Определение № 75 от 01.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4011/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 13769/30.10.2020 г. по регистъра на САС /Софийски апелативен съд/, подадена от Р. П. С. против определение № 2105 от 30.09.2020 г. по ч. гр. дело № 2894/2020 г. на САС, гражданска колегия, 2 състав. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Искането за допускане на разглеждането ѝ, е неоснователно поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С определението на въззивната инстанция е потвърдено определение № 12616 от 04.08.2020 г. по гр. дело № 16428/2019 г. на СГС /Софийски градски съд/, І гражданско отделение, 15 състав в обжалваната част, с която е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на СРС /Софийски районен съд/ за разглеждане на предявения от Р. П. С. против „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата 938 лв. по изпълнително дело № 3001/2019 г. на частен съдебен изпълнител Н. М.. За да постанови този резултат, съставът е приел, че СГС е бил сезиран от частния жалбоподател с искова молба, с която се обжалват действията на ЧСИ /частен съдебен изпълнител/ Н. М. по изпълнително дело № 3001/2019 г. и се претендира недължимост на сумата 938 лв. по изпълнително дело № 3001/2019 г. на основание чл. 439 ГПК. САС е констатирал, че СГС е разделил производството по делото, като в обжалваната част на съдебния акт, с оглед цената на иска по чл. 439 ГПК е изпратил делото по подсъдност на СРС. Съставът е изложил следните правните изводи, обусловили изхода на делото. Относно цената на иска по чл. 439 ГПК е посочено, че претендираната сума – 938 лв. определя спора като родово подсъден на районния съд, а предвид седалището и адреса на управление на ответното дружество – „Топлофикация – София“ ЕАД, гр. София, компетентността по правилата на местната подсъдност е възложена на СРС. С оглед на така формираните решаващи мотиви, съставът е направил заключителната си преценка, че определението, с което СГС е прекратил производството пред себе си по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК и е изпратил делото в тази част по подсъдност на СРС е правилно и законосъобразно. Поставеният в изложението въпрос е формулиран, както следва: „В случая когато ищецът е предявил две искови претенции в условията на обективно кумулативно съединение, едната от които сама за себе си е родово подсъдна на районния съд, а другата също сама по себе си е родово подсъдна на окръжния съд, следва ли тези претенции да бъдат разделени по почин на съда, когато исковете се основават на едни и същи факти, произтичат от една и съща фактическа обстановка и се намират във връзка с предмета на делото?“. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е разяснено с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, в която е изложено, че същото трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Същевременно в ТР № 1 от 19.02.2010 г., ОСГКТК на ВКС е изяснило и характеристиките, които общото основание не може да притежава, а ако отговаря на същите, последицата е постановяване на определение за недопускане на касационен контрол. Такива характеристики имат въпросите имащи значение за правилността на обжалвания акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В конкретния случай формулираният от страната въпрос не притежава характеристиките на общо основание, тъй като няма отношение към предмета на спора, по който са формирани решаващите изводи на въззивната инстанция – обжалваната част от определението на СГС, с която производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС. В тази част спорът е по чл. 119, ал. 1, вр. чл. 118 ГПК – спор за подсъдност. Цитираният въпрос е по правилността на осъщественото от СГС процедиране, което се състои в разделяне на първоинстанционното производство, като в частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, при съобразяване цената на иска, съдът е постановил, че спорът следва да се разгледа от СРС, а в частта, с която се обжалват действията на съдебен изпълнител е постановил, че спорът следва да се разгледа от СГС в състав от трима съдии. Следователно като въпрос извън обжалваната част на определението на САС, цитираният въпрос не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Необходимо е да се посочи още и следното. Страната иска да се даде отговор на въпрос, който засяга правилността на първоинстанционото определение, но както вече се посочи, в частта, която е извън обжалваната част, който поради това не е обуславящ, тъй като не се отнася до подсъдността на иска по чл. 439 ГПК пред СРС, а до законосъобразността на постановеното от СГС разделяне на производството. Определението, с което е допуснато разделяне на двете производства – постановено е искът по чл. 439 ГПК в размер на сумата 938 лева да се изпрати за разглеждане от СРС, а претенцията относно обжалване действия на съдебен изпълнител да се разгледа по чл. 436 ГПК, не е по естеството си такова по подсъдността, което заинтересованата страна може да обжалва пред по - горен съд, съгласно чл. 121 ГПК. В случая предмета на обжалване не е определението, с което е допуснато разделяне на двете производства, а определението, с което САС е потвърдил определение № 12616 от 04.08.2020 г. по гр. дело № 16428/2019 г. на СГС в частта, с която е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на СРС. Поради това с формулираният въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. Касаторът не е мотивирал и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. При така изложените съображения се налага извод за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на релевираните основания, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на определението на САС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение