Определение № 5335 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2681/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. Д., чрез процесуалния му представител, срещу въззивно решение № 29 от 16.01.2025 г., постановено от Окръжен съд - Благоевград по в. гр. д. № 189/2024 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 5/04.01.2024 г., постановено по гр. д. № 846/2023 г. от Районен съд – Петрич в частта му по предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и е постановено друго, с което е определен режим на лични отношения на бащата И. Д. Д. с детето А. И. Д., както и в частта му, в която е отменено първоинстанционното решение по предявения иск с правно основание чл. 127а, ал.2 СК, по силата на който е разрешено на детето А. И. Д. да пътува придружавано само от баща си - И. Д. Д., без съгласието на майката Й. Г. С. за срок от 5 години до Кралство Белгия.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части, като се сочи, че същото е поставено при съществени и изключително тежки нарушения на процесуалния закон и в противоречие със задължителната практика на ВКС, при очевидна неправилност по прилагането й. Прави се искане решението да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което режимът на лични отношения да бъде определен така, както е постановил първостепенният съд и да бъде разрешено на детето А. И. Д. да пътува придружавано само от баща си - И. Д. Д., без съгласието на майката Й. Г. С., за срок от 5 години до Кралство Белгия. Предявява се претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 287 ГПК ответникът по касация – Й. Г. С., чрез процесуалния си представител, е подала отговор на касационната жалба, в който е изложила твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва въззивното решение по предявения иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, и други, посочени в цитираната разпоредба, искове. В настоящия случай, предметът на касационната жалба обхваща и решението на Окръжен съд - Благоевград в частта му, в която е отменено решението на Районен съд – Петрич по предявения иск с правно основание чл. 127а СК относно пътуване на детето до Кралство Белгия. Това производство попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно разрешаването на разногласия между родители за пътуване на дете в чужбина (чл. 127а СК), обуславя двуинстанционно разглеждане на въззивните решения по тези искове, поради което и с постановяването на въззивното решение същото е влязло в сила и е необжалваемо. Ето защо, касационната жалба в тази й част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Касационната жалба в останалата й част, с която се обжалва решението, постановено по предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

В изложението са формулирани следните въпроси: 1. Ако няма наличие на основателни причини, длъжен ли е съдът винаги да подхожда ограничително при постановяване на режим на лични отношения с неотглеждащия родител?; 2. Следва ли съдът, задължително при постановяване на режим на лични отношения, да приложи период на адаптация, трябва ли да бъде конкретизиран този период по време, длъжен ли е съдът да формулира режим на лични отношения след изтичане на периода на адаптация?

Тези въпроси се свеждат до един обобщен и уточнен от състава въпрос: Кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си относно определяне на режим на лични отношения, и длъжен ли е при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото?

Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с казуалната практика на Върховния касационен съд, като цитира решение № 30 от 27.01.2025 г., постановено по гр. д. № 5157/2023 г. по описа на ВКС, III ГО. Сочи и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК – обжалваното решение е очевидно неправилно.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, намира следното:

Окръжен съд – Благоевград е отменил първоинстанционното решение в частта му, в която съдът е определил режим на лични отношения между бащата И. Д. Д. и малолетното дете А. И. Д., като вместо това е определил следния режим0:

• всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа в съботния ден, до 17.00 часа в неделя, задължително в района на [населено място] и с преспиване при бащата;

• бащата и детето да прекарат заедно 2 седмици през лятната ваканция, с преспиване при бащата, във време несъвпадащо с отпуска на майката, а при липса на споразумение между родителите, в избран от бащата период през месеците юли и август на съответната година;

• за Коледните празници, в четни години - 5 дни, с преспиване, за периода от 23.12. до 27.12. на съответната календарна година;

• за Новогодишните празници, в нечетни години - 5 дни, с преспиване, за периода от 29.12. до 02.01 на съответните календарни години;

• за Великденските празници - всяка нечетна година - от 17.00 часа в сряда/преди Велики четвъртък/ до 18.00 часа на Велики понеделник /понеделник след неделята на Възкресение/.

Определил е при осъществяване на режима на лични отношения, бащата да взима и връща детето от местоживеенето му при неговата майка - [населено място], [община].

За да постанови решението в обжалваната му част, въззивният съд е приел за установено следното: Страните нямат сключен граждански брак, живеели са на семейни начала в [населено място]; от съжителството им на 22.02.2022 г. е родено едно дете – А. И. Д.. След месец август 2022 г. страните са в трайна фактическа раздяла, като детето е останало да живее при майка си в къщата на нейните родители в [населено място], [община].

Въззивният съд е посочил, че определеният от първата инстанция режим на виждане и контакти на бащата с детето, досежно неговия интензитет и обем, не е достатъчно добре съобразен с интереса на детето и с нуждата от нормално и пълноценно общуване между бащата и детето, за запазване и изграждане на съществуващата силна емоционална връзка между тях, доколкото в него не е заложен плавен и постепенен преход към установяване на трайна и дълбока връзка между баща и дете.

В мотивите на решението въззивният съд е посочил, че по делото са събрани категорични доказателства че и двамата родители разполагат с много добър родителски капацитет относно отглеждането и възпитанието на малолетното дете. Счел е, че и двамата не само изразяват искрена готовност, но и притежават морални и възпитателски качества необходими за изграждането на личността на детето. Допълнил е, че и двамата са интелигентни, млади хора, със силно чувство за отговорност, истински загрижени за здравето и бъдещето на детето си. Констатирал е, че макар че детето живее при майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права, бащата проявява изключителна загриженост и желание да общува с дъщеря си. Посочил е, че и пред двете инстанции бащата заявява желанието си да участва активно в живота на своето дете. Приел е, че в хода на делото родителите са преодолели неразбирателствата си относно начина на отглеждане на детето, преодолели са различията си в разбирането за това как следва да бъде лекувано детето и по какъв начин да се провеждат консултациите за подобряване на неговото здраве и разрешаване на възникналия още с раждането му здравословен проблем. От социалния доклад е констатирал, че към момента е осъществена много добра комуникация между родителите по въпросите за отглеждането на детето, двамата решават съвместно и постигат съгласие по всички въпроси свързани със здравето на детето, като същите присъстват на текущите прегледи на детето в България, както и на проведените в чужбина операции. Отбелязал е, че се спазва режима за срещи на бащата с детето, съобразно постановените от първоинстанционния съд привременни мерки, като детето преспива един път седмично в дома на бащата, а майката съдейства и не препятства нормалното общуване на детето с неговия баща, дори извън определения режим на виждане на бащата с детето. От събраните и обсъдени поотделно и в съвкупност писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено, че между бащата и детето съществува дълбока емоционална връзка, която следва не само да бъде съхранена, но и да бъде надградена и развита. Констатирал е, че детето се чувства добре при баща си, двамата общуват пълноценно, детето е спокойно и обгрижено. Счел е обаче, че с оглед възрастта на детето и неговото офталмологично заболяване то се нуждае от допълнителна сигурност и увереност. Направил е заключение, че детето се чувства най-добре в дома на майката, където е живяло досега в целия си съзнателен живот. Посочил е, че откъсването на детето от тази сигурна за него социална среда, при това без присъствието на майката, следва да става постепенно, за да не се постигне обратния на целения ефект. Поради изложените съображения, е приел, че определения режим на срещи на детето с бащата още от четвъртък вечерта до неделя вечерта на всяка първа и четвърта седмица от месеца, включващ три поредни преспивания в дома на бащата, е твърде разширен, за да може да се осигури плавния и постепенен адаптивен период на детето. Посочил е, че отново, с оглед възрастта на детето, както и неговата привързаност към майката, решението на първата инстанция следва да бъде изменено и в частта му, в която е определен периода на прекарване на летните почивки на бащата с детето, като същият следва да бъде ограничен по размер - от 4 седмици - на 2 седмици, като същият да бъде предоставен изцяло на споразумение между родителите/включително и по въпроса дали това време да не бъде разделяно на две отделни почивки/. Счел е, че не следва да определя конкретен режим на виждане на детето с бащата - за рождения ден на детето и за рождения ден на бащата, а това следва да се извърши по споразумение между двамата родители, при съблюдаване на интересите и желанието на детето и при отчитане на конкретните обективни обстоятелства относно деня и мястото на празнуване на рождения ден.

При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по повдигнатия от касатора и преформулиран от съда материалноправен въпрос. Съображенията на състава са в следния смисъл:

Съгласно задължителната практика на ВС (ППВС № 1/74 г.) и константната и безпротиворечива практика на ВКС, (решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV ГО; решение № 331/01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ІV ГО на ВКС; решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., ІV ГО; решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г.о.; решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017, ІV г.о.; решение № 218/03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г. о.; и др.), при решаване спорове между родителите по въпросите по чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, за което съдът следи служебно. Най-съществените от тези обстоятелства са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., в чл. 59, ал. 4 от СК, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакр.Д, но без да са изброени изчерпателно, нито да са степенувани в строго определен ред. Предвид служебните си правомощия да осигури максимална защита на интересите на децата, съдът може и е длъжен, и служебно да установява тези обстоятелства и да събира доказателства за тях; страните не са ограничени от процесуалните преклузии при установяването им пред първата и въззивната инстанция. От значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността им, като при съпоставянето им следва да се отчетат спецификите на всеки конкретен случай. Макар да не е обвързан от желанието на детето, във всички случаи съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето и съобрази съответния режим с възрастта, конкретното му развитие и зрелост, както и с конкретното му емоционално и психическо състояние.

Въззивният съд, като изходна позиция е посочил необходимостта да изясни най-добрия (висшия) интерес на детето според установените по делото обстоятелства. Тази необходимост е декларирана, но не е проведена до край по отношение на режима на лични отношения. Както ВКС многократно е имал повод да разясни по приложението на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват по възможност всички предвидими конфликти при осъществяването му. Предвид установените по делото взаимоотношения между родителите, се налага режимът на личните отношения да обхваща всички спорни обстоятелства. В тази връзка следва да се посочи, че при определяне на мерки на лични отношения с родителя, с когото детето не живее, съдът не е обвързан от желанията на родителите, като по аргумент от чл. 59, ал. 9 СК, може и служебно да допусне касационно обжалване и да се произнесе с оглед най-добрия интерес на детето. В т.см. са и мотивите на ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г.

Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието му по поставения въпрос с цитираните разрешения на трайно установената практика на ВКС, основана на задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г.

Воден от горното, съдът