съобрази средните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието на конкретния имот или използваните начини /например пазарен, приходен и други/ и методи на остойностяване / например метод на пазарните аналози, на приходите, метод за определяне на ликвидна цена и други. ЧСИ е ползвал експертно заключение, в което вещото лице е съобразило с горните показатели. Неотносим към постановеното от съда е следващия правен въпрос: ако в протокола за опис не е посочена началната цена, от която да започне наддаването при публична продан, задължен ли е съдебният изпълнител да изложи изрични конкретни мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, ако не я е приел. Въззивният съд, по главния иск, се е позовал от една страна на чл. 485 ГПК, съгласно който съдебният изпълнител сам определя началната цена, от която ще започне наддаването, като началната тръжна цена не е обвързана от заключението на вещото лице, назначено при условията на чл. 468, ал. 2 ГПК. На второ място, при първата публична продан от 01.02.2013 г. 01.03.2013 г. не са се явили никакви купувачи, което обезсмисля разсъжденията дали при необявяване на още по-висока цена от страна на ЧСИ са нарушени правата на длъжника по изпълнителното дело. Въпросът, свързан с действителността на публичната продан е също неотносим към предмета на делото и постановеното от въззивния съд. Следващите въпроси са свързани с отказа на „Алфа банк – клон България“ да придобие собствеността: отказът на взискателя, който е обявен за купувач на публична продан с протокол по чл. 492, ал. 1 ГПК да придобие собствеността върху изнесените на публичната продан имоти, заявен с изрична молба, представлява ли отказ да заплати сумите от предходен ред и дължими от нея по предварително разпределение по чл. 495 ГПК; оттеглянето на наддавателно предложение от страна на взискателя, който е обявен за купувач на публична продан с протокол по чл. 492, ал. 1 ГПК представлява ли отказ да заплати сумите по преходен ред и дължими от нея предварително разпределение по чл. 495 ГПК и представлява ли злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. По отношение на тях не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Важно е съдържанието на направеното изявление и, след като то е по съдържание отказ да заплати суми от предходен ред по предварително разпределение по чл. 495 ГПК, ЧСИ е задължено да обяви за спечелил търга купувача, предложил следващата цена и при заплащането в срок да му възложи имота. Без значение по иска, предявен срещу ЧСИ е дали евентуално банката в случая е злоупотребила с право. В заключение следва да се допусне касационното обжалване по първия процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 Г ПК. Мотивиран от горното, съдът