Определение № 95 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 556/2014 г.

Производство по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. С частна касационна жалба М. Д. Д. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 2610 от 07.12.2012 година по ч. гр.д. Nо 1478/ 2012 година на АС-София, с което е потвърдено Определение от 20.01.2011 година, постановено по гр.д. Nо 49/2012 година на ОС-Враца, с което е прекратено исковото производство поради недопустимост на исковете по чл. 45 ЗЗД. С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно по съображения за лична пристрастност на съдебния състав, който го е постановил, оклеветяване и набедяване в престъпление. Поддържа се, че съдебния състав, който го е постановил е незаконен, така както е незаконен и съдебния състав на ОС-Враца, излагат се доводи срещу процесуални действия на съдебни състави, без отношение към постановяването на обжалваните съдебни актове и касаещи историята на направените отводи на съдиите на СГС, ОС-Перник и т.н. Изложение към частната касационна жалба на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, съобразно изискванията на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК няма, въпреки изрично дадени в тази насока указания на касатора от страна на администриращия съд. Представените определения на ВКС, общо 16 на брой касаят произнасяне по чл. 23 ал.3 от ГПК за определяне на равен компетентен съд да разгледа заявен от жалбоподателя М. Д. иск след направени отводи и самоотводи на местно - компетентния съд. По делото няма постъпил писмен отговор от ответниците по касация. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес, поради което същата се явява процесуално допустима. С посоченото определение, второинстанционният съд е потвърдил определението на първата инстанция за прекратяване на исковото производство по чл. 45 ЗЗД, след като е прието, че исковете за вреди от непозволено увреждане срещу ответници - съдии относно произнесени мотиви по дела, при осъществяването на служебните им задължения, е процесуално недопустим. Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 т.1 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определения на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първата инстанция, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК. За да се допусне касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.1 ГПК на касационния съд е вменена дейността, имаща характер на процесуално задължение, по селекция / подбор/ на касационните жалби. Изводите на касационния съд касаещи преценката за наличие на основанията – т.1- противоречие със задължителна съдебна практика, т.2- противоречиво произнасяне на съдилищата или т.3/ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съгласно разясненията на т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, са свързани с представяне на изложение по чл. на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, в което жалбоподателят - касатор излага точно обусловилия изхода на спора в инстанциите правен проблем, сочи как той е разрешен от въззивния съд и на кое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК се позовава. В конкретния случай след преценка на наведените доводи за незаконосъобразност с частната касационна жалба, но без конкретно посочване на основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК касаещи евентуално противоречие с задължителна или незадължителна съдебна практика, или нужда от нова правна интерпретация по приложение на закона на въпроса за правния интерес на иска по чл. 45 ЗЗД, в хипотезите, когато искът е предявен срещу магистрати по повод извършени процесуални действия при разглеждане на делата, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на обжалването пред касационния съд. Ангажираните съдебни актове на съдилищата по чл. 23 ал.3 ГПК не могат да бъдат цени в рамките на селекция по чл. 280 ал.1 ГПК. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия