Определение № 27 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 изр.второ във вр. ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Т. С. против определение № 436/01.11.2012 г., постановено от състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия, по гр.д.№ 1245/2012 г. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и данните по делото, приема за установено следното: За да постанови обжалваното определение, състава на ВКС е приел, че цената на предявения иск е под 5 000 лева, поради което постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. Предявеният иск е за присъждане на сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за ползуването на съсобствен имот, както и сумата от 700 лева обезщетение за забава. Цената на предявените обективно съединени искове е под 5000 лева. В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Като е приел, че на това основание касационното обжалване е процесуално недопустимо, състава на ВКС е постановил правилно определение, което следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия