Определение № 60271 от 16.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 397/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 83 ГПК чл. 95 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. и С. С. срещу определение от 21.01.2020 г. по в. ч. д. № 4515/2019 г. на Апелативен съд София, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по частна жалба вх. № 18751/18.10.2019 г. и да им бъде предоставена правна помощ. С. С. и С. С. правят оплакване за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Според тях волята на съда е напълно неясна и в определението не са вписани трите имена на лицата, които са членове на съдебния състав. В определението не са изложени мотиви защо съдът приема, че жалбоподателите имат възможност да заплатят такса от 15 лв. при декларирани данни за обратното. Заявяват, че С. не е юрист. При изложените доводи молят обжалваният акт да бъде отменен и да бъде постановено освобождаването им от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Съвместната частна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Установява се от материалите по делото, че в. ч. д. № 4515/2019 г. по описа на Апелативен съд София е образувано по повод частна жалба на С. срещу разпореждане № 4726/08.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4072/2013 г. на Софийски градски съд за връщане на частна жалба вх. № 111 921/30.08.2016 г. срещу определение на състава № 6243/29.03.2013 г. за потвърждаване на определение, постановено от СРС, с което е върната искова молба на жалбоподателите по гр. д. № 38 003/2012 г. Към жалбата пред Апелативен съд София от С. е подадена и молба за конституиране в производството на трето лице помагач по реда на чл. 219 ГПК или по реда на чл. 218 ГПК. С определение № 3225/04.10.2019 г., постановено от Апелативен съд София, частната жалба и молбата за конституиране на трето лице помагач са счетени за неоснователни. Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 18 751/18.10.2019 г. пред ВКС, която с разпореждане от 07.11.2019 г. е оставена без движение с указания за представяне на доказателства относно внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер 15 лв. По повод това разпореждане е депозирана молба вх. № 21 158/21.11.2019 г. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, която е оставена без движение с разпореждане от 28.11.2019 г. и указание за представяне на декларации от молителите по смисъла на чл. 83 ГПК. Разпореждането е надлежно съобщено на жалбоподателите на 14.11.2019 г. На 13.01.2020 г. е депозирана декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК само от С. С.. С нея е декларирано притежанието на 1/2 идеална част от имот в [населено място] и 1/2 част от „малоценен селски имот“. Заявено е, че източник на доходи е неговата съпруга С. С.. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд София е намерил искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ по повод депозираната срещу определение № 3225/04.10.2019 г. частна жалба вх. № 18 751/18.10.2019 г. за неоснователни. От съда са изложени мотиви, че заплащането на такса в размер 15 лв. не представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие като се има предвид трудоспособната възраст на молителите, липсата на доказателства за влошено здравословно състояние, препятстващо възможността им да полагат труд, липсата на задължение за издръжка на малолетно или непълнолетно дете, както и обстоятелството, че притежават собствено жилище. Липсата на необходимост от предоставяне на правна помощ съдът е обосновал с приложение на чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ и обстоятелството, че частната жалба е вече подадена пред ВКС и предоставянето на правна помощ е неоправдано. Оплакванията в частната жалба относно нищожност и недопустимост на атакуваното определение, постановено от Апелативен съд София, са изцяло голословни и не кореспондират на фактите по делото. Обратно на твърденията в частната жалба проверяваното в настоящото производство определение е надлежно мотивирано и съдържа означение на постановилия го съдебен състав. При служебна проверка не се установяват пороци, извън твърдените, които да водят до неговата невалидност или недопустимост. Правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност такси и разноски по конкретно съдебно производство да не бъдат внасяни от физически лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства за заплащането им. За да направи своя извод, съдът се нуждае от информация относно доходите на молителя, както и на неговото семейство, неговото имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. обстоятелства, които имат значение за определяне на финансовото му състояние. В случая декларация по смисъла на чл. 83, ал. 2, от т. 1 – т. 7 ГПК е подадена само от единия от молителите. Липсва такава, депозирана от С. С., въпреки надлежно дадените указания от съда. При това положение не би могъл да се направи извод, че за С. С. не съществува възможност да заплати сумата от 15 лв. – държавна такса за администриране на подадената съвместна частна жалба вх. № 18 750/18.10.2019 г. Постановеното от Апелативен съд София по в. ч. д. № 4515/2019 г. определение № 3225/04.10.2019 г. подлежи на касационен контрол по реда на чл. 280 ГПК в частта, с която е потвърдено разпореждане № 4726/08.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4072/2013 г. на Софийски градски съд. За редовността на подадена частна касационна жалба е приложимо правилото на чл. 284, ал. 2 ГПК съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, поради което частната жалба следва да е подписана от адвокат или юрисконсулт, освен ако жалбоподателят или негов представител има юридическа правоспособност. От материалите по ч. гр. д. № 4072/2013 г. се установява, че С. С. притежава юридическа правоспособност, поради което не е необходимо частната жалба да бъде приподписвана от адвокат. Следователно, крайният извод за приложение на чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ на Апелативен съд София е необходимо да бъде споделен. Предоставянето на правна помощ не би било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за С. след като е достатъчно частната жалба да бъде подписана от С. С. лично и като пълномощник на С. С.. Производството по настоящото дело е образувано при условията на чл. 77 ГПК, поради което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС дължимата се държавна такса, съобразно предвиденото в чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират съдилищата по ГПК. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС