Определение № 177 от 29.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 797/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Т. - синдик на Кооперация „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /в несъстоятелност/ с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез надлежно упълномощен по реда на чл. 660, ал. 2 ТЗ процесуален представител, срещу решение № 216 от 17.12.2020 г., постановено по в.т.д. № 279/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 91 от 03.07.2020 г. по т.д. № 360/2019 г. на Русенски окръжен съд за отхвърляне на предявените от синдика евентуално съединени искове с правно основание съответно чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл.135, ал. 1 ЗЗД срещу кооперацията и К. Д. П.. В касационната жалба се релевират подробни доводи, че въззивното решение е неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд не е обсъдил приетата пред него като ново писмено доказателство справка за актуалното имуществено състояние на несъстоятелния търговец, от която може да се направи извод, че отчуждаването на процесния недвижим имот чрез атакуваната сделка има увреждащо за кооперацията действие. Оспорва се становището на съда, че при сделка по чл. 65, ал. 2 ЗЗД (datio in solutum - даване вместо изпълнение), не може да има увреждане, като се излагат доводи, че в случая следва да се държи сметка за специфичния контекст на договора, произтичащ от особения характер на производството по несъстоятелност, доколкото балансиращото редукцията на актива намаляване на пасива има чисто формален и ирелевантен характер. Според касатора, разпореждането с недвижимия имот с цел погасяване на задължения води до намаляване имуществото на длъжника и възпрепятстване на другите кредитори да се удовлетворят от масата на несъстоятелността, с което се осъществява увреждането като елемент от фактическия състав на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. Отделно се сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че член–кооператорите и кооперацията нямат качеството на свързани лица по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на един от двата отменителни иска – по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ или по чл.135, ал. 1 ЗЗД, както и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване на въззивното решение е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, обективирана в решение № 56 от 01.08.2018 г. по т.д. № 1538/2017 г. на I т.о. и решение № 11 от 27.02.2020 г. по т.д. № 2529/2018 г. на I т.о., както и в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, обективирана в решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. на IV г.о.; решение № 201 от 31.10.2018 г. по гр.д. № 1036/2018 г. на IV г.о.; решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на IV г.о.; решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. на IV г.о.; решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр.д. № 5981/2014 г. на IV г.о.; решение № 50 от 12.05.2017 г. по т.д. № 731 от 2016г. на І т.о. и решение № 93 от 28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на II т. о.; 2. Възможно ли е увреждането на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се извърши чрез сделка от типа „даване вместо изпълнение“ (по чл. 65, ал. 2 ЗЗД), когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице?; Дали с оглед на специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждението спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество (при относителна равностойност на даденото и погасеното) изключва по правило увреждането на кредиторите? Според касатора въпросите са решени в противоречие с влязлото в сила решение № 28 от 03.02.2015 г. по в.т.д. № 104/2010 г. на ВТАС, недопуснато до касация с Определение № 568 от 11.07.2016 г. по т.д. № 1626/2015 г. на ВКС, II т.о., но поради липсата на практика на касационната инстанция, се поддържа допълнителната селективна предпоставка за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.; 3. Кога е налице знание за увреждане у длъжника? Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. на IV г.о., решение № 201 от 31.10.2018 г. по гр.д. № 1036/2018 г. на IV г.о. и решение № 50 от 12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на І т. о.; 4. Необходимо ли е за наличието на свързаност по § 1, ал. 2 ДРТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните, или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност?; Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, респ. на Павловия иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ във вр. чл.135, ал. 2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя по § 1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ТЗ? По тези въпроси касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.; 5. Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с формираната практика на ВКС с решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 64/2020 г. на IV г.о., решение № 160-А от 16.12.2020 г. по т.д. № 2156/2019 г. на II т.о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т.д. № 2624/2016 г. на II т.о. и решение № 145 от 07.01.2019 г. по гр.д. № 811/2018г. на II г.о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, посочено бланкетно, като допълнителна гаранция. Против касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил съвместен отговор от К. Д. П. от [населено място] и Кооперация „Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н/, чрез процесуалния им пълномощник. Ответниците по касация поддържат липса на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат, след самостоятелно установяване на фактическата обстановка по делото, съставът на въззивния съд на първо място е съобразил предпоставките за възникване на правото на иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, а именно: висящо производство по несъстоятелност; кредитори, чиито вземания подлежат на удовлетворяване в универсалното производство – чл. 616 и чл. 693 ТЗ; извършена от длъжника сделка, увреждаща кредиторите на несъстоятелността, със страни - длъжникът и свързано с него лице; осъществена в двугодишен период преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Съдът е преценил, че в конкретния случай е налице висящо производство по несъстоятелност, в което има кредитори с приети вземания и в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ, синдикът е упражнил правото си да предяви отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. Оспорената сделка по реда на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ попада в очертания от закона подозрителен период – две години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Съдът е съобразил изложените в исковата молба твърдения, според които сделката има увреждащ характер, тъй като намалява съдържанието на масата на несъстоятелността и имуществото, предмет на атакувания договор, не може да бъде осребрено в производството по несъстоятелност и съответно да бъдат удовлетворени съразмерно всички кредитори. В тази връзка е приел, че увреждането на кредиторите на несъстоятелността е общ елемент на всички състави на чл. 647, ал. 1 ТЗ, като с оглед сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД разрешенията по приложението на чл. 135 ЗЗД относно увреждащия характер на оспорената сделка намират приложение и при исковете по чл. 647 ТЗ. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат негови права /чрез осуетяване или затрудняване на тяхното реализиране/, например, когато длъжникът намалява актива или увеличава пасива си, опрощава дълг, обезпечава чужд дълг, изпълнява чужд дълг без правен интерес и др. От съдържанието на приложения нотариален акт № 77 дело № 73/29.09.2016 г. съдът е приел за установено, че с прехвърлянето на недвижимия имот от страна на КСК „Русенска популярна каса“ в полза на отв. К. П. се погасява насрещно задължение на продавача към купувача за заплащане на срочни допълнителни вноски на стойност 58 902.55 лв., като действието на договора се изчерпва с погасяване на съществуващото задължение, тъй като страните са направили изявления, че с този договор считат погасени всички задължения помежду си. Този погасителен способ е признат от закона, като намира нормативна опора в разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Въззивният състав е счел, че доколкото непосредствената правна цел, преследвана от двете страни по договора, е да се погаси съществуващо задължение на кооперацията към К. П. (съобразно нарочно взето решение на извънредното общо събрание на кооперацията по протокол № 32 от 23.07.2016 г.) не може да се приеме, че със сурогатното удовлетворение на вземането на купувача по сделката е налице увреждане, тъй като изпълнението на едно изискуемо и ликвидно задължение посредством заместващия способ само по себе си няма увреждащ характер. Отчетено е обстоятелството, че сключената сделка е с оглед предоставената от общото събрание на кооперацията възможност за погасяване на задължения към член–кооператорите, като кооперацията е създала ясни и предвидими правила за това – след предварителна оценка на имотите, при провеждане на търг и при създаване на комисия, която да контролира изпълнението на така взетите от ОСК решения. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на синдика, че в патримониума на кооперацията не е постъпила насрещна престация от сделката, поради това, че в конкретния случай се касае за договор, чието основание не е разпореждане с имота чрез продажба, замяна или др., а погасяване на съществуващо задължение, като длъжникът се освобождава от дълга срещу престиране на нещо различно, аргумент за което е и систематичното място на договора за даване вместо изпълнение в общата част на ЗЗД, раздел „Изпълнение“. С оглед това, че договорът за даване вместо изпълнение има акцесорен характер, той се явява функция на предходно правоотношение, по което престацията на кредитора вече е изпълнена и при пълно погасяване на съществуващия дълг не се поражда ново насрещно задължение за него, за да се счете, че в патримониума на кооперацията трябва да постъпи насрещна престация. Въззивният съд е отхвърлил и довода, че свързаността между страните по оспорената сделка обуславя увреждането, посочвайки, че увреждането е самостоятелен елемент от фактическия състав на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и само ако той бъде установен следва да се обсъжда наличието и на другата кумулативна предпоставка - свързаност между длъжника и насрещната договаряща страна. Увреждането като елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ трябва да засяга всички кредитори от масата на несъстоятелността. Изпълнението на парично задължение посредством даване вместо изпълнение на някои от тях преди началната дата на неплатежоспособност не попада в приложното поле на отменителните искове. От една страна неговият редуциращ ефект по отношение на актива се балансира от съответно намаляване на пасива, а от друга, с оглед на това, че увреждането трябва да е налично и да се преценява към датата на сделката, погасяването на съществуващо задължение на кооперацията се явява правомерно действие, като въпросът за защита правата на другите кредитори на кооперацията и за равното им третиране се поставя само при открито производство по несъстоятелност. Именно по тази причина погасяването на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, е предмет на уредба в чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, но условие за това е изпълнението да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, каквито обстоятелства не са налице в случая. Твърдението, че сделката е увреждаща, тъй като нарушава нормативно установения дистрибутивен механизъм по чл. 722 ТЗ, има отношение към преферентния иск, тъй като засяга въпроса за равенството на кредиторите, а не защитата на масата на несъстоятелността спрямо всички кредитори. По тези съображения въззивният съд е заключил, че по делото не е доказано настъпило увреждане на кредиторите на несъстоятелността с оспорената сделка, поради което и искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е неоснователен. На следващо място съдът е посочил, че не е налице и предпоставката за свързаност на страните по сделката по смисъла на някоя от хипотезите на § 1 ДР на ТЗ. Приел е, че разпоредбата не намира приложение, тъй като се отнася до съдружници в търговско дружество, а в случая сделката е между член–кооператор и кооперация; като макар член–кооператорът да участва чрез дяловата си вноска в капитала на кооперацията и в управлението чрез участието си в общото събрание с право на глас и право да бъде избиран в ръководните органи, същият не може да влияе съществено върху вземането на решения, за да може да въздейства за уговаряне на условия, различни от обичайните, още повече в настоящия казус сключената сделка е в резултат на правната възможност, създадена с предходно решение на общото събрание, от която са се възползвали значителен брой член–кооператори, при условията, гласувани от общото събрание. По отношение на предявения евентуален иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е препратил към решаващите си мотиви за отхвърляне на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, касаещи изложените съображения за липса на увреждане на кредиторите на несъстоятелността, като поради недоказаност на увреждането не е коментирал знанието за такова увреждане у страните по сделката. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане до касация на въззивното решение, предвид следното: Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може „prima facie“, т.е. без извършване на същинска проверка, присъща на касационния контрол, да се приемат за неправилни и необосновани решаващите изводи на съда, че с конкретната сделка, сключена при хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД (datio in solutum), е налице увреждане на дружеството по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Следва също да се отбележи, че касаторът не излага доводи за очевидна неправилност на решението, различни от тези в касационната жалба, касаещи неправилността на акта като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставеният от касатора първи въпрос. Същият не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС и в частност с тази по приложението на чл. 647, ал. 1 т. 6 ТЗ (решение № 56/01.08.2018 г. по т.д.№ 1538/2017 г. на I т.о. и решение № 11/27.02.2020 г. по т.д.№ 2529/2018 г. на I т.о). Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че в случая съдът не е отрекъл, че увреждащи са действията, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, а е приел, че увреждане липсва в конкретната хипотеза на чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въз основа на формулираните от касатора въпроси под № 2. Съставът на въззивния съд е приел, че в случая се касае за признат от закона погасителен способ по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, чието атакуване не попада в приложното поле на отменителните искове по ТЗ. В този смисъл е и формираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 224 от 18.12.2017 г. по т.д.№ 513/2017 г. на ІІ т.о., в която аргументирано е направено разграничението между фактическите състави на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Макар че и двата иска целят попълване на масата на несъстоятелността, искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ включва като елемент от фактическия състав наличието на увреждане на кредиторите в характерния за отменителните искове смисъл (както по Павловия иск), за разлика от исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ, с които се цели осигуряване на „преферентния ефект“ за едни кредитори на несъстоятелния длъжник спрямо други. В тази връзка въпросът на касатора, базиран на оплакването му, че съдът не е отчел като релевантна за спора по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ именно възможността за увреждане на едни кредитори спрямо други, не може да обоснове допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите в изложението под №№ 3 и 4 не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Както бе посочено, въззивният съд е приел, че чрез процесната сделка, сключена в хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, не е настъпило увреждане на кредиторите, нито по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, нито по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Доколкото увреждането представлява главен самостоятелен елемент от фактическия състав и по двата отменителни иска, въпросите относно това, дали член-кооператорът е свързано лице с кооперацията и дали е налице знание на длъжника за увреждането се явяват въпроси без решаващо значение за правния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като при това вторият изобщо не е обсъждан от съда. Последният формулиран от касатора процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС. Противно на твърдяното в касационната жалба, пред въззивния съд не са били представени и приети нови доказателства. Същевременно съставът на Великотърновския апелативен съд е обсъдил доводите на страните и доказателствата, относими към решаването на правния спор, поради което допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява. С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ дължимата държавна такса за производството по чл. 288 ГПК следва да се събере от масата на несъстоятелността. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение